Пожелавам, естествено, успех на президента Радев през втория мандат

Аз някога загубих 5 години от своето научно развитие и си нанесох непоправима вреда на биографията като секретар по националната сигурност на президента Първанов през първия му маандат - въпреки постоянната и уморителна, всепоглъщаща ме битка с него за различни политически послания и още повече - за различно политическо поведение.

За част от тези свои напразни усилия съм разказал в две книги - има ги едно към едно на моя сайт. За редица други мои усилия ще стане дума в това, над което работя - то се базира на моя дневник, който аз водих без нито едно изключение абсолютно всеки ден през петте години на първия мандат на Първанов. Наистина безрезултатни в края на краищата се оказаха всички тези мои опити да бъда полезен на държавата чрез съветите си към държавния ѝ глава.
А вторият мандат на президента Първанов бе още по-слаб, деградиращ, пропилян и много често вреден - но аз вече не бях там.
Вторият мандат на президента Радев ще бъде труден, дано да е успешен. Пожелавам му го, въпреки че имаме катастрофално разминаване по отношение не неговото политическо русофилство и позицията му за Крим, както и с това, че имам силно несъгласие с него за безперспективната, обърната към миналото, партрЕотарска и нерешаваща нито един стратегически проблем на България и националната ни сигурност позиция спрямо [Северна] Македония.
Разбира се, в редица други посоки ние мислим и гледаме еднакво или поне сходно.
В своето слово днес президентът Радев говори за съществуващи консенсуси в нашето общество. За жалост това са повече и най-вече пожелания, иначе би било прекрасно наистина да имаме такива консенсуси. Как се измерва един консенсус - според усещането, според желанието, според фактите, според социологически измервания?
Съставът на това Народно събрание е доказателство, че даже да има наченки за някои от споменатите консенсуси, те са много крехки, дори опасно крехки. И превръщат работата на парламента и правителството в много сложно, почти невъзможно начинание. Дали сизифов труд, дали полет на Икар - ще видим...
Вярно е, че мафиотизираното управление на ББ бе свалено от власт, но не така и не с толкова, колкото ни се искаше. ББ и близкото му олигархично обкръжение продължават да котролира редица медии, редица банки, редица структури, редица общини, редица персони из висшите етажи на прокуратурата.
Освен това мафиотизирането на държавата - това не е само върхушката на предишната власт. Това са мрежи от свързаности и зависимости, от контролирания и експлоатации на трафици и потоци, от практически монополи върху вземането на редица решения, които са пряко свързани със сигурността и жизнения стандарт на обществото. Реално разграждане на мафиотизираната власт и на мафиотизираните мрежи няма, то още не е започнало. И обществото ни не показва особено желание това да започне с нужния мащаб и с критично важния обхват. Обществото ни дреме, то е в апатия. И се превъзбужда от незначителни неща, готово е да обсъжда и да осъжда детйли в облеклото или поведението на новите управляващи. То отново се връща на тъпото ниво на светоусещане (ако се е отдалечавало от това ниво въобще), когато не бе важно какво прави, да речем, президентът Желев, главното за обществото бе как му отляла от чашата си неговата, на президента Желев, съпруга...
Да, вероятно и за огромно съжаление - ако се вземе статистиката на социологията, у нас има два абсолютно доказани консенсуса, т.е. такива два консенсуса, по които поне 65-70% от българите мислят почти идентично.
Предполагам, че има и два способни да се формират много скоро консенсуса (чиито представители виждаме не само в парламента, но и в правителствтото...).
За жалост, това са за мен деструктивни, а някои от тях и опасни консенсуси.
Първите два, може би реални днес консенсуса, са:
Антиваксърският консенсус.
Анти-северномакедонският консенсус (говоря за подкрепата към нашето абсурдно по скромното ми лично мнение вето).
Другите два възможни в близко бъдеще (ако не и в момента) консенсуса са:
Антинатовският консенсус.
Антиукраинският консенсус (говоря за подкрепата на евентуалната агресия на Путин спрямо Украйна).
Ако политическата класа подценява всички тези консенсуси, особено наречените от мен възможни, т.е. хипотетични като сбъдване в близко бъдеще, консенсуси, някой ден на хоризонта ще се появи и най-лошият консенсус:
Антиевропейският консенсус.
Засега опасенията ми могат да се преценяватт като фантасмагорични и екстремни. Но аз си давам сметка какво говоря и знам много добре какво казвам.
Предпочитам да не се окажа прав, а не някой ден да въздъхна тежко: Аз нали ви предупредих!

  
  19.01.2022 г.