Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Притча за предизвикателството

  Уморително е, даже е убийствено да се гледа как голяма част от народа ни като че ли се е отказала да живее с предизвикателствата на днешното време и отчаяно се хваща за илюзии, митове и измислени пророчества на баба Ванга, върви с поглед обърнат към миналото, самосъжалява се, русофилства и фобства спрямо демокрацията, Европа и всичко, което не желае да живее в подобна хленчеща, мрънкаща, стенеща и (както казват в Перник) панкяща държавица със затихващи функции.
  Да, не са леки и лесни предизвикателствата, но всяко предизвикателство зависи от отговора, който му даваш. Ако отговорът е верен, ползите от предизвикателството се оптимизират, а щетите се минимизират, но ако отговорът е погрешен, то ползите се минимизират, а щетите се оптимизират.
  
  По-долу за онзи, на когото му се чете, следва една притча за предизвикателството и отговорите на него.

След референдума в Крим: Кутията на Пандора е отворена - 2

  Тук публикувам втора подборка от моите коментари за геополитическия проблем „Крим“, които съм направил през последните дни във Фейсбук.

Путин – тактическа победа или стратегическа загуба

  Това, което виждаме сега е естествено. От едната страна са правителствата на редица държави (от Европа и САЩ, наричани за улеснение Запад), а от другата страна – Путин.
  Знае се, че в кризисни ситуации демокрациите не са най-безпроблемно работещите управленски машини, те вземат решенията си по-бавно, след много обмисляне, напасване на различни интереси, колебания и съмнения дали най-логичното решение е най-вярното и дали най-разумното решение е най-правилното.
  Докато Путин действа еднолично, авторитарно, без да допуска дебати, без да се вслушва в гласове, които не му казват това, което той мисли и смята да прави.
  В този смисъл в краткосрочен план винаги ще се създава усещането, че Путин е с един ход напред.

След референдума в Крим: Кутията на Пандора е отворена

  www.dnevnik.bg направиха подборка на мои коментари във Фейсбук за ставащото в Крим и така ме подсетиха и аз да кача на своя сайт основното, което съм споделил през последните десетина дни по тази трагична за международната и драматична за националната ни сигурност тема.

Хищни птици на антидемокрацията

  Тук ще кажа нещо, което само на пръв поглед е лично.
  А всъщност става дума за това – имаме ли принципи, на базата на които се изработват позиции, или оценяваме ключовите събития като публика – пристрастна, необективна, надъхана и не съвсем напълно възпитана.
  
  Преди повече от 10 години, когато нарекох инвазията на САЩ в Ирак геостратегическа грешка и геополитическа авантюра и допринесох за това – държавният глава на страната ни да заяви пред парламента на страната ни „Аз не приемам тази война!“, редица анализатори и привърженици от дясната страна на политическия спектър ме обвиниха във всички смъртни грехове.
  Тогава те бяха яростни поддръжници на „великата фраза“ на Соломон Паси отново пред парламента на страната ни:
  „Ние сме ястреби на хуманизма, ястреби на демокрацията!”.

Експорт на съдържанието