Абсолютно съм убеден, че в най-тежката, в неимоверно тежката седмица сред всички близо 100 седмици, откакто официално е открит ковид у нас, правителството не трябва да дава сигнали за отслабване на мерките, за отпадане на сертификатите (които, впрочем, не са само национален, а и европейски въпрос)! Това демобилизира. И то тогава, когато на ден пристъпват към първа доза по-малко от 2000 души (вчера – 1700).
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
В очакване на нов Чембърлейн
Ние се вълнуваме, че мъничка, неуверена и неспокойна за териториалната си цялост
(за която нашето вето само генерира още повече неувереност и неспокойствие, но какво тук значи тази териториална цялост за патрЕотарството, издигнато в ранг на държавна политика!!??),
държавица можела била да има териториални претенции към нас...
Стефан Попов, „Риск. Концептуална рамка“
Когато се появи сполучлива книга на български автор в области, към които имам научен интерес, винаги ми се иска да кажа добра дума за нея.
А книгата на Стефан Попов заслужава такава добра дума.
Тук, разбира се, аз не пиша рецензия, далеч съм от това намерение. Искам само да обърна внимание на интересуващите се от Рискологията (да го кажа най-общо) – да не пропуснат да прочетат тази книга! Още повече, че тя е публикувана от Нов Български университет, а това не е сред най-известните наши издателства и книгите му не са масово разпространени из книжарниците (поне такова е моето впечатление).
Гледам и не вярвам на ушите си. Слушам и не вярвам на очите си
Допреди няколко месеца цели 10 години ни управляваше илитерат, парадиращ с лошата си образованост, говорещ на диалект и прибягващ до цинизми, тотално скаран със съвременните методи на управление, опериран в първите си седем години от стратегическо мислене и с изрязано до корен визионерство, станал в Брюксел притча за язицех с дефекти във възпитанието си и обект на вицове, които европейски лидери си разказваха на чашка кафе, напръстник коняк, стакан с водка и халба бира.
Вирусът: Алоооо, госпожо Фандъкова!
За българското общество, а и за властта, комуто и да принадлежи тя, изглежда статистиката за ковид няма никакво значение, тя минава, отминава и заминава.
А статистиката е полезна:
за властта – за да взема добре информирани решения;
а за обществото – за да може всеки от нас да си дава сметка какво се случва и какво ще се случи и как той, този средностатистически българин да се държи в условията на случващото се и в очакване на това, което ще се случи.
