Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

По повод на личното мнение на д-р Николай Михайлов за протестите и протестиращите: няма нищо лично, всичко е просто ... принципи

  Нямам време за губене, та да слушам немощта на един мит, наречен д-р Николай Михайлов, сам паднал в жертва на собствената си сложност и престанал да се разбира, вероятно защото е безсилен да се самодиагностицира...
  Но понеже прехвърча пред погледа ми на екрана (неделя, рано сутрин, БТВ), изпитах удивление - как подменя фактите, за да защитят тезата му, а по-скоро, защото теза няма, ненависта му срещу протестите и геройската защита на Орешарски.
  То беше логично - когато човек зацикли в омраза срещу протестите, естествено стига до апотеоз на правителството Местан-Станишев!
  [Очаквам дори единствената все още „признавана” от такива като него (доскоро десни или поне анти-БСП) мантра – за престъплението срещу демокрацията, здравия разум и българското общество - назначаването на Дилян Пеевски за председател на ДАНС – и тя да започне да бъде омаловажавана, окарикатурявана, омаскарявана и отричана от тях с аргументи от типа - какво пък чак толкова??]

Проблемът не е във Волен Сидеров, а в нашето общество и аз наистина не знам как ще я караме заедно нататък в такова общество

  Не споделям "принципните" съображения кой имал полза от скандала с парвенюшката наглост на Волен Сидеров и как това разчиствало пътя за още по-безнравствени политици. Демек - знаем си го Волен Сидеров, ама след него идват още по-страшни и по-долнопробни типове...
  Не споделям обаче и нелепото правене на много страшно изненадани от огромни маси коментиращи, които се държат като паднали върху главите си директно от Луната.
  
  Волен Сидеров е типичен, до болка познат пример за брутален тип, присвоил си сакрална кауза и омаскарил я, превърнал я в посмешище.
  Ако някой си бе направил труда да прочете преди време расистките му, човеконенавистнически писания, бълвочите от типа на "Бумерангът на злото", нямаше да има нужда да се пита сега що е то Волен Сидеров и има ли то почва у нас...
  
  Въпросът не е във Волен Сидеров.

Отново две думи за пропастта, разделяща нашето общество - тя не е само по отношение на протестите

Чета коментар на интелигентна журналистка за Украйна.
Не обсъждам по същество текста, затова и не споменавам тук от моя гледна точка дали текстът е компетентен.

Още повече, че у нас:
- всеки, който различава Заркауи от Заухири е специалист по Ирак;
- всеки, който различава Ирак от Иран е специалист по иранската ядрена програма;
- всеки който различава Северна от Южна Корея е специалист по тоталитарния режим в КНДР;
- всеки, който различава Сирия от Асирия е специалист по сирийската гражданска война;
- всеки, който различава сунити от шиити е специалист по исляма;
- всеки, който различава "Фатах" от "Хамас" е специалист по Близкия Изток...

Ясно, че всеки, който различава Сръбска Крайна от Украйна вече ще се изявява като специалист по драматичния избор на Украйна - дали "и Европа, и Русия", или "или Европа, или Русия"...

Държава значи управление – тогава може ли да е държава нещо, което не се управлява? Защото държането на властта не е управление.

  Каквото и да се напише за крайно неефективното и скъсало с действителността управление в България, ще се възприеме в контекста на протестите.
  И не, че нещата не са свързани; не, че нормалният човек не трябва да изпитва потрес от неадекватността, която се излъчва от кабината на българския властови двуплощник. Достатъчно е да се спомене за абсурдната, просто потрисаща и втрисаща нелепост, граничеща с наглост, за еднолевното намаляване на партийните субсидии!
  
  Но нещата според мен са много по-дълбоки, за да се разглеждат само в конкретния протестен контекст.

Наистина не разбирам защо е тази омраза срещу протеста и протестиращите у някои доскоро десни или поне анти-БСП коментатори

  Прочетох поредната фронтална, фрустрираща и френетична психоатака на д-р Николай Михайлов срещу протеста и протестиращите.
  Вече не малко години съм живял, за да знам, че има хора всякакви с всякакви мнения и това е нормално, колкото и понякога някои от мненията на някои от тези хора да ми звучат ненормално.
  
  Но тук става дума за една група коментатори, които постепенно от десни или поне анти-БСП позиции, направиха просто невероятно завъртане, задминаха по негативизъм спрямо протеста и протестиращите дори най-левите в БСП и сега хвърлят огън и жупел със страст и нахъсеност, фундаментализъм и фанатизъм, присъщи на левичари...

Експорт на съдържанието