Вирусът: Ден 75

20 май, Вирусът: Ден 75

Равносметката за Ден 75 на вируса:

2331 официално установени заразени, 120 починали.

Нарастването на официално установените заразени:

23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 56 58 общо 433
27.04.-03.05. 39 50 51 53 47 23 21 общо 284
04.05.-10.05. 57 69 53 54 46 44 26 общо 349
11.05.-17.05. 23 65 31 38 37 36 24 общо 254
18.05.-24.05. 24 33 39

За отделните дни от седмицата:

Понеделниците: 247 + 24 = 271
Вторниците: 326 + 33 = 359
СрЕдите: 330 + 39 = 369
Четвъртъците: 350
Петъците: 308
Съботите: 267
Неделите: 206

Да повторя за 20 май:
2331 официално установени заразени, 120 починали.
  
  
  
  
  
1.
Ние сме затворени в настоящето. Ние живеем в сегашно продължително време.
Това е заради корона-вируса.
Не се знае колко ще продължи това сегашно продължително време.
А докато не узнаем колко ще продължи то, всяко разсъждение за бъдещето е малко или много спекулация, фантасмагория, гледане на кафе, редене на пасианс.
За първи път ни се случва да се заклещим в подобно сегашно продължително време. Причини ни го корона-вирусът.
Заклещени сме, защото никой не знае какво се случва, докога ще се случва и какво ще се случи.
Не, това не означава драма, не значи паника, а трезво приемане на този неподлежащ на обжалване факт.
Трябва да се мобилизираме и да излезем час по-скоро и колкото се може по-невредими от сегашното продължително време.
Можем да го направим с мобилизация, със солидарност, със стискане на зъби и стискане на плаци учените да открият ваксината.
Досега винаги живеехме в настоящето, но хвърляхме поглед към бъдещето.
Сега хвърлянето на поглед към бъдещето не е най-актуалното занимание. Не, че не можем да си го позволим, но бъдещето иде след настоящето, бъдещето време идва след сегашното време.
А сегашното време отказва да приключи, то се е протегнало необозримо напред по оста на времето и ние нямаме дори приблизителна представа колко ще трае.
Главната ни битка е в настоящето и тя е битка с настоящето. Да се доберем някак до неговия край и едва тогава да можем да прекрачим в бъдещето.
Днес трябва да се държим така, че сетне да има бъдеще.
Ето защо, макар че преподавам Стратегическо прогнозиране и разказвам на студентите за историята на бъдещето, за предвиждането на бъдещето, за колонизирането на бъдещето, за опитомяването на бъдещето, за въздействието върху бъдещето, така че то да бъде по-добро, аз чета много скептично всякакъв днешен разказ за бъдещето – как то било свършило, как то щяло да бъде прескочено, как то щяло да бъде коренно различно или как то щяло да бъде такова, каквото ни е писано да бъде.
Първо да преживеем и надживеем настоящето. Да спечелим битката си със сегашното продължително време. Пък после да разсъждаваме за бъдещето…
Сигурен съм, че ще успеем. И когато стане ясно, че успяваме, ще имаме време да помислим и за бъдещето.
Ще имаме време, защото не само сегашното време е продължително, но и излизането от него ще бъде продължително, вероятно още по-продължително.
А за бъдещето можем да не се безпокоим още отсега. Да се безпокоим за бъдещето днес е напразно хабене на енергия. Най-много да се поддадем на отчаяние, да започнем да се страхуваме от самия страх.
Бъдещето на човечеството винаги е било (или почти винаги, съгласен съм на този компромис, е било) по-добро от настоящето. И този път ще бъде по-добро, в това не се съмнявам.

Иска ми се да завърша с цитат от удивителните „Изповеди“ на Първия европеец,на свети Августин Блажени, Свети Аврелий Августин (Aurelius Augustinus, 354–430) – гениалният мъдрец, философ и богослов, една от най-значимите личности на западното християнство:

„Сега обаче става ясно и видимо, че не съществува нито бъдеще, нито минало и че не е правилно да се казва: „Има три времена – минало, сегашно и бъдеще“, но може би е по-правилно да се каже: „Има три времена – сегашно за миналото, сегашно за настоящето и сегашно за бъдещето.“ Понеже в душата съществуват тези три времена – и другаде не ги виждаме: паметта е настоящето за миналото, виждането е настоящето за сегашното, очакването е настоящето за бъдещето. Ако ни е позволено да говорим така, тогава виждам и признавам: три са времената. Нека тогава се говори: „Има три времена – минало, сегашно и бъдеще“, неправилно, но нека така се казва по навик. Ето – нито възразявам, нито поправям, нито настоявам, стига само да се разбира това, което се казва: че нито бъдещето, нито миналото вече съществуват. Нали рядко се изразяваме точно, много по-често – неточно, но се разбира какво искаме да кажем.“

Свети Августин е намерил отговора още преди повече от 1600 години: Има три времена – сегашно за миналото, сегашно за настоящето и сегашно за бъдещето, като паметта е настоящето за миналото, виждането е настоящето за сегашното, очакването е настоящето за бъдещето…

2.
Всеки човек в зависимост от възрастта има свое усещане за бъдеще и свое осмисляне на миналото. За по-напредналата възраст миналото става твърде много, бъдещето - много малко.
А аз исках да кажа, че като общество, като човечество ние заради корона-вируса потънахме в едно толкова дълго сегашно време и хвърлянето на усилия и нерви в мислене за бъдещето сега е в голяма стапене контрапродуктивно. Бъдещето не изчезва, не умира, то се отлага за неопределен период от време. Поне докато не разберем какво се случва и колко дълго още ще се случва. Единствената полза от това безвремие на сегашното продължително и то продължително за неопределен период време е да си направим равносметка как живяхме досега. И да разберем, че както живяхме досега, така и живеем сега, заклещени в настоящето, за което, както казват руснаците, не видно ни конца, ни края...
  

  21.05.2020 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                    _   _____       
_ _ _ __ (_) |_ _| ____
| | | | | '_ \ | | | | |_ /
| |_| | | |_) | | | | | / /
\__, | | .__/ _/ | |_| /___|
|___/ |_| |__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.