Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Настоящето е ипотекирано, бъдещето е капарирано

  Защо при бюджетен излишък се взимал нов заем?
  Ами такава е цялата същност на управлението - това е толкоз просто и логично:
  Парите от настоящето те харчат докато са на власт, парите от бъдещето те харчат, за да бъдат пак на власт.
  Настоящето е ипотекирано, бъдещето е капарирано.

"Рискът - новото име на Сигурността"

  Някъде в края на 2006 г., когато вече бях взел решение да си тръгна от президентството след първия мандат на Георги Първанов, у мен съзря замисълът да напиша своеобразна четирилогия за сигурността.
  Постепенно излязоха първите три книги от тази четирилогия:
   „Сигурността – същност, смисъл и съдържание“
   „Петте нива на сигурността“
   „Сигурността – животът на Мрежата“.

Седемте смъртни гряха

  Привършвам новата си книга. Завършва и поредната учебна година, събира се урожаят от дипломни работи. Има няколко много важни за четене книги, щедър улов от панаира на книгата.
  В малкото свободно време пиша текст за седемте смъртни гряха на властта през последните десет години.
  Днес мой приятел ми каза:
  - Някои те смятат за краен, за твърде песимистично виждащ нещата. Знаеш ли кое е най-тъжното?

Пропадането на едно общество винаги се превръща в падение

  Като виждам колко некадърно като изработка и безвкусно като естетика е направеното на Графа, започвам да си мисля - дали не може да бъде накарано ръководството на Столичната община всеки ден - я кметицата, я някой от заместниците ѝ, я отговарящият за строителството и ремонтите директор в огромната администрация, задължително да минава от Канала до Алабин - в двете посоки! Да върви и да гледа какво и как е направено, да върви и да гледа как я/как го гледат хората наоколо.

Ако някой в БСП ме питаше

  Не е за оправдание, просто така стояха нещата - нито веднъж не приех в престоя ми в президентството (2002-2006) да ме занимават с работи на БСП. То не бе и чак толкова трудно, защото Първанов хич не си падаше вече по Позитания, доволен бе сигурно, че ги е употребил за своите си цели и бе затворил страницата. Всъщност, те му я затвориха, както той разбра в един момент. Но беше късно.
  Не за това ми е думата.
  В БСП има и свестни хора, особено сред привържениците ѝ. Някои са ми приятели или добри познати.

Експорт на съдържанието