Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Интервю за Георги Асьов, вестник „Минаха години”, 07.01.2014 г.

  - За стотици хиляди българи животът е нескончаемо изтезание. Почнаха ли политиците да се усещат, че така не може да продължава нито минутка повече?
  - Напротив, пропастта между политиците (и елита като цяло) и обикновените хора става все по-голяма, едновременно и все по-широка, и все по-дълбока – различията в жизнения стандарт, възможностите и перспективите, начина на живот, здравеопазването и сигурността преминават от количествени в качествени, така че вече говорим за два свята, оттук до пророчеството на Христо Смирненски, че има два свята и единият от тях е излишен, има вече една ръка разстояние.

Огромната вина за ставащото не е у болния човек, а у онези партийни лидери, които позволиха той да крепи властта им с гласа си

  Имаше едно общество, което в миналото подцени бирения пуч и някои други лумпенски "изцепки" от този род и после милиони хора платиха цената на това безразличие към безпардонната наглост и социопатната простащина, намиращи се в основата на фашизоидността.
  
  Това, което се случва в България тези дни е много опасно, бесовете като зли духове са излезли от бутилката и представляват нещо като социална "мръсна бомба" (да напомня, че "мръсна бомба" - това е взрив от рода на коктейл "Молотов" примесен с радиоактивни вещества).
  
  Фактът, че голяма част от народа ни не осъзнава тази опасност говори за процеси на разпад в общественото съзнание - процеси, които могат да имат страшни последици за България.

За надъханите громители на протестите – да имаш мнение означава все пак и да изпитваш съмнение

  Опитах се да изчета отложените от няколко дни текстове на анти-протестните и анти-протестиращите псалмописци, пророци и глашатаи...
  Като махнем някои нови, купешки термини и по-постмодерни понятия, останалото е все същата патетика, която по-рано громеше Запада, обвиняваше в измяна иначемислещите и обявяваше актуалното положение за единствено възможно и безалтернативно, защото това, което може да го замени е задължително лошо, което значи най-вече чуждо, външно, плод на заговор срещу страната.

За обективното съществуване на критиците на протеста и за възможната им морална катастрофа

  Независимо от куражлийското и леко напомпано с апломб новогодишно приветствие на президента, България е болна.
  Това се вижда с невъоръжено око в ключовите области, които говорят най-адекватно за състоянието на обществения организъм:
  - политическата;
  - икономическата;
  - социалната;
  - свързаната със сигурността; и
  - социеталната (т.е. обществената – загуба на чувство за общност, размиване на идентичността, опростачване на не малки части от народа, разгневена емиграция на младите и креативните, знаещите и можещите).

За боядисването на паметниците - нЕкои съображения

  Аз не бих боядисвал паметници. И не съм боядисвал, когато е трябвало, вероятно да го направя.
  В личен план от "висотата" на годините си съм ЗА това да останат и най-гротескните паметници, защото и такива те имат значение - като огледало на народа ни, като поука, като памет, като предупреждение - какви сме били и в какво сме допуснали да ни превърнат...
  
  Но поради конкретния случай с боядисването на паметник в Благоевград имам нЕкои съображения:

Експорт на съдържанието