Една от главните теми, които занимават моето съзнание, когато мисля за тенденциите на случващото се в България, е тази за това, че у нас тече процес на ескалираща деморализация, а атмосферата в страната става все по-уродлива.
Не, това не е черногледство. Напротив, когато забележа нещо позитивно, някакво положително развитие или просто оптимистичен факт, аз реагирам с радост и желание да помогна на това нещо, на това развитие, на този факт да се умножат.
Пример - всеки кадърен млад човек в образованието и науката се превръща в моя слабост, в настойчива потребност да съм му полезен, да му дам всичко, което имам като знания и богат архив от информация и публикации по неговата тема.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Улица без изход, тупик, погрешен път в социалната ни еволюция
Който не отива при мечките, мечките отиват при него
1.
Мечките се разиграха в дворовете на съседите - едната в турския, другата в румънския...
2.
Автократите, тоталитарчиците, диктаторите, геостратегическите мегаломани и геополитическите маниаци могат да контролират медиите с гласна и негласна цензура, могат да свикват милионни митинги, могат да размахват пръсти или юмруци на гнилия Запад, могат да се самоназначават със "законни" и "демократични" избори за несменяеми властници десетилетия наред.
Едно и също нещо - вече цяло десетилетие
1.
Като човек, вървящ къде с нормален ход, къде по-бързо, заради разни обстоятелства, към пенсия, наблюдавам процесите в страната ни така, че ако може да съм поне малко обективен, а не само субективен.
Няма да противопоставям поколенията. Още повече пък няма да гледам от камбанарията на пенсионната възраст.
Но моята главна грижа са все пак младите. Защото те са бъдещето на нашата държава. Ние, около пенсионната възраст и пенсионерите, така или иначе живеем в днешния ден, гледаме той да е по-продължителен. Но чак пък да планираме дългосрочно, това едва ли е разумно. Ние не можем да бъдем бъдещето на държавата ни.
Наглост на ен-та степен
Когато казвам, че в България тече процес на ескалираща деморализация и атмосферата в страната става все по-уродлива
(а това хвърля тежка сянка върху малкото даже, което е положително в икономическите параметри на съвременната ни ситуация),
всъщност имам предвид и такива неща като днешното заявление на бивш много значим представител на властта в борбата с организираната престъпност и настоящ бос в "Аркус".
Дилетантство или нещо още по-страшно...
Направо ще споделя какво ме тревожи - никъде в науката за сигурността и в практиката на борбата с престъпността и особено с организираната престъпност, не се казва, че управленските етажи на системата за национална сигурност трябва да свалят като на шега картите на масата и да споделят съвсем откровено класифицирана информация, вместо да я използват, за да ударят внезапно престъпността и особено организираната престъпност!
