1.
"Шефът на КПКОНПИ подаде оставка."
Това не е подаване на оставка. Подаване на оставка е да направиш това, когато те спипат в прегрешение. Даже в нормалните държави оставка се подава дори ако се хвърли сянка върху порядъчността ти - подаваш оставката и си изчистваш, ако можеш, името.
Даже тапирите и броненосците нямат такова дебелокожие, каквото някои мутации на ненормалността проявяват у нас.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Триптих за абсурда, в който се превърнахме
Такава беше и такава си остана – реактивна, реагираща власт: Постфактум власт
Два парадокса на националната ни сигурност:
1. Колкото повече университети обучават студенти в различните области на националната сигурност и колкото повече книги излизат у нас в обхвата на националната сигурност, толкова по-малко знание за националната сигурност демонстрира властта!
2. Колкото повече стават хората във властта с дипломи за магистър и доктор в националната сигурност, толкова повече пада компетентността на властта в националната сигурност.
Или - Или
Днес вече всяко четвърто споделено мнение, всеки трети анализ, всяка втора публикация, всички първи изводи са за масовата некомпетентност на различните нива на управлението и в многобройните администрации.
Направих си труда да видя - а кога аз съм стигнал до този извод? Открих своя позиция на сайта си от ... 14 март 2013 г. Тогава (ако не и по-рано) съм бил камбаната за:
"Напълването на властта с откровено некомпетентни, унизително некадърни хора - и то на всички нива на управлението."
Не-протестиращо общество
Когато предложиха ДП за председател на ДАНС, аз бях в Скопие. Имам приятели, които могат да потвърдят реакцията ми тогава – това е абсурд, това е наглост, то ще взриви България и ще доведе до масови протести. Така и стана, само че авторите на този нагъл абсурд така и не бяха наказани, а главният виновник като оправи българската левица, сега оправя европейската, то тя и затова е все по-малко левица и е все повече левашка...
Държава-Криза
Ние 10 години как бяхме дресирани като общество по метода на китайската капка? - случва се нещо позитивничко, положителничко, успешничко, приятничко - я 5 километра някак положен асфалт, я футболна трибуна на олигарх с държавни пари, я леко повишаване на нивото на река Дунав в сантиметри през юли, я по-прохладно време в жегата на август - и ето, нашият премиер е пред всички медии, той е на няколко места едновременно, обяснява, пояснява, разяснява; пространно, напоително, изчерпателно, с гордост и възторг от дейността си, от всичко хубаво, което се случва у нас благодарение на него, заради него и поради него.
