Стратегия Синергия Сигурност

Ето още един разказ, който реших да приведа в рубриката „Ескизи от младостта“. Както и останалите, аз го открих в дългогодишния си архив. Той е част от моята искрена, лишена от мъдростта и патината на годините, младост. Писан е също така при прехода от 1979-а към 1980-а година.

Дъжд

Събуден от притварянето на вратата, Алексей усети някакво нетърпение в себе си и една странна, призрачна лекота. Ех, ако не беше този дъжд, те щяха да отидат със Саня в горичката, да поскитат из нея. В ранна есен там е приказно – спокойствие и тишина. И само едва пожълтелите все още листа шепнат помежду си нещо свое, нещо потайно. Горките листа – те не подозират още какво ги чака.

Чета една много слаба книга за Васил и Георги Илиеви. Повърхностна, простовата, елементарна, но претенциозна... Пълна с неточности (за първата й половина преброих над 30 фактически и още толкова правописни грешки).
Например - военният министър Атанас Семерджиев.
Например - забива му крУше (многократно е с У).

03 октомври, Вирусът: Дни 570-576

Равносметката до Ден 576 на вируса:
505994 официално установени заразени, 21038 починали.

27.09.-03.10. 2536 2573 2142 2050 2091 1228 513 общо 13133
20.09.-26.09. 2360 2192 850 1835 1904 1038 496 общо 10675
13.09.-19.09. 1998 2029 1862 1724 1892 951 458 общо 10914
06.09.-12.09. 677 2005 1956 1629 1626 909 437 общо 9239

Този разказ е петият, който от моя архив ще „скочи“ директно тук в рубриката „Ескизи от младостта“. Това са разкази, писани от мен като много млад, преди 41-42 години, т.е. в края на 1979 г. и началото на 1980 г. Те носят отпечатъка на младостта и на едно тогава в голяма степен наивно желание – да се опитам да пиша нещо по-литературно.

Вертикален вятър

Излязох от хижата ядосан на себе си. Невъзможен съм. Понякога ми се струва, че имам ужасен характер и ме дострашава в такива моменти, че може би без да искам, несъзнателно, въпреки желанието си, измъчвам хората, които държат на мен и ме уважават.

Засега не разбирам на какво разчита Герджиков.
То ако трябваше да е Герджиков, поне да беше другият професор Герджиков...
Тръгвайки си от президентството и доработвайки последните си месеци там през 2006 г., аз наблюдавах доста шокиран, как конкурентите на Първанов в неистовото му желание да спечели втори мандат, бяха все абсолютно неизбираеми (при иначе добрите човешки качества на някои от тях).