Изказване „За качеството на решенията в системата за национална сигурност”, направено по време на Кръгла маса, посветена на проблеми на националната сигурност
(23 юни 2008 год., „София-прес”)

Доц. д-р Николай Слатински

  Дебатът за националната сигурност у нас трябва да навлезе в нова, много по-професионална и много по-продуктивна фаза.
  Какво наблюдаваме в тази сфера през годините на Прехода?
  --- Ниско качество на официални документи в сигурността – напр. Концепцията за национална сигурност, както и опитът за Стратегия за сигурност преди 3 години, Стратегическият преглед на отбраната, Годишните доклади за състоянието на националната сигурност.
  --- Влошаващо се качество на експертизата, с която МВнР, МВР и МО „захранват” своите министри, премиера и президента.
  --- Криза в качеството на материалите, които специалните служби изпращат към изпълнителната власт, президента и парламента.
  --- Постоянна политизираност на дискусиите в медиите по въпроси на националната сигурност за сметка на професионализма.
  --- Застаряване на говорещите и пишещите по сигурността експерти и тяхното постепенно интелектуално амортизиране.
  Като човек, който цели 5 години бях както секретар на президента по националната сигурност, така и университетски преподавател, а заедно с това участвах в много научни конференции и имах изяви в медиите, мисля, че погледът ми не е само субективен, а отчасти и обективен. Какво мога още да добавя към този „негативен” списък?
  --- Вземащите решенията в сферата на сигурността не дават път в своите близки обкръжения на професионалистите, а на партийни, групови, патерналистки и емоционално обвързани с тях протежета.
  --- Управляващите, независимо кои са те, търсят в своите документи основно това, което в Брюксел или Вашингтон ще бъде разпознато и припознато като правилно, „прогресивно”, в духа на съюзническите отношения. За което не трябва особен професионализъм, а главно copy-paste.
  Професионалистите са нужни обаче, когато трябва да се откроят, преведат на езика на документа и реализират в политиката националните интереси - за да познаем документът на коя държава е, а не да останем с впечатлението, че тя граничи с Иран, Афганистан и Ирак едновременно.
  --- Не са ясни механизмите, по които се вземат решения, важни за националната сигурност. Никой не дискутира с експертната общност въпросите Дали и Къде – когато говорим за участието в Афганистан и Ирак, нито Дали и Защо - когато се реши да има Министерство на извънредните ситуации. нито Дали и Как - когато се създаде ДАНС.
  Същото стана с „най-съвремения, най-модерния и най-европейския” нов Закон за МВР, който в дисонанс със съвременните тенденции, съветващи: “Сплесквайте йерархиите, изграждайте мрежови структури”, създаде ново, затормозяващо информационните потоци и инициативата управленско ниво, сега вече е целият изпокъсан и продран, а от някои основни негови положения се прави отстъпление и много скоро ще бъде пратен в небитието, като междувременно от МВР бе откъсната НСС, а вече има апетити да отнемат и Пожарната.
  --- Базисни, ключови за националната сигурност учебни заведения като Военна академия и Академията на МВР упорито правят крачки назад в грешна посока и вместо да се опитат – всяка по свой път - да стават Академии за национална сигурност, те биват тласкани в посока на ведомствени подготвителни звена, което заплашва да ги превърне в ПУЦ-ове.
  Това е свързано както със стратегически недоразбирания за ролята на тези две учебни заведения (тук за бизнес интереси, за конфликти на интереси, за апетити за сграден фонд и земя не ми се ще да говоря), така и с вземането на връх на т.нар. потребителски подход – а именно „Потребителят решава всичко”.
  Обаче и най-важното отделно взето потребителско звено, с най-модерно мислещия свой ръководител не могат да налагат ведомственото си, закотвено в днешния ден и днешните задачи виждане, на структури, които държавата е създала и ги е втъкала не във ведомствени, а в национални интереси.
  В Академията на МВР и във Военна академия има специалисти, които не само трябва да обучават съгласно конкретни потребности, но и да предвиждат бъдещи потребности на потребителите, да им помагат да видят новите предизвикателства и рискове, да им подготвят кадри, които компетентно да дават отговор на тези нови предизвикателства и рискове. По-лесно е да се руши, да се свеждат такива учебни заведения в центрове за подготовка на работещите в министерствата, но утре, когато новите потребности поискат качествено нови специалисти – тях кой ще ги готви и може ли това да направят само частни de jure или de facto университети?
  --- Още нещо - чрез печеливши дейности на охранителния бизнес и на базата на нуждите на фирмите от сигурност се създаде някакво охранително (силово, бодигардно, фирмено) виждане за сигурността. А това е само част от науката за сигурността и разсъждаването (доколкото го има) не бива да се ограничава само до тази й част, а трябва да се мисли за цялото и многото други негови измерения – въпросите на стратегическото лидерство, на организационната култура, на анализа и оценката на риска, на управлението на кризи, на гражданската сигурност, на енергийната и на информационната сигурност, на регионалните проблеми на сигурността, на екологията.
  --- Негативна роля в ширещото се разбиране, че Сигурността – това е много просто нещо, играе отказът на Държавата да промени правилата на играта и да ги постави на научни основи. В частност, като въведе известни, дори и минимални критерии - щом някой иска да заеме в държавна или местна администрация позиция, свързана с проблеми на сигурността, то да има изисквания, които при прочее равни условия дават предимство на кандидати - бакалаври, а защо не и магистри по специалности, свързани със сигурността. Т.е. да са слушали поне минимум лекции, да са прочели поне минимум книги.
  А не невинни и романтични създания, които хал-хабер са нямали от сигурност до вчера, да стават днес заместник-министри на извънредните ситуации и отбраната, или съветници на вицепремиера по управление при кризи! Ако утре се случи нещо, какво ще правят тези заместник-министри или съветници, какви съвети ще дават в кризисната ситуация?
  --- Има в голяма степен банализиране и изпразване от модерни знания и съвременни идеи на образованието в сигурността. Сега поне е лесно - чоплиш известно време в Интернет, прочиташ няколко книги и започваш да преподаваш. Сигурност се изучава на много места, но критериите за качество на предлагания на научен продукт, стандартите и новостта в знанията не се контролират. Това девалвира самото преподаване и подвежда младите - че наистина националната сигурност е много просто нещо
  --- Неправителствените структури могат да бъдат много полезни в повишаване на качеството на дебата за националната сигурност, но след като държавата засега не афишира особена потребност от тези NGO, те предпочитат ролята на преносители на външните идеи и възгледи в нашия вътрешен политически живот. Разбира се, ние се нуждаем от външни идеи, държавата и нашето мислене трябва да влязат в крак с духа и приоритетите на партньорите по Съюзи и Алианси, но когато NGО-та са главно говорители на геополитически фактори, те не допринасят за професионализирането на дебата, а по някакъв начин дори „свиват” този дебат, ограничават го, защото всяка идея, която не пасва на предадената и спусната ни отгоре и чрез тях истина като от последна инстанция, се обявява и оценява за пост-комунистическа, архаична, про-руска или поне маргинална.
  В заключение ще кажа със съпричастност и пристрастие следното:
  --- Управлението на системата за национална сигурност се нуждае от професионален дебат, експертна помощ и научно обосноваване.
  --- Управлението на тази система означава и прозрачност – как тя функционира и може ли да влезе в режим на самооптимизиране. Обществото трябва да знае как и защо се вземат решенията на най-високо ниво на системата за сигурност и дори да знае, че понякога тази система не работи както трябва, вътре в нея няма синхрон и дори елементарен ред, че в нея не рядко не кучето върти опашката, а опашката върти кучето. Ще дам пример с „онази” декларация, с която България се присъедини към подетата от Брюс Джаксън инициатива на 10 централноевропейски страни в подкрепа на САЩ за Ирак. Тя бе „приета” и оповестена по начин, поставил президента ни пред свършен факт и той я видя след като светът научи за нея.
  --- Управлението на системата за национална сигурност трябва да бъде поставено на системна основа – концептуално, нормативно, ресурсно и кадрово, а не все така да бъде на принципа на пробите и грешките и по метода на импровизациите - когато щом почувстваме, че нещо трябва да се направи и правим нещо - Агенция ли, Комисия ли, Служба ли. А после цялата система и десетки хиляди съдби в нея се тресат и преживяват какво ли им носи поредната реформа...
  За кадровото и ресурсното осигуряване ще кажа следното: трябва от една страна да защитим професионалистите от волунтаристкия, партийно-шуробаджначески произвол, а от друга страна – преди да говорим колко пари още са нужни за сигурност, трябва да видим как се харчат ресурсите в отбраната и сигурността - дали в отговор на реалните потребности или се определят от други съображения – вемодствени, лобистки и-или свъзани с размера на комисионната.
  А сега специално за концептуалното и нормативното осигуряване.
  Следва кратък именик на необходимите документи в тази област.
  ● Нова (и качествена) Стратегия за национална сигурност.
  ● Стратегически преглед на националната сигурност: много нужна ни инвентаризация на законите, задачите и структурите от гледна точка на нашето ефективно и пълноценно членство в НАТО и ЕС.
  ● Закон за националната сигурност - с който да се дефинира най-сетне структурата на системата за сигурност и да се определят координацията и взаимодействието между отделните нейни звена.
  ● Нов Закон или дори Закони за Отбраната и Въоръжените сили, нов Закон за КСНС и Закон за Съвета по сигурността към МС, Закон за разузнавателната общност или пък Закони за отделните специални разузнавателни служби (това засяга най-напред НРС и НСО, които все така са в правен вакуум), нов Закон за специалните разузнавателни средства и Закон за отбранителната индустрия.
  Опитът от 20-те години на Прехода ни убеди колко неефективна и порочна, особено пък в националната сигурност, е практиката да се решават нормативните въпроси с импровизации и “на парче” - без нужното стиковане с другите закони, без наличието на единна визия и без общ замисъл. От това нормативната уредба на националната ни сигурност буквално е заприличала на покрито с кръпки одеяло.
  ● Управлението на системата за национална сигурност изисква инвестиции в сивото вещество, в науката и в младите. А най-добре е това да стане именно като инвестиции в млади хора, които имат висок интелект и могат да си позволят да се занимават с наука. Ние, дето 20 години вече говорим за сигурност по всички медии сме като уморени коне - добре е да не ни убиват, а да ни ползват, но е време да се даде път на младите. Те са моята надежда - при този рано състарен наш елит, който обича приемите и коктейлите, вместо да заляга над чужди езици и нови комуникационни технологии, и който предпочита да скита из ловните полета и да ходи на сафари, вместо да сърфира из безкрайните пространства на Интернет.
  Накрая - дано изводите от моите размисли за сигурността не се повлияят от емоционалната форма, а от нейното съдържание, не от моя едва сдържан гняв, а от грижата България да изгради система за сигурност - подложена на активна обществена дискусия, подкрепена с модерна професионална експертиза и базирана на съвременната наука.

23.06.2008 год. Николай Слатински