Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Не повърхностни дефекти, а симптоми на много тежко заболяване на българската държава

  Добрич със суджуците, Винеградец с детето-снайпер не бива да се разглеждат така, както се разглеждат – като изолирани случаи. В соца се разсъждаваше по подобен начин – на отделни места, отделни хора погазват социалистическата законност, но иначе социалистическото ни общество става все по-развито и демокрацията все по-общонародна...
  Тези случаи не са някакви случайни, епизодични пъпки, загрозяващи днешното лице на нашата държава. Не са неестетични пъпчици, които като ги намажеш с крем „Здраве” и с малко фон дьо тен и лицето на държавата ни ще светне и ще засияе с непорочна красота.

За черно-белите учебници – 3 (За бедността в България. И за нашето отношение към олигархията и нейните безобразия – също)

  Още само веднъж и за последно за черно-белите учебници.
  Моят опит бе да поставя този проблем в по-широк контекст. В контекста на уродливото общество, в което се превърна България след края на Прехода и особено през последните десетина години – години, които ще останат в историята ни, в това съм убеден, като много лоши за страната, като развихряне на некомпетентността и арогантността, като пълна липса на стратегия и на каквато и да било програма за управление, която да произвежда бъдеще, модернизация, жизнен стандарт и сигурност за държавата, обществото и гражданите.

За черно-белите учебници – 2

  Аз реагирам много по-спокойно на факта, че дори нещо за мен да е очевидно, не просто много хора могат да мислят другояче и дори противоположно на моето виждане, а и хора, които са ми близки по светоусещане също така могат да мислят по даден проблем другояче и дори противоположно на моето виждане.
  Ние сме различни, много различни и както казваше някога попът в нашето село – всеки си е башкА луд.
  Затова и приемам, че за черно-белите учебници може да са на коренно друго от мнението ми даже иначе сродни по манталитет ФБ-приятели. Дори гледам да не се шокирам, като изтъкват аргументи за правото на избор, за различните маратонки и джиесеми, които имали учениците, за плурализма и свободата.

За черно-белите учебници – 1

  Във Фейсбук цитирах мой приятел:
  - Това с черно-белите учебници е страшно.
  Много по-страшно е, че има толкова много деца за такива учебници.
  Още по-страшно е, че властта не вижда в това нищо страшно.
  А по-по-най-страшно е, че според идеологията и манталитета на властта, България ще продължава да се управлява така, че тези деца ще стават с пъти повече...

Откакто се помня и откакто помня

  Честно казано, ако управляващите ме бяха попитали за съвет... Не, че ще ме попитат и не, че когато по длъжност бях призван да давам съвети този, на когото трябваше да ги давам се нуждаеше от тях, камо ли да ги чуе, какво оставаше пък да се вслуша в тях.
  Та, исках да кажа, ако управляващите ме бяха попитали за съвет, щях да им дам само един:
  Спешно, срочно, неотложно, незабавно да се съберат само заради едно – да спрат всевъзможните, разнопосочни, стихийни, необмислени, първосигнални, гротескни, понякога истерични, нерядко взаимно изключващи се, най-често абсурдни действия, които не стига, че понякога са социално жестоки и откровено недемократични, но са и недопустимо опасни спрямо обществената тъкан и нормалното функциониране на държавата като единен организъм.

Експорт на съдържанието