Иван Илчев, "Розата на Балканите", том 1 - "България до края на XIX век", том 2 - "България през ХХ век".

  Днес започнах да чета това удивително произведение на Иван Илчев, още съм доста в началото, но само необходимостта да си готвя лекциите за утре ме кара да оставя първия том настрана.
  За книгата ми "Рискът - новото име на Сигурността", млад доктор в нашата наука се пошегува, че в нейната библиотека само Библията е по-обемна от книгата ми.
Но какво са моите 860 страници (и 40 лева) пред 1450 страници (и 100 лева) на Иван Илчев!
  От първите впечатления си правя извода, че Илчев се е опитал, както правя и аз, да даде своя поглед, своето виждане, а не да повтаря добре известни истини.
  Даже не знам дали "добре известни истини" е верен израз. Защото ние като цяло продължаваме да мислим и познаваме нашата история според каноните и законите на социализма. Не, не, че всичко там бе негодно, просто имаше и извън-научни, идеологически критерии в избора на главните събития и на главните личности. За последните 30 години общо-взето май само Цар Борис III бе донякъде реабилитиран. Иначе ранг-листата на личностите и събитията си остава непокътната, тълкуванията за тях - също. Не е странно, че модата в погледа върху историята ни продължава да се задава от едни и същи хора на достолепна възраст и останали в разбиранията и оценките си до 1990 г.
  Ще продължа да чета двата тома на Иван Илчев, но дори само с това - да построи свой прочит, да даде свой модел, да напише свой текст, да ни предложи свое разбиране за нашата история, - той ми е симпатичен. И аз това - в своята наука - винаги се опитвам да правя. Да допринеса в нея с нещо лично свое, а не само да преразказвам добре известни неща и да правя политкоректни спекулации.
  Ето мъниста от Иванилчевата историческа броеница (от първите ѝ страници всъщност):
  "Безсилни сме да забравим по думите на Атанас Далчев ослепените бойци на Самуила, но не възпяваме в рими одраните живи от Калоян гръцки първенци в Пловдив, които също са били родени в нашите земи...
  Самите ние броим себе си за толерантни. С една мяра мерим. Не забравяме злините, които са ни сторили. Не забравяме добрините, които сме им направили...
  Преди няколко години българският борец от Тараклия, Молдова, Николай Паслар спечели световната титла. До сълзи се развълнувах, когато чух какво отговори на журналистическия въпрос кому посвещава титлата си. На всички Българии! - извика младежът...
  За мен изучаването на историята винаги е било приключение. Опитал съм се в тази книга в рамките на своите възможности и читателите да въвлека в това приключение, в което не липсват битки, но и мирни лета; злодеи, но и романтични герои; празници, но и тъги. И нека завърша с думите на Марк Твен:
  В крайна сметка това е историята. И част от нея е истина."
  
  21.11.2019 г.