И други президенти на САЩ са затъвали в блато с нападения срещу други държави. Но Тръмп е феномен - той затъна в иранското блато за има-няма три седмици.
Както казва приятел, Тръмп не е просто lame duck - куца патица, той е hоllоw duck - празна, куха, без съдържание патица.

Все повече статии в "американската преса" говорят за затъването на Тръмп в иранското блато, без понятие как ще се измъкне от него. Ето дълъг пасаж от подобни писания.

- Публичната критика към Украйна, държавите от Персийския залив, НАТО и азиатските партньори отслабва сплотеността между съюзниците. В конфликт, при който нито е било търсено, нито планирано споделяне на тежестта и съгласуваност, тази фрагментация ограничава възможните общи пътища за действие.
Съединените щати не могат да се изтеглят от Иран, защото не са дефинирали постижимо крайно състояние. Всяка налична опция или противоречи на наблюдаемата реалност, или зависи от условия, които не съществуват.
Това беше видно още в началото на конфликта и остава непроменено. Стратегическата среда не се е променила по начин, който да разреши тези ограничения.
Изглежда, че всички по света вече са разбрали как да се противопоставят на втори мандат на отслабен американски президент тип „lame duck“. Просто казват „не“.
Вътрешната политика на САЩ е разпокъсана и дребнава. Сега и външната политика на САЩ е разпокъсана и дребнава. Това подсказва, че мнозина биха искали определени играчи да се провалят и да получат заслуженото. За съжаление това не може да се случи във вакуум. Президентът е неразривно свързан с институцията на президентството. Американската администрация е свързана със самите Съединени щати. Не можеш да навредиш на едното, без да навредиш и на другото.
Никой не печели тук. Никой не бива да се чувства добре от това.

......

Ако можеха, Кенеди и Джонсън биха споделили с Тръмп как се въвлича един американски президент във Война, от която няма добър за САЩ изход.
Бил съм при Мемориала на 58 000-те загинали американци във Войната с Виетнам. Човек не може да не се просълзи там.

Казват, че Министърът на отбраната, най-пряко свързан с Виетнамската война, Макнамара (колосален мозък в сравнение с това дeбuлнo същество, което е сега на същия пост), на смъртния си одър бил попитан от журналист защо се допусна такава груба грешка с тази Война.
Преди да изпусне последния си дъх, Макнамара казал:
- Не, грешката не бе груба, а мъничка, микроскопична! Просто ние водихме
не тази война, която трябва,
не тогава, когато трябва,
не срещу този, срещу когото трябва,
не там, където трябва,
не по начин, по който трябва
и не с въоръженията, с които трябва.
Всичко останало бе просто перфектно!

18.03.2026 г.