Баластът

  А дали обясненията за нашите провали като държава, общество и граждани да не са чак толкова в полето на социалните науки, а да са много по-простички?
  Предполагам един аспект на обясненията е "скрит" и в това, което видях преди малко.
     В кварталния супермаркет има и каса, която ти дава бърза писта - до 6 продукта.
  Нареждам се там, защото съм взел две неща и бързам.
  Пред мен има само трима души.
  Оказва се, че са семейство - баща, майка и син. Видът им е лишен от приемлива интелигентност. Но са хитри. Напълнили са количката с много работи, после са ги разделили на три - с ограничителите на "пътечката" за покупки.
  Касиерката им обяснява, че тук са до 6 стоки. Но те отговарят, че всеки от тях е с до 6 стоки. Значи са в правото си!
  Докато се ориентирам, зад мен вече се оформя опашка.
  Започва суматоха.
  Тримата се карат с касиерката, че макар да са купили 6 бири (една и съща марка, но без да са в пакет!), понеже са еднакви, значи се броят за една стока. Сетне се налага да прехвърлят някакво коледно еленче от единия на другия, за да са по 6 стоките. После се оказва, че са маркирали друго грозде - не от скъпото, а от евтиното. Как така грозде за 7.50, роптаят те, ние взехме за 3.50!   Не, казва касиерката - взели сте от 7.50, а сте маркирали от 3.50! Те - та това е златно грозде, хвърли го, Васе, взЕми им го остави на тия изедници! За беля и ябълките не са мерени. Не е вЕрно, мерИхме ги, нЕкъде се е залепИла лепенката! Като капак и картата дава "заето", вадят някакви ваучери. Касиерката им иска още 57 стотинки, те дават 20 лева. Броят рестото бааавно и по физиономиите им личи, че се опасяват да не ги излъжат с някоя и друга стотинка...
  Освен че ми отнеха много време, те ме потресоха с хитростта си на дребно и ограничеността си на едро.
  Нямах сили да си помисля за кого ли са гласували. Но знам, че тези хора са част от нашия общ проблем. При това са не само част от проблема ни, но са и част от невъзможността да му намерим решение...
  Трябва, някак трябва да има на опашките - в супермаркетите, институциите, болниците, банките, просто навсякъде - писта за бавно съобразяващи; неинтересуващи се от нищо, дето е по-умно и разумно; трудно мислещи и не желаещи да работят върху себе си...
  Когато разберат, че губят от това, че са такива; когато осъзнаят, че умът и разумът, знаенето и моженето, отворените сетива за света и желанието да се научава нещо повече, търсенето на отговори и намирането на решения се възнаграждават, може би пък някои от тях да се сепнат, да се вземат в ръце, да се опомнят, да си дадат сметка, че главното не е да хитруваш по елементарен и тъп начин, а да се опитваш да бъдеш повече човек днес, отколкото вчера, утре - отколкото днес, вдругиден - отколкото утре.
  Може би да ни поолекне! Изхвърлим ли баласта от тъпота, глупотевина, некадърност, некомпетентност, простотия и простащина, невежество и нежелание да сме граждани на Европа и ХXI век, натежали до непоносимост в препълнената с тях кошница на българския дирижабъл, току виж и той полетял - към по-доброто бъдеще за държавата, обществото и гражданите на Отечеството ни любезно...
  
  29.11.2019 г.