Като гледам делата на властта в центъра и по места, та си спомням с въздишка какво ми казваше в ранните демократични години един наш син симпатизант чичо Гришата, светла му памет, който бе човек от народа, малко романтик, малко наивен, малко завеян и много всеотдаен, много надежден и много безкористен в помощта, която ни оказваше, винаги готов – и денем, и нощем, да върти кормилото на колата, с която да ме кара на безбройни събрания и срещи из окръга, само дето понякога гледаше към мен назад, ръкомахаше разпалено, та трябваше да го подсещам да държи кормилото, че да не стане някоя беля:
  
  - Човек, като е във властта, постоянно е обсаден от изкушения. Но трябва да знае, че делата му се мерят с везна с две блюда, народното и личното. И той трябва да се стреми да сложи в народното блюдо страшно много, да го препълни, сиреч да направи за народа колкото може и даже още повече. Тогава това блюдо ще натежи, ще падне надолу, хората ще гледат само в него, ще виждат какво е направил човекът във властта, ще са му благодарни и няма и да им мине през акъла да погледнат какво е сложил в личното блюдо, което ще се вдигне високо нагоре, щото е доста леко, а в него все нещо той също трябва да сложи, иначе хептен ще бъде будала и ще му се отще я на него, я на близките му хора от политиката.
  Но най-лошото е човекът във властта да нахвърля алчно всичко в личното блюдо, то да натежи и да падне надолу, а в народното почти нищо да няма и да се вдигне много високо, щото е доста леко и направо празно. Тогава хората ще го проклинат и ще започнат да го кълнат, а пък клетвата може да го стигне някой ден!
  
  Така простичко си представяше нещата чичо Гришата в началото на Прехода.
  А аз днес гледам с потрес случващото се – едни лични блюда навсякъде натежали, все по-големи стават тези блюда и все по-бързо се напълват. А народните блюда дадени на скрап или полюшкващи се високо-високо полупразни или изобщо празни.
  И си мисля:
  Това, което за повечето политици днес е „голям келепир”, за Европейската комисия е „високи нива на корупция”, а за всички нас, останалите, е „кражби в особено тежки размери”...
  
  11.04.2016 г.
  
  P.S.
  Като деца с моя първи братовчед откраднахме една диня (какви дини имаше някога!) от бостана на нашия прадядо. Носим я и предвкусваме сладостта й. Изведнъж обаче пред нас изникна точно прадядо ни! Ние хъката-мъката, така и така, дедо Мите, заради жегата, много ни се ядеше, повече няма да пипаме без разрешение. А той ни подръпва съвсем лекичко ушите, нали много ни обичаше, и казва:
  - Вие хора няма да станете, защото крадете от своето! Човек става у нас оня, който краде от чуждото!
  
  Явно днес у нас човек става оня, който краде от общото, от общественото, от държавното, от европейското...
  
  13.04.2016 г.