Вирусът: Ден 60

5 май, Вирусът: Ден 60

60 дни от официалното установяване на корона-вируса у нас...

1758 официално установени заразени, 81 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 50 51 53 47 23 21 общо 284
04.05.-10.05. 57 69

За отделните дни от седмицата:

Понеделниците: 167 + 57 = 224
Вторниците: 192 + 69 = 261
СрЕдите: 246
Четвъртъците: 258
Петъците: 225
Съботите: 187
Неделите: 166

Да повторя за 5 май:
1758 официално установени заразени, 81 починали.

Двете „добри“ мои траектории за 5 май даваха следните „прогнози“:

Първа траектория:
1830 официално установени заразени, 78 починали, 7962 общо реално заразени.
Втора траектория:
1876 официално установени заразени, 83 починали, 8680 общо реално заразени.

Разликата на първата траектория e 4%. Тя продължава да намалява, но е далеч все още от официално оповестените данни.

За утре с данните за 6 май двете мои „добри“ траектории дават следните „прогнози“:

Първа траектория:
1885 официално установени заразени, 81 починали, 8153 общо реално заразени.
Втора траектория:
1932 официално установени заразени, 87 починали, 8992 общо реално заразени.

Както казах, ще изчакам данните за още ден-два (всъщност два-три дни, защото днес е почивен ден), за да видя Що е то ефектът „Великден“ и има ли той почва у нас.
Но се забелязва, че тази седмица (отговорна за евентуалния ефект „Великден“) резултатите тръгват нагоре, за разлика от мерките, които тръгнаха надолу. Без да е ясно защо тръгват надолу. Ами ако са взети на сляпо и за да угодят на обществения натиск?

Не познавам европейска държава, която да отслабва мерките когато числата вървят нагоре.
Остава да се моля Богу горещо да не се реализира вчерашното ми опасение – 60-80-90!

Защото тогава ще се случи точно това, от което безумно се опасявам – два дни след като щедро отслабиха мерките, властите ще ги връщат обратно. Като ще остане само деморализиращият ефект при съблюдаването на тези мерки. Плюс ерозираният авторитет на властите, които - така ще излезе - вземат решенията си по модела „С кой крак става сутрин премиерът“, а не на базата на данни, анализи, сценарии, избиране на най-подходящия за страната днес сценарий.
  
  
  
  
  
"69 новозаразени. От Щаба оптимисти...".
Това заглавие ми напомня за анекдота, разказан от великия философ Кант:
Лекарят постоянно говорил на болния, че всички симптоми говорят за несъмненото му оздравяване.
А болният, в отговор на въпроса как се чувства, рекъл:
- Умирам от непрекъснато подобряване.
  
  
  
  
  
Чета заглавие:
Моделът „Бащица“ е обречен и няма бъдеще.

Рекох си – актуален политологичен и социологичен анализ. Той казва на българите най-важното за най-големия политически и социален проблем на нашето общество, заради който попаднахме в Десетилетие на безвремието.

Започнах да чета. Оказа се, че ставало дума за футбол...

Днес, когато държавата трябва да цепи стотинката на две и да дава не подаяния, а да удвои заплатите на лекарите на първа линия, да речем, тя трябвало да плаща с нашите пари за чужди безобразия и корупции, неспазване на законите и допуснати от самата нея двойни стандарти...

Мой приятел следи футбола и ми казва, че за последните 10 години поне 10 клуба, играли в т.нар. елит на нашия футбол са фалирали, а иначе фалиралите футболни клубове са над 100. Не знам дали тази статистика е точна, но макар мачове да не гледам, паметта ми не ме лъже като си спомням, че неотдавна фалираха единият от двата вечни гранда ЦСКА и винаги симпатичният Локо Сф, дал на България големи футболисти като Котков и МоНачко Михайлов.

ББ по никакъв начин не реагира на тези фалити. Откъде накъде сега ще искат от него само защото е заклет левскар да спасява закъсалия тим от Герена?

Да, това е вторият по сила и национални и европейски успехи български гранд, без него 1-2 сезона няма да е същото, но нито държавата, нито Този-който-е-държавата не могат да демонстрират не двойни, а десеторни стандарти, за да спасяват един отделно взет отбор, за който да са майка, докато за редица други отбори са мащеха, да не казвам какво са за ЦСКА, защото именно ЦСКА единствен си плаща за базите и всичко останало, единствен е изхвърлян от А група с 1 500 000 лева в касата, докато други нямат в момента и толкова стотинки в нея.

Всичката българска Пунта Мара втасала, та да си дава оскъдните пари в сложното и неопределимо като период вирусно време; пари, които дори още не са произведени, а са взети в заем от бъдещето на нашите деца и внуци, за да спасява едно дружество (в юридическия смисъл на думата „дружество“), което се подчинява на законите в страната и за това, което се случва в него и с него си има твърде ясни юридически процедури и много добре описани правни последици.
  
  
  
  
  
Като любител на Историята чета много Истории. Чета ги любителски, но с любознателност. Поредната прочетена от мен История е тази на Хендрик ван Луун – „История на човечеството“.
Та от множеството Истории, разказващи ни Историята на човечеството, Запада, региона и България, отдавна съм се убедил, че в наши дни хората са се отучили да търпят.
• Да търпят, в смисъл да понасят трудностите, да стискат зъби при мъките, да страдат мълчаливо и с достойнство, да преминават през тегобите без да хленчат, без да оревават орталъка, без да униват, без да се предават.
• Както и да търпят, в смисъл да понасят ограниченията, условията, които им диктуват обстоятелствата, отговорностите, легнали върху плещите им, задълженията, които стоварват върху тях извънредни ситуации.
Това двойно умение да се търпят – и трудностите, и ограниченията – е било решаващо през времената на сложни изпитания и на тежки неволи; тогава, когато се е изисквало пълна мобилизация на волята и огромно напрежение на силите.
Аз не споделям тезата (освен метафорично), че с корона-вируса Господ ни наказва, че това е бич Божи, че са се спуснали връз нас четирите конника на Апокалипсиса, че се провежда учение „Второ пришествие“ за да се види готовността ни за него.
Но много добре съзнавам, че човечеството е преодолявало бедите и е вървяло напред през хилядолетията преди всичко благодарение на двойното си умение да търпи – както трудности, така и ограничения.
През последните 65 години и особено през последните 30 години, обаче, човечеството постепенно се отучи да търпи – и в двата смисъла. Ако не човечеството, то поне Западът. Или най-вече Западът. Ние се взряхме в пъпа си и малко по-надолу, започнахме да мислим, че животът – това са колкото се може повече радости и колкото се може по-малко неприятности, колкото се може повече консумиране и колкото се може по-малко мислене за онова, което ще остане след нас. Човекът стана от ин-дивид (не-делим) мулти-дивид, сърфира между роли, избори, идентичности, страсти, сласти, съблазни, изкушения и иска от колкото се може повече дейности колкото се може повече удоволствия.
Ала работата е там, че моделът на двойното търпение – на трудности и на отговорности - е именно Моделът, позволил на човечеството да мине през какви ли не ужасни времена на иначе невъзможни за изтърпяване Ранновековия, Средновековия и Късновековия. Благодарение на този Модел след всяка Беда, след всяко Бедствие човечеството е излизало живо и най-често още по-устремено нататък.
И ето, връхлетяно от корона-вируса, човечеството засега показва, че е загубило твърде много от способността си да търпи – да търпи трудностите и да търпи ограниченията.
Месец, максимум два на трудности и ограничения и човечеството, а най-вече Западът започна да хленчи, да стене, да пъшка, да вопи – не мога повече!
И човечеството, особено Западът не може да търпи колкото трудностите, толкова и ограниченията. Даже понякога не знам на нас, хората на Запада, а особено на нас в България – кое повече ни тежи – това, че трябва да търпим трудности или това, че трябва да търпим ограничения…
Мой колега от Западна Европа ми писа преди 2 седмици нещо показателно – при солидарност на различните прослойки в обществата на Запада, при единна мобилизация, при съвместно напрягане на силите, при общи и справедливо разпределени усилия ние, Западът, можем да понесем спокойно 4, с напрежение – 5, с максимално напрежение 6 месеца на извънредни мерки с физическа изолация. Добре, нека са 4. Приемам – нека са 3 месеца.
Но минаха-не минаха месец и половина и нашето търпение се оказа изчерпано. Навсякъде мерките падат каскадно – веднага щом кривите на заразените и починалите поне малко се стабилизираха и поне леко тръгнаха надолу.
Надяваме се, че като премахнем ограниченията, които не искаме да търпим, ще отстраним и трудностите, които не желаем да търпим.
А това поражда двойния риск:
От една страна, да обезсмислим трудностите, които вече претърпяхме;
От друга страна, да се наложи да въведем още по-големи ограничения, които да доведат до още по-големи трудности.

Преведено на български написаното дотук може да се обясни така:
Аз се опасявам, че взетите абсолютно наизуст решения за отпадане на ограниченията (отпадане в условията на ръст на заразата – българският принос в антивирусните стратегии) могат да зачеркнат месец и половина на понесени големи трудности.
Според мен ако отпадането бе направено три седмици (добре, нека са две седмици) по-късно, можеше и да не се наложи, както предполагам , че ще се наложи, връщането на много от извънредните мерки – само че с много по-изпразнена хазна, с много по-деморализирано общество, с много по-отслабнали съпротивителни сили на медиците и с много повече заразени и починали хора.
  
  06.05.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   _       _             __   __
/ | | | | | | | __ __ \ \ / /
| | | |_| | _ | | \ \ /\ / / \ V /
| | | _ | | |_| | \ V V / | |
|_| |_| |_| \___/ \_/\_/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.