Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Тяхната рецепта

  Всъщност - това е тяхната рецепта, така минават вече 10 години на безвремие:
  Управлява се некомпетентно, пораждат се беди и кризи, разтичват се постфактум, източват се пари от данъкоплатците и се изсипват в пясъка на безхаберието. един милион, два милиона, пет милиона, тридесет милиона...
  Изпитана формула - не се вземат мерки, например, по отношение на хвостохранилище, става бедствието, загиват хора, властта слага загрижената, небръсната уж от тревоги физиономия, обува ботуши и отива при пострадалите, раздава им пликове с по 100 лева като за Бог да прости - и то с пари взети от данъкоплатците и връчени на онези от тях, които са останали живи след собствената ѝ немарливост.

Ледът на Статуквото се пука

  Гледам "по телевизията" - в Хонконг 1000 души протестирали. И това е световна новина.
  А тук, като чета какво пише под моя статус от снощи за Перник - униние. Там от 7 милиона цели 1000, тук от 70 000 само 500. Перник не било Париж, Перник това, Перник онова, толкова малко хора, можело ли това да е протест.

Перничани се събуждат

  Преди няколко дни написах тук: Не мога да позная перничани!
  Сърцето ми се свиваше като гледах как перничани мълчаливо и покорно търпят връхлетялото ги водно бедствие, как пасуват и кротуват в навечерието на епидемиологичната криза, как си траят и не смеят да гъкнат докато се надига със страшна сила екологична катастрофа...
  
  Започвам обаче да виждам, че перничани се събуждат; че се самоорганизират; че осъзнават - спасението на останалите без вода е в ръцете на самите останали без вода; че си дават сметка как властта гледа да отиграе ситуацията, да имитира и симулира активност; че имат дух и характер.
  
  Стига са обиждали Перник!
  Перник носеше на плещите си социалистическата България - като ѝ даваше въглища, метали, машини, цимент, здраве и своите скъсени години живот от болести - силикоза, туберкулоза, артрит, осакатявания и задушавания от нечист въздух, от високи край-пещни температури, от газ гризу,..
  

Перник е в беда

  Как да не го заболи човек сърцето като гледа какво прави властта по отношение на водната беда, надигащата се епидемиологична извънредна ситуация и неумолимо връхлитащата екологична катастрофа в Перник!!
  
  Властта имитира активност, симулира управление на процеса, отиграва пиарно положението, хуква като един разгневен литературен лорд във всички посоки едновременно. От нея лъха дилетантство, излъчва се любителство, струи лаичество, блика аматьорство.
  Наистина блажени са бедните професионално и тяхно е царството у нас!
  За властта сякаш е по-важно дали хората ще си помислят, че тя прави нещо, а не дали прави това, което трябва.

Не мога да позная перничани

  Не е време за обществени страсти и пристрастия, а за топли емоции с любими и близки хора... Но!
  Има един град, който е във водно бедствие, приближаваща се епидемиологична извънредна ситуация и надигаща се екологична катастрофа!
  Странно е, но не мога да позная перничани...
  Някога те носеха България на плещите си - няма нищо построено в страната ни без техните въглища, метали, машини, цимент, труд, силикоза, туберкулоза, ревматизъм, артрит...
  Преди 30 години перничани пратиха своите уникални и удивителни синове - миньорите, за да викнат Ос-тав-ка! под прозорците на премиера Луканов и той падна като абсурден символ на соца и на липсата на шанс за промяна към по-добро.

Експорт на съдържанието