Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Хипомания и паралелна реалност

  Моите наблюдения за ситуацията в страната все по-често ме карат да се замислям над проблема „паралелна реалност“.
  Властта у нас непрекъснато говори за някаква действителност, която моите очи, очите на моите близки, роднини, приятели, познати не забелязват.
  Тези дни си говорихме с университетски преподаватели, горе-долу набори, с които се уважаваме взаимно, че никой от нас не познава хора, които са поддръжници на Партията на властта, които гласуват за нея, които мислят като нея и които оценяват действителността като нея. А ние сме най-нормални хора, водещи битки за своето оцеляване и достойно съществуване. Очевидно се движим в различни кръгове с контингента на Партията на властта, но по-важното е, че с нея виждаме две различни реалности.

Каква проста и хитра технология!

  Напоследък в свободното време чета книги със спомени на хора, заемали ключови позиции в обществения живот по времето на соца, около 10 ноември и след това.
  Колебая се дали и аз да не напиша как видях и участвах в промените след 1989 г. Една от причините да се колебая е, че все пак не бях от водещите личности през това време.
  Вече имам множество впечатления от прочетеното, даже разказът за тях би бил много интересен, повярвайте ми!

Даниел Зиблат, Стивън Левицки, „Как умират демокрациите“.

  Много интересна книга!
  Тя ни показва как умират демокрациите:
  
  „Няма танкове по улиците. Конституциите и останалите нормални за демокрацията институции си остават непокътнати. Хората все още гласуват. Избраните автократи запазват образа си на демократи, но унищожават съдържанието на демокрацията.

Два етюда

  Етюд I
  Ужас какво прочетох сега в том III на "История России" (Москва, 2017 г.) под редакцията на големия руски учен Андрей Зубов:
  "В сентябре 1954 г. коммунистический режим совершил одно из страшных преступлений против человечности. Маршал Жуков, который в то время был первым заместителем министра обороны, приказал во время учений на Тоцком полигоне под Оренбургом осуществить настоящий атомный взрыв и сразу же после того бросить в атаку через эпицентр сорок тысяч солдат и офицеров.

30 години назад

  Началото на 2020 ме връща точно 30 години назад, в началото на 1990 г., когато започнах да "издавам" един от първите, ако не и първия СДС-вестник в България (до излизането на "Демокрация" имаше още повече от месец) - вестник "Съвест". От линка по-надолу можете да научите подробности за него.
  "Съвест" бе компютърен, с мото “За чиста и свята република!”.
  Вестникът беше разлепван из града и късан от нашите противници (както казваше мой приятел - остреха си ноктите, чегъртайки го).
  Впрочем, веднъж в Народната библиотека имаше изложба на българския самиздат и там видях брой от моя вестник!!

Експорт на съдържанието