Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Несправедливо и дресирано общество

  1968 г.
  -- Европа е залята от вълни от протести.
  -- Чехите (и словаците) се вдигат на "нежна" революция.
  -- България е най-спокойната държава в Европа, хората са доволни от своя соц.
2019 г.
  -- Светът е поле на постоянни протести, хората в редица държави са с единия крак поне на площадите. Ако доскоро протестите бяха последното нещо, което се опитва в усилията за промяна, сега те са вече първото средство.
  -- Стотици хиляди чехи се вдигат на протест.
  -- (едва) Стотици българи намират време и мотивация да излязат на протест. Нищо, че държавата е първа по всички негативни и последна по всички позитивни показатели в Европа; че корупцията се е превърнала в национално бедствие; че съдебната система демонстрира брутален отказ от правосъдие; че ни управляват некомпетентно и без каквато и да било стратегия; че властта създава паралелна реалност и вече кара хората да живеят по правилата на тази реалност. Явно хората са доволни от Статуквото, блатото, застоя, безпътицата на своя постпреход.

"Психология на глупостта" под редакцията на Жан-Франсоа Мармион

  Една - как да я определя... Една елегантна книга. Чете се леко, а съдържа есета на мъдри учени от различен род и сой за глупостта.
  За Ефекта на Дънинг и Крюгер съм писал и аз - и във Фейсбук, и на своя сайт, и в последната си книга "Рискът - новото име на Сигурността". Един от елементите на този Ефект е следният - некомпетентните хора надценяват нивото си на компетентност, те не могат да осъзнаят колко много са некомпетентни.

Никола Гратери, Антонио Никазо, "Тайната история на Ндрангета"

  "Мафията, която тихомълком израсна и се превърна в една от най-мощните на света".
  
  Вчера мой колега от един университет предложи да си побъбрим в ресторантче. Казах му, че имам да готвя лекции за следващия ден. Той ме изслуша почти шокирано: А нима и без да се готвиш не можеш да направиш страхотни лекции?
  Обясних му, че да - мога и без да се готвя да си прочета лекциите, но се стремя да актуализирам това, за което говоря, най-вече за да избягам от изкушенията на рутината.

Джаред Даймънд, "Катаклизъм. Преломни моменти за държавите в криза".

  Този, който е чел вече излезлите у нас други книги на Джаред Даймънд, няма да пропусне да прочете и тази.
  Жалко, че вълненията около Грета отнеха толкова емоции на мнозина и им загубиха прекалено много време - вместо това можеше да се прочете още нещо, например "Катаклизъм" на Даймънд. И особено последните стотина страници от нея.

Чета, следователно съм…

  Като постоянно четящ (и пишещ) човек подкрепям тази инициатива!
  Както понякога се шегувам с младите хора, има поне четири причини те да четат:
  1. Четенето е единствената чисто човешка дейност - дори моето любимо куче Декси, докато бе живо, въпреки че бе изключително умно, нито веднъж не взе не само книга в лапи, но и вестник, упорито отказваше да чете...

Експорт на съдържанието