Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Този процес тече повсеместно

  Това е една от най-главните характеристики на последната година-година и половина у нас:
  http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2017/11/17/3079583_oktopodut_e_gladen_i_vi_kani_na_vecheria/
  Както и аз (заедно с множество други повече или по-малко прозорливи от мен анализатори) съм споделял разбирането си - сегашният политически модел (режим) на постпреходно проолигархично статукво е изчерпан и не може да продължава повече. Но по никакъв начин не се позволява другполитически модел (режим), защото Партията на властта и нейните подизпълнители искат той да продължава колкото се може повече - та нали те печелят от него баснословно. А в други условия, в дрг начин на управление те биха били несъстоятелни.

Изяждане и израждане на българската демокрация

  След лекциите тази вечер преминах с бръснещ полет над следените от мен сайтове. Установих, че това, което и мен ме тревожи през следните месец-два и особено през тези 2-3 седмици, е повод за алармистки анализи на мнозина мислещи автори.
  Този период е може би най-опасният за българската демокрация от началото на Прехода. Тя е обект на покушение - но не като отделен акт, а като процес. Изяждат я, дискредитират я, израждат я и я демонтират.

Политическата ни проста е бездънна, сиреч бездна - без-дна

  1.
  Когато змията захапва своята опашка и започва да я поглъща, сиреч сама себе си да изяжда, моето въображение работи до момента, когато змията стигне до шийните прешлени. Нататък не мога да си го представя... Явно ми е бедна фантазията!
  Властниците в България през последните десетина години сведоха демокрацията общо-взето до формална процедура; отгледаха си електорат, който по тази формална процедура регулярно ги избира да ни управляват. При демокрацията прави са онези, които в обществото са повече; при формалната демокрация прави са онези, които са повече сред гласувалите.

Невъзможността на абсурдността

  1.
  Понякога, като загубя всякаква надежда, започвам да се уповавам на историята на еволюцията на видовете. Еволюцията отвреме навреме си прави равносметка и като установи, че нещо е тръгнало в погрешната посока, взема мерки да го отстрани от пътя на нормалността. Пример за това са динозаврите. Ето защо си казвам - няма бъдеще за същество, род, вид, режим, система или просто някакво естествено или изкуствено творение с огромен стомах и мъничка глава. То ще се срине под невъзможността на собствената си абсурдност...
  14.11.2017 г.

Тайно си мисля – явно не сме нормална държава...

  1.
  Представете си, ако бяхме нормална държава, какъв ефект би имало изказването на министър-председателя, че в парламента "има хора, замесени с наркотрафик"!
   [Каквото и да означава това "замесени С наркотрафик"...]
  Ефектът би бил взривен, потресаващ, вулканичен, епичен. От държавите-партньори щяха да полетят запитвания кои са тези хора и какво е направила досега системата за национална сигурност спрямо тях.
  Но ние явно не сме нормална държава.
  В нормалната държава в парламента няма хора, замесени С наркотрафик. Защото в момента, в който бъдат установени, те вече няма да са в парламента, а на място тъмно и влажно.
  В нормалната държава, също така, министър-председателят на прави подобни изявления - ей-така, пътьом, като хрумване, между впрочем, сякаш коментира недъзите на българския футбол или говори за нивото на река Дунав в сантиметри...

Експорт на съдържанието