Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

Спасен съм!

Продължавам да помествам в рубриката „Ескизи от младостта“ моите съчинения, които може би доста смело наричам разкази. Те са писани много отдавна – в края на 1979 г. и началото на 1980 г.

Спасен съм!

Къде съм? Защо не ми е позната тази стая? Какви са тези картини на стената?
Студено ми е. Само едно тъничко одеяло не може да спре хладния въздух, в който е потопено моето тяло. Толкова е тихо, че чувам как прашинките, подгонени от оскъдния слънчев лъч, падат на пода.

Илхан Либерало

Имаше някога една потресаваща в карикатурността си персона в Перник, при това със замах на общонационално явление – Кире Либерало!
Веднъж дойде в офиса ми на народен представител да ме агитира да стана негова дясна ръка!

Спомен

И този разказ е от моята вече толкова безнадеждно далечна младост. Мястото му е също в рубриката „Ескизи от младостта“. Така най-вече на мен ще ми бъде по-ясно какъв съм бил аз и как съм разсъждавал някога – 1979–1980 г.

Спомен

Най-обикновен ден си отива, стичайки се по капчуците, отлитайки с вятъра и потъвайки заедно със слънцето зад хоризонта. Вечерта носи хлад и свежест, а от горичката достигат до нас сетните звуци на оживлението. Тънка, галеща привечерна нега леко ни обгръща и всичко се скрива в нея, губи очертанията си и всичко наоколо става сякаш неземно, ефирно. Прозорците на общежитията един по един светват и започват да излъчват загадъчност, та дори ти се приисква да надникнеш зад тях. Харковското студентско градче изоставя тревогите и напрежението от поредния ден и се изпълва с желание за отдих .

Българската антиваксърска кратуна умира, но не увира!

Преди колко време за първи път го написах...
Боледува от ковид, мре българинът, но по гръб не пада. Не, та не на ваксинирането!
Той, българинът не може да вземе правилно решение за собственото си здраве, та ще го вземе за собственото си управление! Ще избира до дупка я Бойко, я Слави и ще чака да се оправи.

От чекмеджетата

Глупава опорка - кандидатите за президенти били надпартийни.
Лукашенко е надпартиен.
Партиите са част от фундамента на парламентарната демокрация. При избори всички кандидати разделят обществото. То трябва да прави избор - част от него гласува за един кандидат, друга част - за друг, трета част - за трети и т.н.

Експорт на съдържанието