Опитват се умни и разумни хора да видят позитиви у Тръмп. Гледат, пишат, анализират, вярват. Имат право да се опитват да го правят. Надеждите крепят човека.
Аз нямам илюзии. От Злото не чакам добро. Животът ме е научил. Злото може да навлича овча кожа, да ти хвърля прах в очите. Но си остава Зло. Злото обещанията си мени, но безнравствеността си не.
Тръмп има главно моркови за Путин и основно тояги за Зеленски.
Тръмп е беда, бедствие.
Путин е всемирна гадост, непоносима мерзост.
Така мисля аз. Мисля, значи правя изводи.
Ако не се окажа прав, то си е за моя сметка.
И не искам да мисля какво би се случил ако съм прав.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
ДВЕТЕ МИ НАДЕЖДИ
МНОГО МИ СЕ ИСКА ДА НЕ СЪМ ПРАВ
Постоянната политическа криза винаги крие риск от нещо по-критично и дори катастрофично.
Управлението си има свои закони и канони и няма как то да е слабо и самооотстранило се от проблемите на страната, а страната да продължава да живее сякаш всичко ѝ е наред.
ЕДИНСТВЕНАТА НАДЕЖДА - CHECKS AND BALANCES В САЩ
Понеже ми казват, че съм адски критичен към Тръмп, отново ще цитирам приятел, който е далеч по-умерен като темперамент и нагласи от мен:
- Всичко, в казваното, което не е обективно твърде песимистично за Тръмп, е субективно прекалено оптимистично за него…
Тръмп е по-лош от природно бедствие и по-опасен от технологична катастрофа - от гледна точка на дългосрочните последици.
Има огромна и стресираща вероятност ролята на Тръмп да се окаже повратна и превратна за света, подобно на ролята на Хитлер - светът да се обърне с краката нагоре и да полети в пропаст.
========
Аз виждам само една преграда пред този безскрупулен демагог - политическата система на checks and balances на САЩ. Само тя, евентуално, може да го спре и озапти. Евентуално…
Нека, обаче, не подценяваме и нямаме никакви илюзии относно този черен лебед с риж перчем.
21.01.2025 г.
ФУНДАМЕНТАЛНИ СЛЕПЦИ
Започнаха вече продемократични с извинение политици да плонжират пред новата американо-нацистка администрация. Пише един от тях как щял с интерес да следи какво прави Мъск в реформите на администрацията, защото целите му били фундаментално правилни.
То и нацистките цели в реформите на германската администрация са били следени с интерес в началото и са били намирани на първо време за фундаментално правилни.
Да не виждаш мизантропската и великоимперска идеология зад уж фундаментално правилните цели е фундаментално груба грешка.
СЕНИЛЕН ДАМОКЛЕВ МЕЧ ВИСИ НАД ЧОВЕЧЕСТВОТО
Понеже гледам много документалистика за Германия през 30-те и 40-те години на миналия век (и за Италия - също), убеден, че Историята има понякога безмилостта да се повтаря с най-опасните си провали, точно днес слушах реч на Хитлер пред германския парламент. Патосът, арогантността, величаенето на страната му, манията за лична изключителност и богоизбраност - те бяха същите! Абсолютно същите! Едно към едно...
