Днес си вървя из София (каквото и да означава това "София" в случая) и се разминавам с някакъв мъж, леко раздърпан, мяза на мой приблизителен набор.
Вече зад гърба ми дочувам: Слатински, ти ли си това?
Обръщам се и къде ще ходя, кимвам утвърдително. Спирам се.
Аз по принцип из улиците и по тротоарите не водя политически разговори с непознати, а знам, че по-възрастните още ми помнят физиономията от политическото мое време. И често ми четат конско или даже слонско.














