Така е лесно да се управлява

  Тези дни студент ме попита защо във властта има толкова много хора, които парадират с лошото си възпитание, демонстрират ограничено мислене и ни навират в очите съмнителното свое образование? Защо не се дава път на знаещите и можещите, високо образованите и креативно мислещи хора?
  Днес срещнах този цитат:
  "И наистина, кажете ни, молиме ви се, каква кариера може да има един образован и развит човек у нас?".
Христо Ботев
  
  
  
  Автобус 280. Пълно с млади хора.
  Едно момиче седи и е потънало в четене на книга.
  Друго момиче говори по телефона: Днес ме мързеше да се мъкна на лекции, сега излизам по стъралото.
  Две момчета си говорят, по-точно говори неспирно само едното: На две бири съм братле, ама тая откачена гъска пише отсъствия и станат ли ми три направо съм скъсан.
  И още едно момче се оплаква на приятелката си: Според мен се представих много точно на интервюто, но кой ти гледа какво можеш, щом нямаш човек да се обади за теб!
  Слизам от автобуса. Минавам покрай едно капанче. Работеше много добре, докато не се смениха явно собствениците. Сега персоналът малко мутрее и доста наглее, а цените скочиха. Студентите масово го подминават. Забелязвам, че тези, които си носят сандвичи за междучасията вече съвсем не са напълно изолирани случаи.
  Отивам на лекции. И колегите се оплакват, че посещаемостта през последните години рязко пада. Обясняват го със зачестяващата практика различни университети да стават черни кутии - на входа парите на студентите, на изхода дипломите, а вътре нищо. Или почти нищо. Така че нашите студенти с трудолюбието си изглеждат като будали и наивници.
  Но аз очаквам лекциите с вечната тръпка - все по-малко са студентите, но са златни български деца. На прага на емиграцията. И по-точно - на евакуацията...
  
  
  
  Чета жарки дискусии за вдигането на данъците от старата нова (новата стара) кметица и за гласуването на една демократична надежда в ЕП.
  Странно е горещенето и паленето.
  Статуквото е идеален период за лов на риби-бананки.
  За рибата-бананка дори стръв не трябва - тя лапва и празната кукичка. Единственото ѝ преимущество в дарвиновата еволюция на най-приспособимите е нейното непрекъснато размножаване. Хайверът си (зелен на цвят) тя хвърля преди избори, за да бъде оплоден от политиците и да даде живот на още повече и още пò рибки-бананки...
  Дотам я докарахме вече, че РБ може да се чети и като риби-бананки...
  
  
  
  А какъв Перник имаше някога! Миньорите се вдигнаха, мирно, възпитано и тихо с електричката стигнаха до София, застанаха под прозорците на самия Луканов, ревнаха гороломно Ос-тав-ка! и Луканов падна!
  Къде го този Перник, де ги тези миньори!
  
  
  
  Спомен от миналото!
  Или спомен от бъдещето?
  "На 11 май 1894 г. на голям митигн в Пловдив на площад "Джумаята" младият пловдивски прокурор Недко Каблешков от Копривщица славослови умната политика на Стамболов, който съумял да издейства от султана правдини за българите в Македония. Хилядите митингуващи реват дружно и възторжено: Да живее Стамболов!
  Седмица по-късно, на 18 май, веднага след оставката на министър-председателя, на същия площад, пак същият Недко произнася пламенна реч против тиранина, а присъстващите наново дерат гърла, този път с възклика: Долу блудника, долу тирана Стамболов.
  Урок и за в бъдеще за поредните нови управници, които се самозалъгват, че били дошли на власт носени от крилете на народния ентусиазъм, да не надават много-много ухо на излиянията в общонародна любов."
  Иван Илчев, "Розата на Балканите. Кратка българска история за любопитни читатели", Том 1, "България до края на ХIХ в."
  
  
  
  Така е лесно да се управлява:
  когато нямаш компетентна администрация;
  когато нямаш система за ранно сигнализиране и превенция, а разчиташ само на   реагиране, тичане след събитията, запушване на дупки и отиграване на ситуации;
  когато нямаш стратегия и дори елементарно разбиране за това в какво Общество на рисковете живееш;
  когато нямаш реална представа как живеят обикновените хора;
  когато нарцистично почесваш своето Его...
  тогава се сещаш, че има проблем;
  тогава се правиш на загрижен и угрижен;
  тогава даваш лесни обяснения за трудни проблеми;
  тогава намираш някой краен за виновен - я клошар, я чистачка, я малък чиновник, я някой бушон с амбиции за дипломат;
  тогава раздаваш с щедра ръка пари от бюджета, т.е. от данъците на потърпевшите;
  тогава залагаш на Разделяй и владей! - Перник срещу Радомир, проевропейци срещу русофили, млади срещу стари, майки на деца с увреждания срещу майки на деца засега без увреждания, емигрирали срещу все още не емигрирали, наши срещу ваши, свои срещу чужди...
  
  23.11-05.12.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____  _  _     _   _   ____    ____  
|__ / | || | | \ | | | _ \ | _ \
/ / | || |_ | \| | | | | | | | | |
/ /_ |__ _| | |\ | | |_| | | |_| |
/____| |_| |_| \_| |____/ |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.