Отбранителната индустрия и разходите за отбрана: тенденции и изводи - 2 (В огледалото на СИПРИ)

  Годишникът на Стокхолмския институт за изследване проблемите на мира (СИПРИ) за 2008 год. ни дава за пореден път нови поводи за сериозен размисъл.
  ► Според СИПРИ, за 2003-2007 год. при продажби на основните оръжия - танкове, бронирани машини, самолети, вертолети, кораби, двигатели за всички тези типове “платформи”, артилерийски системи, сензори (главно радари), ракети, ракетни системи - класацията е (цени в долари от 1990 год.):
  Светът – 111 528 млрд. дол.
  1. САЩ – 34 499 млн. дол. (само за 2007 год. – 7 454 млн. дол.)
  2. Русия – 28 382 млн. дол. (за 2007 год. – 4 588 млн. дол.)
  3. Германия – 10 889 млн. дол. (за 2007 год. – 3 395 млн. дол.)
  4. Франция – 9 544 млн. дол. (за 2007 год. – 2 690 млн. дол.)
  5. Великобритания – 4 766 млн. дол. (за 2007 год. – 1 151 млн. дол.)
  ...
  29. България - 142 млн. дол. (за 2007 год. – 7 млн. дол.)

  За България данните се разпределят по години така:
  2003 год. – 48 млн. дол.
  2004 год. – 16 млн. дол.
  2005 год. – 66 млн. дол.
  2006 год. – 5 млн. дол.
  2007 год. – 7 млн. дол.

  Тези данни показват нагледно състоянието на българския ВПК. В интерес на истината обаче, в тях не са включени въоръжения и муниции (напр. леко стрелково оръжие и боеприпаси), с които ние все още и засега пробиваме тук-там на някой и друг (основно рисков) пазар.

  След свиването на търговията с оръжие в края на 20 век, през новия 21 век се наблюдаваше устойчива тенденция на нарастване на сделките. Но през 2007 год. има известен спад:
  2003 год. – 18 750 млн. дол.
  2004 год. – 21 089 млн. дол.
  2005 год. – 21 256 млн. дол.
  2006 год. – 26 223 млн. дол.
  2007 год. – 24 210 млн. дол.

  Ето какви са данните за продажбите на двете водещи държави в тази област - САЩ и Русия:
  ● САЩ
  2003 год. - 5 581 млн. дол.
  2004 год. - 6 616 млн. дол.
  2005 год. - 7 026 млн. дол.
  2006 год. - 7 821 млн. дол.
  2007 год. - 7 454 млн. дол.
  ● Русия
  2003 год. - 5 355 млн. дол.
  2004 год. - 6 400 млн. дол.
  2005 год. - 5 576 млн. дол.
  2006 год. - 6 463 млн. дол.
  2007 год. - 4 588 млн. дол.

  Няколко години поред Русия изпреварваше по продажби САЩ, но след 2003 год. двете държави отново като че ли трайно си размениха местата. За периода 2003-2007 год. САЩ държат 31 % от световния пазар на тези основни видове въоръжения, а Русия – 25%.
  В условията на революцията във военното дело и в процеса на трансформация на своите въоръжени сили, САЩ бяха насочили приоритетно към армията, авиацията и флота си най-модерните оръжия и бойна техника. Това снижи донякъде обемите на сделките с други държави. Сега американските компании действат на международните пазари както само те знаят и могат. А зад гърба им, както винаги, твърдо стои и като челен отряд пред тях всеотдайно лобира за сделките им американската държава – чрез президент и вицепрезидент, чрез конгресмени, министри, дипломати и неправителствени организации.

  ВПК е пред нови задачи, поради новия характер на войната - тя е все по-асиметрична; за армиите зачестяват нови мисии - кризисен мениджмънт и peacekeeping; а и борбата срещу тероризма се нуждае от нови технологии - за комуникации и разузнаване.
  Инвестициите във въоръжения и техника ще нарастват, което означава, че ще нарастват и амбициите за нови и нови продажби, като част от възвращаемостта на вложените ресурси и в името на печалбите на акционерите на водещите компании.
  Може да се предполага нарастване на необходимостта от нови военни кампании (и полигонни войни), защото е очевидно, че най-доброто изпитателно поле за всеки вид оръжие е бойната поле; както и че най-изгодната утилизация на старите въоръжения и боеприпаси (за да се освободи място в арсеналите и складовете за нови) е отново на бойното поле.

  По продажби за 2006 год., в текущи цени, първите десет компании в света са следните (Китай тук не е включен в статистиката):
  1. “Boeing”, САЩ – 30 690 млн. дол.
  2. “Lockheed Martin”, САЩ – 28 120 млн. дол.
  3. “BAE Systems”, Великобритания – 24 060 млн. дол.
  4. “Northrop Grumman”, САЩ – 23 650 млн. дол.
  5. “Raytheon”, САЩ – 19 530 млн. дол.
  6. “General Dynamics”, САЩ – 18 770 млн. дол.
  7. “EADS”, сборна от Германия, Великобритания, Италия, Испания – 12 600 млн. дол. (с тази компания вече много години наред нашето Министерство е на на отбраната упорито и необяснимо отказва да сътрудничи).
  8. “L-3 Comminications”, САЩ – 9 980 млн. дол.
  9. “Finmeccanica” , Италия – 8 990 млн. дол.
  10. “Thales”, Франция – 8 240 млн. дол.

  Сред първите 100 компании от отбранителната индустрия, най-много представители имат САЩ – 41. От Западна Европа са 34 – 11 от Великобритания, 6 от Франция, по пет – от Италия и Германия, а една е транс-европейска – EADS. Русия има 8 компании, Израел и Япония – по 4.
  Водещите 100 компании са осъществили през 2006 год. продажби общо на сумата от 315 000 млн. дол. По сравнение с 2005 год., номиналният ръст е 9% (т.е. за всяка от двете години 2005-а и 2006-а продажбите са изчислени по текущи цени в долари за съответната година), а реалният ръст е 5% (т.е. в цени в долари от 2006 год.).
  EADS е на първо място сред всички компании по абсолютен ръст на оръжейните продажби – общата сума на сделките през 2005 год. е 9 580 млн. дол., а за 2006 год. – 12 600 млн. дол., т.е. ръст от 3 020 млн. дол.
  На следващите места по абсолютен годишен ръст на продажбите са:
  2. “General Dynamics” – 2 200 млн. дол.
  3. “Lockheed Martin” – 1 920 млн. дол.
  4. “L-3 Comminications” – 1 510 млн. дол.
  5. “SAFRAN”, Франция (в общата класация на 18-то място) – 1 150 млн. дол., т.е. от 2 630 на 3 780 млн. дол.

  По относителен ръст (в проценти) на продажбите на първо място е руската “МиГ” (иначе на 75-о място сред първите 100 компании): през 2005 год. – 240 млн. дол., през 2006 год. – 570 млн. дол., т.е. ръст от 137.5%.
  Нататък следват четири американски компании:
  2. “Ceradyne” (на 89-о място) – 112.5%, от 240 на 510 млн. дол.
  3. “DRS Technologies” (на 22-о място) – 64.1%, от 1 670 на 2 740 млн. дол.
  4. “ARINC” (на 82-о място) – 63.6%, от 330 на 540 млн. дол.
  5. “Armor Holdings” (на 30-о място) – 62.2%, от 1 190 на 1 9530 млн. дол.

  Но да се вглеждаме само във ВПК е малко старомодно - модерният анализ надхвърля ВПК и разглежда нещата по-широко, включвайки огромното множество фирми, свързани със сигурността, които очакват от държавата нови и нови поръчки, които печелят от възникването и регулирането на кризи, които искат да възстановяват след разрушения и да охраняват обекти, да разминират и да патрулират, да разработват находища и да обучават полицейски и военни сили.
  Т.е. всички тези компании, които печелят от държавата проекти и мисии, свързани със сигурността и отбраната, които затова, както досега ВПК, могат да искат нови и нови войни и кризи, защото се облагодетелстват от тях и от работата на съответния терен и които Наоми Клайн нарича вече не „military industrial complex”, а по-всеобхватно - "disaster capitalism complex”.

  Държавите, купили най-много основни видове въоръжения за 2003-2007 год. са:
  1. Китай – 13 463 млн. дол.
  2. Индия – 9 105 млн. дол.
  3. Обединени Арабски Емирства – 7 467 млн. дол.
  4. Гърция – 7 170 млн. дол.
  5. Южна Корея - 5 536 млн. дол.
  ...
  9. Турция – 2 853 млн. дол.
  28. Румъния – 1 081 млн. дол.
  57. България - 230 млн. дол.

  Гърция и Турция продължават със своите колосални, понякога изглеждащи просто ненормални темпове на буквално пресищане на въоръжените си сили с най-модерни, мощни и не само отбранителни, но и нападателни оръжия, бойни системи и военна техника. Главните им доставчици са следните държави:
  ● За Гърция:
  -- САЩ – 40% от военните доставки.
  -- Франция – 18%.
  -- Германия – 17%.
  ● За Турция:
  -- Германия – 56% от военните доставки.
  -- САЩ - 25%.

  За България данните се разпределят по години така:
  2003 год. – 2 млн. дол.
  2004 год. – 12 млн. дол.
  2005 год. – 158 млн. дол.
  2006 год. – 20 млн. дол.
  2007 год. – 38 млн. дол.

  Ако през 2005 год. България беше на 111-о място, през 2006 год. на 66-о, през 2007 – на 60-о, сега сме на 57-о. Позитивната тенденция според годишниците на СИПРИ се дължи на следните покупки:
  ● от Белгия - фрегата “second hand”, “Wielingen” - 23 млн. евро.
  ● от Франция - 6 хеликоптера AS-365/AS-565 “Panther” и 12 AS-532/AS-332 “Cougar” - за 358 млн. евро с офсет за 354 млн. евро (105 млн. евро индиректен офсет) - с доставка 2006-2007 год.
  ● от Италия - 5 транспортни самолета С-27J “Spartan” с опция за още три – за 91 млн. евро и срок за доставка - 2007-2011 год.

  Сред първите 15 купувачи на оръжие в света за 2003-2007 год. има 11 ключови партньори на САЩ:
  3. Обединени Арабски Емирства - 7 467 млн. дол.
  4. Гърция - 7 170 млн. дол.
  5. Южна Корея - 5 536 млн. дол.
  6. Израел – 4 239 млн. дол.
  7. Египет – 3 743 млн. дол.
  8. Австралия – 3 432 млн. дол.
  9. Турция – 2 853 млн. дол.
  11. Пакистан – 2 347 млн. дол.
  13. Япония – 2 171 млн. дол.
  14. Полша – 2 123 млн. дол.
  15. Великобритания – 1 969 млн. дол.

  Самите САЩ са 10-и - 2 601 млн. дол.

  Така че сред първите 15 са само още:
  1. Китай – 13 463 млн. дол.
  2. Индия - 9 105 млн. дол.
  12. Чили – 2 283 млн. дол.
  Както и друг път сме отбелязвали, получава се парадокс: излиза, че колкото по-близък си на САЩ, толкова повече въоръжения от тях си задължен да закупуваш непрекъснато.

  За пореден път да припомня следната своя болка (и може да се каже – следния мой личен неуспех) - от основните приоритети в националната сигурност, които в началото на 2002 год. очертавах в своите първи материали като секретар, с най-слабо (може да се каже - с никакво внимание) от президента се ползваше родният ВПК. Аз не успях, въпреки толкова написани материали, да обърна президентската институция с очи към отбранителната ни индустрия. Не бе възприета идеята КСНС да й посвети свое заседание. Нещо повече - президентът отказа нееднократно среща с водещите личности от този индустрия.

  ► Според СИПРИ, военните разходи в света в цени от 2005 год., в милиони долари са както следва:
  Светът – 1 214 млрд. дол.
  1. САЩ – 547 млрд. дол.
  2. Великобритания – 59.7 млрд. дол.
  3. Китай – 58.3 млрд. дол.
  4. Франция – 53.6 млрд. дол.
  5. Япония – 43.6 млрд. дол.
  6. Германия – 36.9 млрд. дол.
  7. Русия – 35.4 млрд. дол.
  8. Саудитска Арабия – 33.8 млрд. дол.
  9. Италия – 33.1 млрд. дол.
  10. Индия – 24.2 млрд. дол.
  ...
  18. Турция – 11.1 млрд. дол.
  20. Гърция – 9.3 млрд. дол.
  48. Румъния – 2.3 млрд. дол.
  71. България – 0.6 млрд. дол.

  Световните военни разходи за 2007 год. възлизат на 1 214 млрд. дол. (в цени от 2005 год.) и на 1 339 млрд. дол. (в цени от 2007 год.).
  Това означава, че те са 2.5% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) и 183 дол. в цени от 2005 год. и 202 дол. в текущи цени - на човек в света (per capita).
  Виждаме нарастване на военните разходи с 6.0% спрямо 2006 год. и с 45% спрямо 1998 год. То се дължи разбира се главно на нарасналите преки военни разходи на САЩ (за войната срещу тероризма), които са цели 45% от световните военни разходи за 2007 год.
  За една година военните разходи скачат с 69 млрд. дол.; 36 млрд. дол. от тях се падат на САЩ - като да поясним, че говорим за преки военни разходи!
  Продължи обръщането на тенденцията - след оттласкване от дъното през 1998 год. военните разходи постоянно и неотклонно нарастват (по цени от 2005 год):
  1998 год. – 834 млрд. дол.
  1999 год. – 843 млрд. дол.
  2000 год. – 875 млрд. дол.
  2001 год. – 892 млрд. дол.
  2002 год. – 947 млрд. дол.
  2003 год. – 1 013 млрд. дол.
  2004 год. – 1 071 млрд. дол.
  2005 год. – 1 113 млрд. дол.
  2006 год. – 1 145 млрд. дол.
  2007 год. – 1 214 млрд. дол.

  Три държави заслужават внимание (освен САЩ): Китай, Русия и Индия. В таблицата данните са по пазарен обменен курс на националната валута спрямо долара. Но по ППС - паритет на покупателната сила:
  -- Китай е не на 3-о, а на 2-о място за 2007 год. със 140.0 млрд. дол.
  -- Индия е не на 10-о, а на 4-о място с 72.7 млрд. дол.
  -- Русия е не на 7-о, а на 3-о място с 78.8 млрд. дол.

  Много трудно е да се определят точните военни разходи на САЩ – те са “пръснати” по редица министерства и програми, а някои са класифицирани. Съгласно СИПРИ, САЩ изразходват за национална отбрана и общо военни разходи в цени за дадената година са съответно както следва:
  2001 год. – 304.7 и 312.7 млрд. дол.
  2002 год. – 348.5 и 356.7 млрд. дол.
  2003 год. – 404.8 и 415.2 млрд. дол.
  2004 год. – 455.8 и 464.7 млрд. дол.
  2005 год. – 495.3 и 503.4 млрд. дол.
  2006 год. – 521.8 и 527.7 млрд. дол.
  2007 год. – 571.9 и 578.3 млрд. дол.

  Що се отнася до разходите на САЩ за войната срещу тероризма, то според СИПРИ те са следните в текуши цени:
  2001 год. – 17 млрд. дол.
  2002 год. – 14 млрд. дол.
  2003 год. – 69 млрд. дол.
  2004 год. – 66 млрд. дол.
  2005 год. – 103 млрд. дол.
  2006 год. – 115 млрд. дол.
  2007 год. – 169 млрд. дол.
  2008 год. – 189 млрд. дол.

  Или общо за периода 2001-2008 год. тези разходи са 742 млрд. дол.
  Да напомним, че се смяташе за най-вероятно, че за периода 2003-2016 год. Ирак “ще струва” на САЩ 697 млрд. дол.
  Обаче в свое изследване Линда Билмес и Джоузеф Стиглиц (в началото на първия мандат на нашия президент той бе обявен за негов съветник) разглеждат два сценария - консервативен сценарий (КС) и умерен сценарий (УС), свързани с изтеглянето на САЩ от Ирак съответно през 2010 и 2015 год. Ето какви според тях ще бъдат разходите на САЩ във войната в Ирак по двата сценария:
  ● Директни разходи – 839 (КС) и 1 189 (УС) млрд. дол.
  ● Макроикономически разходи – 187 (КС) и 1 050 (УС) млрд. дол.
  ● Общо разходи за войната в Ирак – 1 026 (КС) и 2 239 (УС) млрд. дол.

  Ако и ние изчислим колко пари изляхме в пясъците и хаоса на Ирак и Афганистан, ще получим колосална за страната ни сума от 1-1.5 млрд. лева! – заплатени като кървав и финансов данък за тази геополитическа авантюра! Абсолютно сигурно е, че противоречивите данни, привеждани с половин уста от нашите министри на външните работи и на отбраната са силно занижени и не отчитат много от преките, а също и от непреките разходи за тези две военни участия на България.

  Ето каква е - в проценти – промяната на военните разходи за 2007 година в сравнение с 1998 год.:
  Светът - 45%.
  Африка - 51%.
  Северна и Южна Америка - 63%.
  Азия, Океания - 41%.
  Близък Изток - 62%.
  Европа - 16%, в т.ч.:
  ● Западна Европа - 6%.
  ● Централна Европа - 19%.
  ● Източна Европа - 162%.

  Вижда се, че основният ръст за Европа за 1997-2006 год. (10%) е от страните в Централна (19%) и Източна (162% - !!!!) Европа. Така че демократизацията и интеграцията се "плащат" с много по-високи военни разходи. Иначе Европа като цяло има най-малък ръст на военните разходи през периода 1998-2007 год.

  Да видим според СИПРИ военните разходи за България в лева (текущи цени), в долари (цени 2005 год.) и в процент БВП:
  1998 год. – 512 млн. лева, 478 млн. дол., 2.3%.
  1999 год. – 595 млн. лева, 542 млн. дол., 2.5%.
  2000 год. – 677 млн. лева, 559 млн. дол., 2.5%.
  2001 год. – 805 млн. лева, 619 млн. дол., 2.7%.
  2002 год. – 859 млн. лева, 624 млн. дол., 2.7%.
  2003 год. – 895 млн. лева, 637 млн. дол., 2.7%.
  2004 год. - 930 млн. лева, 622 млн. дол., 2.6%.
  2005 год. – 1 006 млн. лева, 641 млн. дол., 2.4%.
  2006 год. – 1 116 млн. лева, 663 млн. дол., 2.4%.
  2007 год. – 1 132 млн. лева, 631 млн. дол., 2.3%.

  Ала истината се познава само в сравнение с другите държави – % на военните разходи от БВП на съответната държава за 2007 год.:
  Гърция – 3.8%.
  Турция – 2.9%.
  България – 2.3%.
  Полша – 2.0%.
  Румъния - 1.8%.
  Латвия – 1.8%.
  Чехия – 1.7%.
  Словакия – 1.7%.
  Словения – 1.6%.
  Естония – 1.6%.
  Швеция – 1.5%.
  Финландия – 1.4%.
  Унгария – 1.2%.
  Литва – 1.2%.
  Австрия – 0.8%.
  Ирландия - 0.5%.

  Тези данни са приведени за да покажат кой колко “харчи” за отбрана (при това СИПРИ изрично подчертават, че за България не са включени разходите за пенсиите на военните). Общо взето се вижда, че всички нови членки на НАТО дават средно между 0.5-1.0% от БВП по-малко от България (техният БВП е много по-голям от нашия)! Неутралните страни дават между 1.0-2.0% по-малко от нас. Ето “цената” на политическия ни елит, който изпълнява с пионерска готовност всичко, което се поиска от тях. Впрочем, според СИПРИ ниво на разходи около 2.5% от БВП е характерно за групата държави с най-висок доход на глава от населението.
  Изрично изтъквам (ще го повторя за сетен път и тук) Ирландия, Финландия и Словения - те са доказателство на моята теза - качественото политическо лидерство логично се трансформира в качествено развитие.
  Тези държави имат своя стратегия за развитие и инвестират в човешкия капитал - образование, наука и високи технологии, здравеопазване, култура; не за военни разходи. Те знаят да си отстояват интересите без да са станали по-малко европейски.
  Да добавим, че у нас и определянето, и изразходването на тези средства е непрозрачно, с много корупция, без принос на нашия ВПК. Това допълнително изяжда жизнения ни стандарт.
  Ето защо предлагах на президента през втория си мандат президентът да започне да говори за постепенно намаляване на военните разходи и за пренасочването им към инвестициите в човешкия капитал.
  Нашата държава заделя огромни, според нейните възможности, средства за национана сигурност, но без тези средства да ни дават сигурността, която биха могли да произвеждат при правилни приоритети за насочването им и при ефективен контрол върху тяхното изразходване. Стара истина е, че много често водещ мотив за заделянето на средства за доставки не са реалните потребности, а комисионните.
  Когато в управлението се сее непрозрачност, естествено се жъне корупция...

  28.11.2008 год.
  Николай Слатински

Още ли страха от "Турския синдром" налага на Гърция такъв интензитет на въоръжаване ??? Къде е причината при положение, че Гърция членува във всички международни коалиции за сигурност ( НАТО, ЕС).

Аз нямам достатъчно убедително за мен обяснение за тази неистова надпревара във въоръжаването, в която участва Гърция. Тя все повече ми прилича на надпреварата във въоръжаването (и във всичко останало), в която участваше СССР през 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Когато вече назравяха промени, светът започваше да става друг, а съветските геронтосклеротизирали лидери продължаваха в стария дух. Мисля си, че това инерционно, не изискващо особен ум, а повече традиционни отговори на стари стереотипи и страхове поведение на гръцките лидери (които по манталитет не са много по-млади от късното Политбюро на КПСС), води дотам - в Гърция да са под заплаха както самата държавност, така и социалната кохезия. Промените в Гърция са неизбежни и това ще доведе, не се съмнявам, и до по-разумни от сегашните, военни разходи.