Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Счупеният прозорец vs. Дезертиралата власт

  Ситуацията у нас може да се определи като диаметрално противоположна на стратегията, понякога наричана "Счупеният прозорец".
  Накратко, при "Счупеният прозорец" микроусилията на властта да се бори срещу малките, ежедневните престъпления или нарушения на реда - напр. хващане на някой, който чупи прозорец или почистване на графити, дава макроефект - поражда се чувството за работеща власт и за ред в квартала.

Мога ли сам аз, мога ли само аз?

  Чудя се - даже по време на соца, ако нещо в Института за тежко машиностроене в Радомир беше тотално сбъркано, алогично, непрофесионално като решения, тенденциозно като отношение към кадрите, по-активните хора се разщъквахме, а насам, а натам, сплотявахме се, изказвахме се на профсъюзни и комсомолски събрания, че даже и на открити партийни събрания (на които присъствахме и непартийците). И често успявахме да сме коректив. Да, вярно е, ставаше дума за неща от т.нар. Малка правда, не за голямата неправда, за Системата не идеше реч, там биеха по пръстите и през устата.

Те вече са тук – робеспиерчетата с пламъчета в очичките

  "Движещата сила на народното правителство по време на революция са едновременно добродетелта и терорът - добродетел, без която терорът е фатален, и терор, без който добродетелта е немощна. Терорът не е нищо повече от правосъдие - бързо, строго, непреклонно - следователно е еманация на добродетелта."
Максимилиан Робеспиер, реч пред Конвента, 5 февруари 1794 г.
  
  Тези думи на Робеспиер са много известни. Тук те се цитират по излязлата на български чудесна книга на Йън Дейвидсън "Френската революция: от Просвещение до тирания".
В нея можем да прочетем как санкюлотите (sans-culotte, без кюлоти) - избилата на повърхността мътна пяна от крайни и безпощадни революционно настроени разрушители – се сдобиват с предводител и свой гениален манипулатор - Робеспиер, който винаги е облечен като аристократ и, естествено, ходи без кюлоти (мъжки панталони с крачоли, стигащи до под коляното).

Загубена е Целта, главната Цел

  Загубена е Целта, главната Цел, която трябваше да ни вдъхнови да изградим общество, базирано на качествено нови Ценности - либерални, пазарноориентирани, базирани на свободата на индивида и закодирани в личната му отговорност за неговата съдба.
  Разпиляна е Енергията, жизнено необходимата Енергия за постигането на главната Цел - европеизирането, демократизирането, модернизирането и нормализирането на България.

Как да не се радва човек!

  1.
  Как да не се радва човек!
  Преди съвсем малко в кабинета ми (ако стаичката, в която сме се сврели - ледена през зимата, пещ през лятото - може да се нарече кабинет :) ) дойде студентка, писала дипломна работа с мое научно ръководство. Защитила се е с отличен!

Експорт на съдържанието