Едно усещане ме споходи при четенето на мемоари и дневници на видни фигури на режима или пряко свързани с него при късния соц - през 80-те години на миналия век.
От писанията се разнася чувството за самодоволство, ояждане, абсурдни аристократични самоизживявания, ламтеж за материални облаги и постове, отчужденост от реалните проблеми на обществото.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Не по-малко драматично срутване
Първопричината
Шеф от III РПУ опитал да открадне тото печалбата на баба...
Полицай ограби казино в Перник.
Пореден обир на банков клон.
Двама маскирани ограбиха чейндж бюро.
Мъж, въоръжен с нож ограби бензиностанция в Стара Загора.
Разбира се, че може да става дума за случайни съвпадения.
Но случайността, казва един приятел, е закономерност, която все още не знае, че е такава.
О, спи ли Гешев? О, Гешев не види ли?
Нищо футболно, нищо запалянковско.
Да си представим една фирма, която работи на загуба, собственикът ѝ е бил принуден да изсипе в тази фирма 5 ли, 10 ли, 15 ли милиона без да си върне и 15, 10 или 5 лева дори (за мен с моята чисто 1800 лева професорска заплата и 5, и 10, и 15 милиона са непостижимо огромни пари от един и същи житейски, макар и не математически порядък!). А след като го е направил е подгонен от властта и се спасява от репресиите далеч в чужбина. Но остава собстнвеник. Самата фирма продължава да е затънала в дългове, буквално всеки ден генерира нови и нови загуби.
Българско-българското насилие
"Започнаха да прилагат страхотни физически и психически издевателства.... Тези мои мъчители бяха загубили образ и подобие човешко. По държанието си приличаха на побеснели зверове, бяха сякаш пияни или полупияни садисти, които се редуваха при мен денонощно... Ударът на един от тях ще помня цял живот - като те подпре в коремната област, превиваш се доземи и цяла седмица след това нито можеш да се изправиш, нито да докоснеш с ръка удареното място, нито да преглътнеш - болката е обхванала и гърдите ти, и гърлото ти... Всичките ми нанасяха триещи юмручни удари по лицето и саблени удари по врата, с които можеха и бик да умъртвят, ритаха ме безогледно с подкованите си обувки, блъскаха ми главата в стената, скубеха ми косата... Бил съм във фашистката полиция и там съм ял бой, но и сравнение не може да се прави с това, което преживях в "наше" време"... В "нашия" арест не можеше да издържиш мъченията, колкото и твърд човек да си. Не промълвих нито дума по време на двата ареста през 1942 г. във фашистката полиция, но след инквизициите те оставяха за известно време да се възстановиш. А през 1951 г. мелницата работеше на три смени."
Мариана Тодорова, "Изкуственият интелект. Кратка история и етични аспекти на темата"
Това е книга, която си струва да бъде прочетена.
Причините са четири (поне):
1. Темата е изключително актуална сама по себе си. Бъдещето е вече тук, нищо, че когато на дневен ред са предизвикателствата и рисковете, свързани с изкуствения интелект, у нас на дневен ред са опасностите и заплахите, породени от естествения интелект на по-по-най-управляващите.
