Стратегия Синергия Сигурност

  Някога, някога, толкова някога, колкото 13 лета, в Съвета за сигурност на ООН американският държавен секретар (сиреч министър на външните работи) Колин Пауъл обширно, задълбочено, обилно и напоително обясняваше на цялото прогресивно човечество (защото заседанието се предаваше „по телевизията”) как в Ирак има оръжия за масово поразяване. След продължителната му презентация с кадри, клипове, схеми, чертежи и декласифициране на класифицирана информация, се разгоря остра дискусия.
  При тази дискусия всеки един от присъстващите на заседанието представители на страните-членки на СС на ООН ... извади от вътрешния джоб на сакото си предварително подготвен текст и го прочете едно към едно.
  Убедените, че в Ирак има оръжия за масово поразяване казаха, че с убедителния си доклад г-н Пауъл ги е убедил, че в Ирак има оръжия за масово поразяване.
  Убедените, че в Ирак няма оръжия за масово поразяване казаха, че с неубедителния си доклад г-н Пауъл не ги е убедил, че в Ирак оръжия за масово поразяване.
  Казано накратко, с обширното си, задълбочено, обилно и напоително обяснение американският държавен секретар (сиреч министър на външните работи) Колин Пауъл бе убедил, че в Ирак има оръжия за масово поразяване и така убедените, че в Ирак има оръжия за масово поразяване, но той не бе убедил, че в Ирак има оръжия за масово поразяване и така убедените, че в Ирак няма оръжия за масово поразяване.
  Останалите 14 страни-членки на СС на ООН бяха дошли с вече категорично определено становище и то си остана такова и след речта на Колин Пауъл.
  
  Искам да кажа, че са прави и тези, които смятат, че Ирина Бокова вчера се е представила отлично, и тези, които смятат, че тя се е представила зле. Те оценяват своето отношение към тази кандидатура и това им тяхно отношение не се влияе от това как се е представила Ирина Бокова. Ние, казва Талмудът, виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние.
  
  Аз се опитах да погледна обективно, колкото и това да е практически невъзможно. Видях едно средна ръка представяне, направено, за да се направи добро впечатление. Без грам спонтанност, без грам импровизация, без грам искреност, без грам обаятелност. Едно дипломатическо катеначо като в мач-реванш, след като първият на чужд терен е завършил 1:1 - 11 човека в собственото наказателно поле, як бетон, свръхрационален стремеж с ритане на топката по трибуните, с бавене на топката, с разкарване на топката, само и само да не се пропусне гол, да се докара мачът до 0:0 и общият резултат да е в наша полза, а това е по-важно от красотата на мача, от емоциите на публиката, от почтеността на тактиката, от смисъла на футбола.
  
  Скучното, измъчено, досадно и незапомнящо се с нищо 0:0 означава заветното класиране.
  А означава, защото, както приведох по-горе случая със словото на Колин Пауъл, в онази висока сграда в Ню Йорк, в която и аз съм бил, даже съм разговарял в нея с американеца, на чийто бадж пишеше същото, както и на моя, подобни слова и представяния, подобни брифинги и представления убеждават в нещо само убедените, че това нещо е едно голямо нещо и не убеждават с нищо само убедените, че това нещо е всъщност едно обикновено нищо.
  
  13.04.2016 г.
  
  P.S.
  С приятел, с вечно синьо политическо сърце, ближем раните си и от него не мога да взема думата:
  
  - Какви бяха фамилните имена на хората, срещу които персонално протестираха хората след 10 ноември? Не бяха ли сред тях фамилиите Живков, Велчев, Станишев, Танчев, Пръмов, Боков – да продължавам ли? Не са ли днес пак на власт чеда на същите мракобесни, по нашите представи преди четвърт век, фамилии? Те и себеподобните им ни откраднаха демокрацията и започнаха да я ползват като момиче на повикване – когато им трябва и докато им трябва. Не стига, че са отгоре ни в България, но това не им стига. Те искат да изнесат не само капиталите си навън - в офшорки, искат и победата си над нас, узурпацията на живота ни, прогонването на децата ни, да изнесат навън – в международните организации. Там е Станишев, там искат да набутат Танчев, там лансират Бокова. Нужни са им крещящи символи на пълната им победа; не им стига да се плезят самодоволно и злорадо над нас, но и със Запада искат да се изгаврят тържествуващо и с кукиш в джоба. И не мислИ, че ще се спрат дотук. Чакай, чакай да видиш какво още ни чака. Сега Митьо Иванов с оня прякор и сарайската му резидентура имат вече вицепрезидент на България, да не броим министрите им, шефовете на агенции, начело с ДАНС и то от години, областните управители, посланиците - но това им е малко, те ще играят за нещо повече, те ще искат да ни натрапят свой човек за президент. Какъв по-жесток присмех над всички нас и какво по-убедително доказателство, каква по-противна присъда за края на Прехода и за това – как е завършил Преходът…