30 години назад

  Началото на 2020 ме връща точно 30 години назад, в началото на 1990 г., когато започнах да "издавам" един от първите, ако не и първия СДС-вестник в България (до излизането на "Демокрация" имаше още повече от месец) - вестник "Съвест". От линка по-надолу можете да научите подробности за него.
  "Съвест" бе компютърен, с мото “За чиста и свята република!”.
  Вестникът беше разлепван из града и късан от нашите противници (както казваше мой приятел - остреха си ноктите, чегъртайки го).
  Впрочем, веднъж в Народната библиотека имаше изложба на българския самиздат и там видях брой от моя вестник!!
  
  По-късно, след известни битки, получихме нужните разрешения и от деветия си брой вестник "Съвест" стана печатно издание – седмичник на СДС-Перник!
  БСП в Перник реши да ни последва и започна да издава свой вестник - "Глас".
  Тогава бяхме яростни опоненти, както се казва, времената бяха такива, затова ние написахме "По добре без “Глас”, но със “Съвест”, отколкото с “Глас”, но без “Съвест”!"
  
  Вестникът си имаше редакционна колегия – Директор: Николай Слатински; Главен редактор: Иван Хранов; членове: Милена Исаева, Анна Николова, Китан Китанов, Райчо Радев.
Директорството означаваше само и единствено отговорност, тичане, защита на вестника от чужди и “вътрешни” врагове.
  
  Излишно е да казвам, че тогава онези, т.нар. "седесари", които дойдоха при нас доста по-късно, когато замириса на власт и приватизация, още не знаеха, че са седесари.
  Скатаваха се по домовете.
  Да не говоря за другите, които ни управляват сега - те дори още не знаеха и не подозираха, че ще станат демократи за европейско развитие...
  Но това е друга тема. И ние сме виновни, че те ни налазиха, напъплиха и награбиха, защото мислехме някога, че сме отворили вратите и прозорците на България за свеж демократичен, европейски, нормален и солидарен въздух, а се оказва сега, че тогава сме отворили кутията на Пандора и от нея постепенно изпълзяха всичките гадости, които е имало да се случат на страната ни.
  
  И все пак не съжалявам, изобщо не съжалявам, че преди 30 години както в цяла България, така и в Перник ние започнахме като клети и заклети идеалисти да работим за Промяната, да я сбъдваме и я правим възможна.
  Ако с днешните знания и след всичко, което преживях, можеше да се върна 30 години назад, пак бих започнал по същия начин - с първото - и то бе мое, слово на първия ни демократичен митинг в Перник, с издаването на нашия и мой вестник "Съвест", с победата на първите избори - на СДС, но и моя, мажоритарна, в центъра на града, срещу символа на онази, тоталитарната БКП.
  Само че щях да знам кой крие камък зад пазвата, кой пише доноси срещу нас в ДС, кой ни хули, докато изчаква по-добри дни, за да стане "демократ" и да удари келепира...
  Но в Историята няма връщане назад. Каквото е било - това, както се е случило - така, колкото сме се променили - толкова.
  Днес, 30 години по-късно такива като мен могат само да си скубят косите и да си ги посипват с пепел - Каква я мислехме, каква стана!
  И да се вглеждат с нетърпение към младите - дано се събудят, съвземат и вземат в ръце и да си отвоюват България от задушаващата я напаст на лишеното от стратегия и бъдеще, корумпирано и некомпетентно във всяко управленско отношение Статукво!
  Младите - те са надеждата на България.
  Затова и за България има Надежда.
  А както аз обичам да казвам - Надеждата като първа глупачка умира последна.
  
  http://nslatinski.org/?q=bg/node/75
  
  
  04.01.2020 г.