Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Джеймс Рикардс, „След кризата. Как да запазим парите си по време на задаващия се хаос“.

  Лично за мен това бе една превъзходна и много полезна книга.
  Разбира се, финансисти и икономисти могат да я оценят от професионална гледна точка.
  През последните години мен ме вълнува въпросът – как да направим така, че потокът от информация, който ни залива и с който ние, преподавателите, заливаме студентите, да се превръща не в тъмен лес, където ориентацията е все по-трудна, а да започне да работи в наша полза – да ни помага да прогнозираме бъдещето, за да сме подготвени за него.

Реабилитиране на Науката

  Вече писах, че корона-вирусът, дай Боже да мине и замине по-скоро, ще ни накара в най-голяма степен да се замислим, че живеем в качествено различно общество – Рисковото общество, Обществото на рисковете.
  Това ще реабилитира науката, занемарена напоследък от политиците на Запада и натикана в седма глуха у нас от властта.

Не, че не са можели – не са искали

  Вчера си говорихме с приятел, набор. Той не иска да се променя.
  Казах му, че по всяка вероятност динозаврите са изчезнали не защото не са могли да се адаптират към резките промени. По-скоро те не са искали да се променят. Не са им го позволявали принципите и достойнството. Отказали са да се превърнат в мишки и плъхове, хлебарки и дървеници.
  Опитвах се да облекча терзанията на моя приятел и набор.
  Приятелят ми не иска да приеме, че човешкостта и нравствеността у нас се разпадат. И му се предлага в неговия университет да се пречупи, да започне да се подмазва, да моли за милост, да се самоунижава. А той не може да го направи. И се измъчва от това си не-можене.
  
  
  
  Покрай - по мое лично мнение - абсолютно подценения при раздаването на оскари-те филм "Ирландецът" и след прочитането на своевременно излязлата у нас едноименна книга, реших да изгледам в малкото свободно време няколко филма за организираната престъпност.
  С частици от тях могат да се илюстрират лекциите ми за престъпността и корупцията.

Тук аз съм Законът, аз съм Редът, аз съм Съдът, аз съм Демокрацията!

  В нормалната, ефективна, насочена към развитие, а не към оцеляване демократична държава изразходването на публичните финанси, на парите на данъкоплатците е прозрачен процес със стратегия, цели и приоритети, с отговорност и контрол, със сложна система на конкуренция и сътрудничество между онези, които се нуждаят от инвестиране в тях на тези финанси, на тези наши пари.
  
  В България се прави нещо друго. Тук Човекът Първо лице, Единствено число в държавата еднолично решава на кого и колко да се даде за трибуна, тревно покритие, стадион, сауна и разхпладителни напитки… И като вземе това решение, отива искрено и лично да обере овациите на ощастливените от щедростта му.

Нарича се безсрамие

  Удивителна новина, ако бъде доведена до реализация така, както вече е замислена - държавна фирма ще налива публични финанси в частно дружество, в един отделно взет футболен отбор.
  Отбор, който беше отбор на народа, после стана отбор на олигархията.
  Отбор, на чиито мачове преди време ходеха заедно и поотделно четирима вицепремиери.
  Отбор, на когото един усмихнат кмет хариза цял стадион.

Експорт на съдържанието