Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

След изборите. Новото разделение

  Чета шокирани коментари за изборите, търсене на врага с партиен билет, сумиране и изваждане на гласове, умножение и деление на емоции, интегриране и диференциране на потрес.
  А за мен това бяха най-лесните за прогнозиране избори.
  Дано се окажа опроверган, но като гледам индикациите, надали.
  Трябва да си дадем сметка, че в България за последните 10 години партията на властта (и властта на партията) се сдоби с ясен и твърд, мотивиран и нахъсен гръбнак - администрацията на всички нива.
  Именно затова смятах, че това са най-лесно предвидимите избори - те са за местна власт, те са за реална власт.
  Този административен гръбнак се храни с държавно финансиране, обществени поръчки и еврофондове. Като умножим със семейството, родата, балдъзите и шуранайките, се получават едни категорични минимум 600 000 гласа - гарантирани, в кърпа вързани.

У нас само ругаят младите

  След представянето на книгата „Рискът – новото име на Сигурността“ в Централния военен клуб, София, вечерта на 29 октомври, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.

Огорчения в Деня на будителите

  Днес мнозина ми писаха с поздравления за празника. Някои дори ме наричаха будител.
  Не, не се виждам в тази свещена и сакрална роля.
  Впрочем, все си мисля, че будител е човек, който отваря очите на събудения народ – да се пробуди за по-големи дела в образованието, културата, науката, творчеството, а защо не и в сигурността и отбраната, в защитата на националните интереси.

При такова настояще, да ти се отще бъдещето!

  Като българин с корени в Македония, никак не ми е весело от развитието на последните събития в ЕС и ЕК.
  Но едно ми прави силно впечатление - само преди десетина дни висшите ни власти (президент и премиер) с трогателен консенсус се биеха в гърдите, че [Северна] Македония ще види членството в ЕС през крив макарон, ако не (ни) клекне по едни исторически въпроси. А днес със същия трогателен консенсус висшите ни власти ронят едри крокодилски сълзи, че на [Северна] Македония ѝ подадоха въпросния крив мак(а)рон!

Време е за Промяна

  Демокрацията ненапразно е измислила мандатите. Тя си е дала сметка, че заседяването във властта променя оптиката, изкривява разбиранията, деформира убежденията, постепенно пренася властника в паралелна реалност. Ако той е предразположен към мании за непогрешимост, нарцисизми, самовъзвеличавания и свръх-себеоценки, не просто може да създава паралелна реалност, за да манипулира обществото в своя полза, но и да започне да вярва в тази паралелна реалност и с мека сила (пропаганда, PRопаганда, преувеличавания, измишльотини), а не дай Боже и с твърда (груба) сила да принуждава обществото да живее в тази паралелна реалност и по нейните норми.

Експорт на съдържанието