Честно казано, нямам сили да вниквам в превъзбудата на продемократите.
За мен алтернативното поведение е да търсят консолидация въпреки личните си неприязни.
Даже не е толкова алтернативното, колкото животоспасяващото.

Българският Титаник се е устремил към АйсбеРРга, а те, милите все търсят съчицата в окото на брат си, вместо първо да извадят гредата от своето око...

Разместват мебелите в стесняваща им се каюта, която вече аха и да е под нивото на бурните води. Само търсят поводи да се ръфат.
Демократично надръфване!

Някога, 1996 ли, 1997 г. ли беше, разговарях с Митко Йончев от БСП. При него идва видна ляво-червена дама и го моли да убеди лидера да е на избираемо място в листата. Йончев ѝ вика - Няма страшно и да не си в парламента, ако искаш да работиш за България!. Ето, ние с Кольо вече не сме депутати, но животът продължава!

Сигурен съм, че и да няма поводи за разпри и раздори, ние, продемократите ще ги намерим.
Ние сме досущ като онази руска мамаша, дето толкова мразила своя зет, че извадила окото на дъщеля си, та той да има кьорава жена.

Демократи сме ний, ама все недотам!

На кривата ни ракета космосът ѝ пречи. Така ще останем и без космос, и без ракета. И без Европа - не дай Боже.

Някакво кинжалско мислене - малко да сме, ама да сме си наши. Кинжализмът е тежко наследство от един голям фал на Демокрацията ни.

Ако искаме да сме малко, но все наши, неизбежно ще ставаме все по-малко и все по-неясно защо наши.

22.04.2026 г.