18.06.2008 г.
Разбира се, че се запознах с интервютата на президента в две близки до него медии.
Опитах се да прочета текстовете от двете му изяви внимателно и обективно.
В края на краищата това е българският президент, той ще бъде държавен глава още три години и половина и казаното от него само по себе си е важно и показателно.
А за нашето обществото няма никакво значение какво аз мисля за отношението на президента към мен и за начина, по който той ме махна от екипа си...
За мен важни за отбелязване в тези интервюта са няколко неща, ще споделя тук само една малка част от тях:
--- На първо място - безпрецедентната атака и тежките удари в първото интервю (в „Труд”) спрямо премиера.
Не че премиерът не заслужава остра критика. Но начина, по който президентът изневиделица и с елементи на бруталност запрати томахавката по своето лично протеже на „Позитано” ме смути. Защото подобна страст винаги му е липсвала по безусловно важни въпроси както на управлението, така и в сферата на националната сигурност по времето на предния премиер.
Аз никога не бих посъветвал президента да постъпи така, но сега в неговия екип практически няма хора, които да му казват това, което те мислят, защото по-уютно е да му казват това, което той иска да чуе. А няколко души (при това кръвно свързани с „Позитано”) се отнасят толкова грубо към БСП и „онова” хлапе, че при честите си сбирки около президента, те неволно или волно го надъхват и му изкривяват мисленето.
Винаги съм се поразявал колко иронично и зле се отнасят към БСП някои близки на президента хора. Чувствам в първото интервю на президента техните гласове, тяхното влияние, тяхната нахъсеност.
Това не значи, че приемам вечната теза за добрият крал и лошите съветници. В края на краищата президентът някакси им е дал основание да смятат, че точно така по отношение на БСП те трябва да му шепнат на ухо.
А понеже всеобщото впечатление от първото интервю биеше в една и съща посока – че президентът рязко и внезапно е ударил премиера, президентът даде заден ход, организира си ново интервю в подходяща медия, с подходящ журналист и подходящи въпроси, за да се замажат нещата и се успокоят духовете в БСП и най-главното – да се смекчат огорченията сред обикновените хорица, гласуващи за БСП напук на всичко, което тя им причинява...
--- В интервютата на президента няма свежи идеи. Това мен ме тревожи най-силно. Президентът отново действа по принципа – да може да каже утре, че някои неща ги е казал днес.
При своите формални и неформални правомощия, при толкова много негови хора, разположени по всички етажи на всяка една от трите власти, при толкова доброжелателни към него най-тиражни и най-гледани медии, при толкова сърдечно и финасово подкрепящи го свръх-богаташи (олигарси), президентът може да направи много за да се реанимира политическата ни система и се върне дишането на потъналата в дълбоките води на корупцията и апатията демокрация.
Оголването на президентството откъм креативно и критично мислещи хора, отказът на президента да трансформира своята администрация от обслужващ него лично персонал в стратегически мозъчен тръст на държавата, води до тази интелектуална суша откъм идеи, която характеризира последните изяви на държавния глава.
--- В част от идеите на президента, а като цяло и в подхода на застрашената от ставащото по време на изборите политическа класа има откровено упование на силовите, забранителните и наказателните методи.
Не може да се лекува демокрацията с недемократични средства. Лекарството в този случай става по-опасно и от самата болест.
Ако това, което се предлага успее, има голяма опасност всяка нова партия и всяка нова местна коалиция да бъдат лишени от правото да участват в изборите. Т.е. демокрацията да е отсега нататък само за няколкото партийни мастодонта и те да имитират свободни избори, а всъщност да участват в игра на преразпределение на гласовете, ресурсите, привилегиите и властта помежду си.
Ако в един град хората не виждат достойни кандидати, издигнати от партиите или не искат да гласуват за традиционните партийни листи, то те, хората имат право да се самоорганизират и да предложат свои кандидати в местни листи. Аз изпитвам тревога от някои опити на президента да унищожи местната инициатива, само защото от нея могат да се възползват и местни олигарси и местни търговци с гласове...
--- За Венци Димитров. Още когато разбрах, че ще става съветник на президента, си казах – трябва да го информирам накратко как стоят нещата в президентската администрация – все пак бяхме от един политически отбор и се смятаме поне отчасти за добри приятели, макар пътищата ни да се разделиха. Не го направих – всеки да си носи кръста, а и той можеше да помисли, че в мен говори обидата и засегнатото его. Но винаги съм казвал в тесен кръг мои близки, че не вярвам Венци да издържи там повече от една година.
Като чух какво казва Венци Димитров за премиера, веднага си помислих, че президентът жестоко ще му „свие перките”.
Не, че президентът не споделя казаното. Но Венци Димитров наруши сценария. Целта на президентското интервю беше друга и в нея не влизаше като стратегия такова откровено изричане на глас на това, което се говори по коридорите на президентството. Венци Димитров се е подвел от атмосферата там и е форсирал нещата, воден от спецификите на своята личност и от своя политически темперамент.
Освен това президентът изпитва почти болезнена нетърпимост към всякакви публични изяви на хора от неговия екип. Аз отлично знам как се преследва всяка публично изразена лична мисъл и затова винаги, когато съм успявал да се измъкна от сивия поглед и от деспотичния контрол на PR-гуру-то на президента Бойка Башлиева (винаги съм я смятал за много опасен за свободата на медиите човек – да ми прости, че мисля така), редовно съм добавял уточнението, че казаното от мен е само и единствено лична позиция и по никакъв начин не ангажира нито президента, нито когото и да било другиго от президентската администрация.
Но все пак, признавам, че съм внимавал да не премина границата, да остана в рамките на една нормална лоялност към президента, защото съм бил не свободно мислещ и свободно плаващ в медийното пространство електрон, а негов, на президента съветник. Докато Венци Димитров наруши всички правила, дори и казвайки честно и откровено и в лично качество това, което смята и мисли.
След публичната разправа при Бареков с него, след като пред цялото общество му бяха дръпнати ушите, защлевиха го и го унижиха недопустимо, Венци Димитров няма друг полезен ход, освен да си тръгне. Иначе трябва да се сгуши и да си прехапе езика.
Аз, драги мой приятелю Венци, може да съм бил мачкан и натикван в периферията за петте години съветничество при президента, може да съм бил обиждан и комендорен от един истински зъл човек от най-приближените до президента, но никога не съм си прехапвал езика, никога не съм позволявал да ми удрят публично 100 тояги на голо.
Тръгни си Венци, махни се друже, покажи, че ние, създателите на СДС имаме малко по-различна представа за достойнство и малко по-друга ценностна система...
18.06.2008 г. Николай Слатински
