Привеждам тук един мой коментар във Фейсбук по повод на статията на Евгений Дайнов: „Ще пребори ли разумът природата на управлението "Борисов 2"?“ - http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/04/20/2514772_shte_prebori_li_razumut...
Напоследък престанах да коментирам това правителство. Защото няма какво да коментирам, а всичко, което мога да кажа като критика принципно, ще се припише като критикуване по принцип.
Но тази статия с част от тезите си казва същото, което си мисля и аз.
За мен когато изправено пред дилемата "С гражданите срещу мафията" или "С мафията срещу гражданите" правителството не прави избор, то не остава нещата да си продължават както досега. Когато не прави този избор, като се отказва да разреши за себе си тази дилема, правителството всъщност прави избор, то взема страна в дилемата - и този избор е срещу гражданите.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Реформи ли? Да, ама не…
За езика и образоваността на властимащия
Тези дни ми се наложи на два пъти да коментирам във ФБ езика и образоваността на властимащия.
Коментар 1, 31 март:
Политиците смятат, че като говорят просто, опростено, простовато, опростачено или просташки, то те използват езика на обикновения човечец и така едва ли не стават по-разбираеми.
Передел и Беспредел
Наистина скандално интервю:
”Цветан Василев пред “Гласове”: Поискаха ми да прехвърля безвъзмездно активи. След като се опълчих, предизвикаха кризата в КТБ”, http://glasove.com/politika/49772-cvetan-vasilev-pred-glasove-poiskaha-mi-da-prehvyrlq-bezvyzmezdno-aktivi-sled-kato-se-opylchih-predizvikaha-krizata-v-ktb”
В клана на безскрупулно и безмилостно притежаващите България тече безпощадна битка Кой кого. Вече е ясно кой Кого... Жестоко наръфаният и разръфаният търси "Гласове", за да му се чуе гласът.
Победената част от глутницата е обречена, в немилост, и вопи, крещи, пищи на умряло.
Победилата част управлява страната, укрепва властта си чрез плътен контрол над специалните, полицейските и съдебните институции и се облизва, храносмила и (извинете за израза) са оригва след преяждането.
Някои абсолютно лични и никого неангажиращи разсъждения за феномена ББ
13.01.2003 г.
„Бойко Борисов е мит. Но аз отдавна предупреждавам да се внимава много с него, защото след като е създаден мит, нашият лековерен народ може да поиска най-сетне поне един мит да стане реалност.“
22.04.2003 год.
„Бойко Борисов е не само мит, но и диагноза за нашето общество.“
27.04.2003 год.
„На Бойко Борисов трябва да се гледа не толкова като на главен секретар на МВР, а преди всичко като на политик.“
Това са съвсем кратички извлечения за мнението ми за БББ от мои анализи, писани за президента докато бях негов секретар по националната сигурност. По-подробно съм ги дал тук, на своя сайт: вж. http://nslatinski.org/?q=bg/node/104.
За това, което у нас днес се маскира като русофилство
Ето един мой коментар във Фейсбук, по повод на публикацията на Веселина Седларска „Там надеждата умира първа, тук също“, http://reduta.bg/v2/article/%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%...
Често ми се случва да ме обвиняват в русофобство хора, които не са прочели и 1/100 от книгите; не са гледали 1/100 от филмите и не слушали 1/100 от песните на руски език, които съответно съм прочел, гледал и слушал.
Проблемът за т.нар. днешно русофилство си струва дискусията.
