Плагиатството: Доказателство за искрените намерения на министъра

Отлично си давам сметка за това, че при толкова много и така остри проблеми в българското общество, въпросът за плагиатството, за присвояването на чужд труд, за преписването, твърде често направо буквално, на други автори, не може да предизвика широко внимание. Хората си имат други тревоги, за тях вероятно не е чак пък толкова важно, че подобни злостни в непочтеността си "творчески" практики виреят у нас.
Аз многократно, с редица примери показвах какво се прави в България и колко безогледно то се прави по отношение на плагиатството.
https://nslatinski.org/?q=bg/node/2913
(тук става дума за началника на Военна академия и това за мен е много белезнено, защото Военна академия е учебното заведение, на което отдадох толкова много години и усилия и искам при нея всичко да е на най-високо ниво в научно, образователно, финансово и морално отношение).
http://nslatinski.org/?q=bg/taxonomy/term/2&page=3
https://nslatinski.org/?q=bg/node/2891
https://nslatinski.org/?q=bg/node/2894
https://nslatinski.org/?q=bg/node/2901
https://nslatinski.org/?q=bg/node/2905
https://nslatinski.org/?q=bg/node/2906
Както може да се види, ако се разгледат тези материали, едно име се повтаря абсолютно систематично – това на проф. Венелин Терзиев.
Оказа се, че освен самият той да прибягва до потресаващи "научни" практики и да въвлича в тях своите съавтори (както при фрапиращия случай с началника на Военна академия!), Венелин Терзиев внедрява тези практики и в начина на «правене» на наука от хората, които той обучава и ръководи в научно отношение.
Тези дни ми попадна дисертацията
(успешно защитена преди повече от 2 години в Националния Военен университет, Велико Търново)
«Подходи зауправление на противодействието срещу проституцията като аспект на националната сигурност на България»
Автор е Христо Бонев,
Научни ръководители:
проф. д.ик.н. д.в.н. д.с.н. инж. Венелин Терзиев
полковник доц. д-р Николай Ничев
Някога във Военна академия Христо Бонев се опита да разработи подобна тема като дисертация, аз се съгласих да му бъда научен ръководител, исках да му помогна, но в процеса на работата се оказа, че той няма необходимите качества. Но ето, той е намерил и «подходящи» научни ръководители, и "точното" място, където все пак да защити своята дисертация.
Удивен, че е възможно за няколко години да се постигне подобен напредък в интелектуалното развитие, аз прелистих по-внимателно защитената от Христо Бонев дисертация и на доста места тя му прозвуча прекалено познато, а аз чета много и искам да бъда в час с публикациите в националната сигурност. После направих справка със съответните компютърно-подпомагащи програми и действително видях множество случаи на заимстване от чужди текстове (при това познати на научната общност и лесно достъпни) и преписване от чужди автори (някои от които с име в науката).
Първоначално реших да приведа примери за това, което безпристрастните компютърни програми установиха. Но примерите са твърде много...
За мен възникват множество въпроси.
-- Каква е вината на научните ръководители, че толерират подобен подход на присвояване на чужди идеи и текстове и търпят ли тези научни ръководители санкции от финансово, морално, преподавателско и научно естество?
-- Каква е вината не рецензентите и като цяло на членовете на научното жури, оценили с гледане през пръсти такъв труд и може ли тяхното решение да бъде оспорено и дори отменено?
-- Как се е осъществявал контролът над този процес, нима всеки текст, който съдържа различни често едно към едно направени компилации, може да бъде защитен само защото процедурите в новото законодателство поощряват претупването при раздаването на научни степени и звания?
-- Как да се отнасяме - при съвременните средства за проверка на всеки един научен текст - към научни работници, чийто начин на правене на наука е толкова укорим и е толкова лесно да бъдат доказани неправомерностите в техните «усилия» - може ли да бъдат отнети вече дадени степени и звания?
Що се отнася до Венелин Терзиев, аз знам, че сигнали срещу него са подадени до главния прокурор и сегашния министър на образованието. При това с нагледни доказателства за плагиатство и присвояване на разработки дори на негови съавтори. Но не съм чул нито главният прокурор, нито министърът да са взели отношение. Особено министърът – той може да отдели 15 минути от безценното си време, да прочете сигнала до него с приведените примери и като перфектен и международно известен научен работник веднага да разбере истината – тя е крещящо очевидна. И като министър той не бива да се притеснява от гнева на персони, които с преподавателски и научни властови ресурси са «над него» и хоради това някой ден, когато вече няма да бъде министър, той може да попадне под тяхното началничество.
Да уточня – авторът на споменатия по-горе дисертационен труд Христо Бонев наистина е много уязвим с това, което е представил като своя научна разработка. На мен даже ми е жал за него. Не е пожелал да се вслуша в мнението ми, че няма да се справи с написането на дисертационен труд, колкото и да исках да му помогна в началото – винаги приветствам усилията на млади хора да се занимават с наука, но в един момент, когато товарът се е окаазал непосилен за тях, ясно и искрено съм им казвал, че той не е по силите им. Ето защо онези мои докторанти, които са се защитили успешно, неизменно са разработвали прекрасни дисертации, при които за мен е било чест да присъствам с името си на титулната страница – като научен ръководител.
Така че за Христо Бонев в някакъв смисъл ми е даже жал. Ето до какво води това нашенско желание да добавиш заветни букви, например д-р пред името си. Мога ли прекалено да го укорявам, след като вчера видях как един охранител с манталитет на охранител, е изписал пред името си ... акад.!!!!????
Но за Венелин Терзиев разговорът е друг. Един научен ръководител не може да толерира преписвачеството на своите докторанти.
Не може ли? Напротив – явно може. Но не бива.
Но как да не бива, след като той самият прави същото. В далеч по-големи мащаби.
  
  
  
  
Добра новина!
Нещо може би ще започне да се прави.
Но е хубаво като илюстрация за реалната воля да се започне борба с плагиатството, министърът да хвърли сам, като учен от висока класа, поглед върху сигнала, изпратен до него за главния герой в няколко поредни мои статуса - проф. Венелин Терзиев. За да прецени с невъоръженото си, високо професионално и опитно професорско око докъде вече е стигнало плагиатството у нас, как то е изплело порочна мрежа от зависимости, как е въвлекло дори ректор на престижно висше учебно заведение и какви щети то нанася на морала в науката и - естествено! - на нейното качество.
Сигурен съм, че за огромен брой научни работници и университетски преподаватели именно отношението на министъра към получения от него сигнал (а аз знам, че този сигнал е бил пратен до него!) ще бъде свидетелство дали той на дело или само на думи заявява желание за борба с плагиатството в българската наука.
https://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2022/01/18/4303795_borbata_s_plagi...
  
  18.01.2022 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   _      _       _           
| ___| | | __ | |__ | | __ _ __
| |_ | |/ / | '_ \ | |/ / | '__|
| _| | < | |_) | | < | |
|_| |_|\_\ |_.__/ |_|\_\ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.