При такова настояще, да ти се отще бъдещето!

  Като българин с корени в Македония, никак не ми е весело от развитието на последните събития в ЕС и ЕК.
  Но едно ми прави силно впечатление - само преди десетина дни висшите ни власти (президент и премиер) с трогателен консенсус се биеха в гърдите, че [Северна] Македония ще види членството в ЕС през крив макарон, ако не (ни) клекне по едни исторически въпроси. А днес със същия трогателен консенсус висшите ни власти ронят едри крокодилски сълзи, че на [Северна] Македония ѝ подадоха въпросния крив мак(а)рон!
  Семейните ни хроники говорят, че Гоце Делчев и други харамии са идвали в къщата на прадядо ми Панайот Делвински в село Стоб. Така че същите болезнени исторически въпроси ги знам и познавам с оголените си нерви. Но винаги съм писал, че позиции като тези на висшите ни власти са дълбоко погрешни.
  България няма друга по-съзвучна с националния си интерес мисия от това да бъде главният лобиращ за членството на Македония в ЕС. Всякакви патреотарски удряния в гърдите Булгар! Булга-ар! са вредни в тия безумни времена, когато лидерите на Запада са полудели (и не единствено на Запада!)
  Само дето висшите ни власти не разбират това както трябва. И сега - олеле!
  Олеле, я!
  
  
  
  Déjà vu
  Тодор Живков: Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?
(с тежки обвинения за нарушения на социалистическите норми и морал)
  Бойко Борисов: Няма да търпим безобразията в българския футбол!
(с тежки обвинения за неспазване на законите и порочни практики)
  
  
  
  С книгите, които чета напоследък съм на няколко вълни. И едната е Германия през 30-те години на миналия век. Там има процеси и събития, които носят послания и предупреждения към света, Европа, региона и България.
  Някои отговори на случващото се днес и сега се крият в онова време.
  В този смисъл нацистките жестове (да, права е ФБ-приятелката ми, която казва - не се крийте зад назоваването на тези жестове като расистки, те са нацистки!) не бива да бъдат подценявани, те са симптоми за тежко социално заболяване, те могат да се окажат джин, изпуснат от бутилката, отворена кутия на Пандора...
  Но да бяха само нацистките жестове! Все по-нагоре в публичното пространство и властта пълзят настроения, начини на мислене, манталитети и говорене, които в дълбоката си същност са нацистки. Съвсем неотдавна един държавен служител свободно пропагандираше своите възгледи и позиции, които по самата си същност вонят на нацизъм. Но нищо! Нула емоции.
  Затова хората трябва да бдят. Уродливото прасе на нацизма пуснеш ли го под одъра на обществото ни, ще се качи на одъра. Така е било и така е. Да не позволяваме и така да бъде.
  
  
  
  Докато си чета дошлите с куриер книги на двамата нови нобелови лауерати, разбирам за футболния ни позор.
  От десетина години (може да се види на сайта ми) пиша за двата бича на управлението ни - простотията и некадърността. Те, както казваше др. Живков се мултиплицират повсеместно.
  Ето и тази вечер - простотията е по трибуните, некадърността е на терена...
  
  
  
  В различни художествени творби е описано как в една клетка, пълна с плъхове, когато започват да стават оскъдни ресурсите (храната, водата), плъховете започват да се изяждат един друг. Първо изяждат най-слабия. След него много скоро идва ред на оказалия се вече в новата ситуация най-слаб и т.н.
  Само не бива да превръщаме първия изяден плъх в жертва и да го ожалваме, като забравяме, че той бе също плъх, част от плъшата сюрия. Греховете му не са по-малки, а това, че вече са го изяли, не му ги опрощава. Той просто се е оказал в конкретния момент най-слаб или най-глупав, за да не разбере, че при първа възможност ще дойде последният му ден. Ако не бе най-слаб, щеше с не по-малка страст и сласт да се нахвърли също с останалите плъхове върху най-слабия.
  
  
  
  Като махнем футболните неволи и предизборните страсти, представяте ли си в каква държава живеем?
  Властта поисква внезапно оставката на един отговорен фактор. Той казва Не!
  Тогава бързо му пращат ГДБОП!
  Да поясня: ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ!
  Футболният съюз се оказва ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНА ГРУПА! И се оказва такава след 0:6.
  А при 0:4 преди месец си беше съюз, та дрънка, прегръщаше се с властта и режеше ленти заедно с нея.
  Една толкова ключова, сакрална за вътрешната сигурност структура в МВР като ГДБОП, която трябва да работи активно и дори про-активно, ежедневно и денонощно, се използва реактивно, пост-фактум, по заповед на щуката, като момче за поръчки и момиче по телефона.
  И за какво?
  За да бъде накаран съответният човек да каже Да!
  В някои държави на това му казват полицейщина.
  Впрочем, опитът с доброзорното подаване на оставка може да се внедри като "добра" практика у нас.
  Властта ти иска оставката. Ти казваш Не! Тя ти праща ГДБОП, ДАНС, ДАР и др.п. абревиатури от сигурността.
  Още веднъж-два пъти като го направи властта по този начин, много скоро всеки, на когото тя поиска оставката, бързо-бързо ще казва Да!
  И тогава ще настане такъв живот!!
  
  
  
  Когато го закъсат, за да се спасят:
  Гущерът къса опашката си...
  Вълкът прегризва лапата си...
  Царят жертва пешките си...
  Босът изгаря бушоните си...
  Временно се измъкват сухи от водата и спасяват кожата си.
  Но само временно.
  Неизбежно идва часът на истината, с осъзнаването, че проблемът
  не е в опашката, а в гущера;
  не е в лапата, а във вълка;
  не е в пешките, а в царя;
  не е в бушоните, а в боса...
  Лошото е, че се губи време, че проблемът ескалира, че бедата расте, болестта се задълбочава.
  И понякога става твърде късно. Толкова късно, че тогава каквото и да се направи, вече ще е безполезно!
  
  
  
  Чета коментари: Такъв ни е футболът!
  Не! Такава ни е държавата!
  Такава ни е властта!
  Такова ни е управлението!
  Такава ни е политиката!
  Затова посоката е назад и надолу...
  Затова сме последни във всичко позитивно и първи по всичко негативно в Европа...
  Затова тук се киприм нарцистично и се бием в гърдите хвалипръцковски, а излезем ли за обективна оценка ни пишат двойка и ни вкарват шестица...
  Затова има мащабна корупция, потресаваща некомпетентност, арогантно безхаберие и брутално уреждане на свои фирми и свои отбори, а обществото не може да промени нищо и не може да се промени с нищо...
  
  
  
  "Няма да търпим неспазване на законите, уговаряне на мачове и съдии!"
  Как няма да търпим, като търпяха 10 години!?
  Футболът умираше - те търпяха.
  Биеха ни, както казват в Перник, като маче от дирек, който ни хване, където ни хване, отидохме към стотното място в света - те търпяха.
  Мракобесни олигарси с изцъклени очи убиваха нашия футбол, превръщаха първенството в играйкане за второто място (защото първото място бе запазено за тях), раздаваха куфарчета с пари, уговаряха мачове, плащаха на подизпълнители, нанасяха удари под кръста на един отделно взет и недолюбван от всички демократични власти отбор - те търпяха.
  Любими техни отбори (техни в преносния и в прекия смисъл) не плащат и лев за стадион и бази, е един отбор, когото те мразят в червата, плащаше прескъпо за всичко, дори за неправилно дишане - те търпяха.
  Спонсори в кеш и брой се намираха и караха под строй на избрани клубове - те го правеха и те го търпяха.
  Съдийската комисия не забелязваше тъпо и упорито нацисткото поведение на една разбесняла се публика, но диреше с микроскоп прегрешение у една друга публика, за да одере кожата на клуба - те търпяха.
  Пак тази цинична и арогантна съдийска комисия нагло демонстрираше двойни стандарти - те търпяха.
  На олигарси и трибуквени групировки с държавни пари строяха стадиони, трибуни, терени - те го правеха и те го търпяха.
  Разкарваха с правителствения самолет разни специално избрани тимчета - това безобразие те го търпяха.
  Когато футболът удари дъното по потресаващо брутален начин, те се сетиха, че обществото може да прогледне и да каже - футболът е такъв, защото те са такива. И тогава, едва тогава като ужилени заявиха - няма да търпим!
  Те тогава се сещат да не търпят - когато истината лъсне, когато общественото мнение отвори очите си внезапно и изненадано само от себе си.
  Ако то, обществото ни жми, ако гледа на безобразията през пръсти и с широко затворени очи - те не реагират.
  Така че това Няма да търпим! е прах в очите на обществото, защото то без да иска си ги е отворило за миг.
  Ще махнат един алкохолизиран безхаберник, една маша, една метастаза, ще пошумят и като минат изборите всичко ще утихне и ще продължи по старому. Защото махането на метастазите не отстранява тумора. И той много скоро ще даде воля на нови метастази.
  И ще бъде така, докато остава туморът.
  А България като общество с тумор в мозъка, ще ходи замаяна, страдаща от кокоша слепота, дезориентирана и депресирана, в неизменна меланхолия и с неизмеримо безразличие към своето бъдеще...
  Дето викаше някога пернишкият зевзек Жуцата по повод на комунистическите пропаганди за светлото бъдеще:
  - При такова настояще, да ти се отще бъдещето!
  
  14.10-19.10.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _  __  __  _  __  ____    _____ 
| \ | | \ \/ / | |/ / | _ \ |___ |
| \| | \ / | ' / | |_) | / /
| |\ | / \ | . \ | _ < / /
|_| \_| /_/\_\ |_|\_\ |_| \_\ /_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.