Ако мине – мине

  Направо нелепо е точно в момента, когато в държавата постоянно някъде някои части от населението търпят несгоди, свързани с елементарните потребности на битието им, да се грижиш за нова т.нар. правителствена болница!
  Все едно „Титаник“ да се е ударил вече в айсберга, а екипажът и елитните пасажери да се занимават с преаранжиране – за допълнителни удобства – на палубата.
  
  В първите 4-5 години след 10 ноември излязоха редица книги със спомени на видни политици и на представители на различните структури на ДС.
  След това епистоларните им усилия някак секнаха. Може би това се дължеше отчасти на временното връщане на БСП на власт, довело после страната до хиперинфлация.
  С течение на времето хората, свързани някога с ДС някак се взеха, така да се каже, в ръце и ако по-рано можеха да се прочетат удивителни с изобличителната сила или с обективното признаване на дейността разкази например за Шесто, Второ и Първо главно управление, както и за Главно следствено управление, сетне започнаха да се появяват спомени с идеализация на ДС или поне с реабилитация. Интересното е, че има случаи, когато един и същи автор (например Бончо Асенов) в началото е безпощадно обективен, а по-късно – откровено субективен, до степен да представя по коренно различна светлина онова, което той самият след 10 ноември бе написал…
При все това някои книги от този род, писани в първите години след началото на Прехода, си струват да бъдат преиздадени!
  Защото върви идеализация на соца, дори на късния соц, когато нещата просто загниваха необратимо.
  Една такава книга е „По коридорите на властта“ на бившия началник на УБО Георги Милушев – за да се види в какъв суперлукс и с какви безсрамни привилегии са се ползвали лицата от висшата номенклатура, управляващия партиен елит, техните близки, роднини, душевни приятели и интимни приятелки.
  Колкото повече е издъхвал соцът, толкова повече са били лакомията и алчността им.
  Защо пиша това?
  Защото с формирането през последните години на нова номенклатура, колкото повече не вървят нещата в страната ни, колкото повече се изпразва от съдържание демокрацията у нас, толкова повече привилегии и обгрижвания тази нова номенклатура иска да има, а с богатствата си, получени чрез властта тя задминава не количествено, а качествено даже раншната соц номенклатура.
  Свидетелство за случващото се е и това, с което започнах – на фона на всички беди, които буквално ежедневно се свличат върху главите на обикновените хора, властта се е загрижила преди всичко за новата си т.нар. правителствена болница!
  Кога станаха калайджиии … - викат в Перник и продължават поговорката в типичния за перничани безкомпромисен и цепещ направо и напряко дух.
  Но нека успокоим малко топката.
  Знаейки как се случват нещата у нас, в момента, в който обществото реши да се възмУти и огОрчи от поредното безобразие, Човекът първо лице, единствено число в държавата ще издаде нареждане за оттегляне на предложението!
  Това го наблюдаваме вече 10 години – прави се опит да се прокара нещо неразумно и непочтено, неетично и неестетично и ако мине – мине, ако срещне отпор в обществото – оттегля се и това се описва като мъдър държавнически ход.
  Нищо, че с подобни държавни мъдрости най-лесно и най-леко се ерозира държавността и се отслабва демократичната й същност. До степен, да не знаем ние при демокрация ли все още живеем или вече живеем в нещо друго, което на нищо не прилича.
  
  13.01.2020 г.