За Стратегически преглед на българския преход и ТРЕТА РЕПУБЛИКА (Или защо изобщо не искам да коментирам Доклада на ЕК)

  Всички трезво мислещи или по-скоро всички мислещи хора в България дискутират поредния Доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка. И единствено политиците от управляващата коалиция отказват да се включат в тези дискусии, защото чакат окончателния вариант на Доклада.
  Може би пък буквално в последните часове да се случи чудо!
  Все пак ние имаме в Брюксел еврокомисар! Меглена Кунева би могла да остави настрана огромната си загриженост за рисковете, които носят китайските играчки за европейските деца и да се поразтича поне малко от малко, да позамаже това-онова, да го поизлъска горе-долу, да го „облече” по-прилично, да му придаде по-пригледен вид.
  И министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова също би могла да остави настрана съвместните си сърдечни тревоги със Соломон Паси по въпроса за единното зарядно устройство за всички GSM-и като панацея за европейските и българските болки, ядове, грижи и тревоги, и да направи нещо, с което да оправдае работата и заплатата си.
  Борбата не е загубена, борбата си струва, да опитаме още малко хвърляне на прах в очите на Европейските институции!

  На мен обаче изобщо не ми се иска да коментирам този Доклад. Защото ... вече съм го правил преди време. Да, точно така – мога да приведа тук почти едно към едно анализите ми за президента по повод на предни подобни Доклади и те пак ще звучат актуално. Тогава - какъв е смисълът да коментирам? За да се включа във всеобщата фабрика за производство на думи?

  Всъщост какво чак толкова ни казват от ЕК? Ние си знаем кривиците и провалите много по-добре от еврочиновниците и еврокомисарите, които знаят за България и нейните дертове по-малко и от еврочиновниците!
  ● Нима за някой от нас е изненада, че от Брест до Брест и от Северно море до Средиземно море всички, ама абсолютно всички са наясно, че нашата правосъдна система не само е кривосъдна, ами изобщо не съди, защото има пълен отказ от правораздаване, а само и най-вече се виждат имитация и симулация на такова...
  Ако може да се говори за изненада, или за нови, неправени до сега изводи, то те са свързани с Прокуратурата, за която е крайно време да кажем, че Кралят е оскъдно облечен и на път да се окаже гол. Една голяма (вкл. и моя) илюзия е на път да се разбие. Скоро единствената оценка за уважавания от мен като човек главен прокурор ще бъде някъде между безсилие и провал.
  ● Нима за някой от нас е изненада, че за България се говори и пише като за най-корумпираната държава в ЕС... Ние си го знаем, защото у нас корупцията е другото, може би истинското име на политиката. Корупцията е начин нещата у нас да се решават и да стават, както и да не се решават и да не стават. Корупцията е толкова жестока язва, че е прояла целия ни обществен, политически и бизнес механизъм. Корупцията се е превърнала в множествената склероза на нашата демокрация.
  ● Нима за някой от нас е изненада, че политически и бизнес групи, общности и завери са специализирани по крадене на еврофондове? Наскоро ми казаха, че няколко милиона евро в един град са профукани от местната администрация по евро-проект, от който няма и следа да е реализиран, освен някакъв документ за заплащане на ... преводачи от английски език!
  Както мрачно се шегува мой приятел – ако си поодкрадвахме до 25% от европарите, еврокомисарите щяха да ни прощават и някак да си затварят очите, защото така или иначе те вече са калкулирали тази „фира”, знаейки с кого си имат работа. Но ние срам нямаме, искаме да отмъкнем 75% минимум, а това не могат да го понесат дори видялите какво ли не еврочиновници и по-важното - еврокомисари!
  ● Нима за някой от нас е изненада, че администрацията ни - и в държавната, и в местната власт - няма необходимия капацитет да се справи с предизвикателствата и задачите на еврочленството...
  Та това е очевадно. Защото са нарушени базисни принципи на подбора, на контрола, на защитата на нашите чиновници. Не малка част от тях се назначават по всякакъв друг, само не по професионален признак. Освен това над тях се осъществява не контрол, а истинска репресия от страна на политически и служебни началства. Най-често над професионалистите стоят парашутисти, които на две магарета слама изобщо не могат да разделят, но знаят да мачкат тези под тях, да ги унижават, да ги карат да им водят децата на училище, да им пазаруват, да оттичват до „Макдоналдс”, KFC или близкото китайско ресторантче и да им купуват обяд, да тичат да им организарат сватби на синовете и дъщерите или кръщенета на внуците... А за защита на правата - забравете - бългаският чиновник е най-незащитеният вид живо същество у нас – той е функция на волята на многобройните шефове, които могат да го унижават и стресират по всякакъв начин – като му мотаят документите и молбите, като не го пращат на специлизации, курсове и конференции зад граница, като му орязват ДМС-то (допълнителното материално стимулиране) и при това само с едни присвити вежди на шефа и чиновникът-професионалист изхвърча, без никакво право на обжалване.
  ● Нима за някой от нас е изненада, че за ДАНС все повече се говори, че над нея е нужен ефективен парламентарен, съдебен, административен, медиен и граждански контрол...
  За тези, които наблюдават дейността на ДАНС вече има достатъчно поводи да се опасяват, че на ДАНС се възлагат задачи, които тя не може да извършва професионално (най-често, защото не това й е работата - напр. да взема страна във вечното футболно дерби Левски-ЦСКА или зам.-шефът й да влиза в комисии на Българския футболен съюз!?!?), че я превръщат в корпус за бързо политическо реагиране, че от инструмент - за производство на повече сигурност ЗА обществото, тя може да се превърне в инструмент НА премиера - за лични, партийни или въобще политически цели. Да не говорим за напрежението, което се поражда в МВР по повод на почти двойно по-големите заплати, които се получават там от техните колеги за работа, при която ДАНС и МВР са от едната страна на барикадата и често вършат почти от край до край заедно, с общи усилия.
  ● Нима за някой от нас е изненада, че МВР в момента е във висящо, неизяснено, пълно със стресове положение, цялото е подпухнало от какви ли не притеснения, опасения и съмнения...
  Ударът, който бе нанесен на предишния министър на вътрешните работи на практика се оказа начало на серия от удари, стоварили се върху системата на МВР и накарали я да се превърне в кълбо от нерви. В момента няма по-дестабилизирано и разтревожено министерство от МВР.
  Единственото, което крепи хилядите хора, работещи в МВР е, че дилетантството и непрофесионализмът, своеволието и понякога безотговорността, които лъхат от орляци изказващи се през ден и взаимно противоречащи си депутати няма да вземат връх и най-сетне ще се направи нещо, което да стабилизира вече орязаното МВР, ще се създадат условия МВР да спре да се тресе, ще даде на хората в него нова мотивация и ще започне да се гради, да се надгражда, вместо непрекъснато да се експериментира с това министерство, което е обект на най-много нови, модерни, най-европейски и най-демократични поредни Закони за МВР.

  Мога да продължавам със списъка на тези „Нима за някой от нас е изненада...”. Защото вече нищо, което се случва у нас не може да бъде и най-нищожен повод за някаква изненада.
  Ето защо не ми се коментира този пореден Доклад на ЕК.
  Както и да му отговори нашият политически елит – през президента (който иска ДАНС да разследва ОЛАФ – не знам, кой дава такива съвети на държавния глава! – поискай поне Интерпол, Европол, някой друг от сорта да проанализира изводите на ОЛАФ, но не и българска институция, още повече пряко подчинена на „твоя” премиер), през министър-председателя, през тройната коалиция, през многоликата и безлика опозиция, през този, който по длъжност поне все още се води кмет на София – все едно мерките ще бъдат палиативни и повърхностни, а дебатите – изцяло политизирани, с типичното за нашите политически нрави мразене и бъхтане в гърдите, от което на България вече 20 години непрекъснато й е зле и й се гади, повдига й се и й се повръща...

  Дошло е време за радикални изводи и промени.
  Необходим е задълбочен, стратегически преглед на всичко, което бе направено и което се случи в България през тези 20 години – т.е. Стратегически преглед на българския преход.
  Това означава преглед на Конституцията, на концептуалните и стратегическите документи, на законодателството, на системата за държавно управление и на всички нейни подсистеми – на начина, по който функционира местната власт, на системата за национална сигурност и системата за управление на кризи.
  ● Ако условно наречем социалистическата република, установена малко след 9 септември 1944 година - „ПЪРВАТА РЕПУБЛИКА”.
  ● Ако, също така наречем условно републиката на Прехода, установена малко след 10 ноември 1989 година - „ВТОРАТА РЕПУБЛИКА”.
  ● То в резултат на този Стратегически преглед и в условията на осъщественото членство в ЕС ние трябва да преминем към „ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА” - това ще бъде европейската република България, република, установена малко след 1 януари 2007 година.
  Убеден съм, че тези български политици, които се изкажат и работят по национално отговорен начин за конструиране, реализиране и консолидиране на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА - те имат бъдеще, те имат мисия, те имат дългосрочно, стратегическо мислене, те имат шанс да променят и модернизират България и да я извадят от нелепата, позорна и унизителна ситуация да бъде смятана за най-неевропейската държава в Европейския съюз.
  А този политик, който свърже името, визията и делата си с ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА - той ще стане първият български държавник на 21 век, първият европейски по мащаб и дела лидер на съвременна България.

20.07.2008 г. Николай Слатински

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
           ___    _   _    ___    __  __ 
_ _ / _ \ | \ | | / _ \ | \/ |
| | | | | (_) | | \| | | (_) | | |\/| |
| |_| | \__, | | |\ | \__, | | | | |
\__, | /_/ |_| \_| /_/ |_| |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.