ВЪВЕДЕНИЕ

Неумолимият ход на Времето и все по-ускоряващото се натрупване на годините ме подсещат непрекъснато и ми напомнят постоянно, че трябва да помисля за нещо, което за себе си наричам „научно завещание“. Разбира се, не съм спрял да се занимавам с наука, но ми се струва, че главното, което е било по силите ми да направя в Науката, вече е направено.
Реших да подготвя книги с моите научни приноси.
Да, написах няколко монографии по сигурността, а преди всичко една своеобразна
четирилогия („Петте нива на сигурността“, „Сигурността – същност, смисъл и съдържание“, „Сигурността – животът на Мрежата“, „Рискът – новото име на Сигурността“) и те практически са изчерпани, много трудно се намират на книжния пазар.
Вярно е, че научните ми публикации се цитират често (а плагиатстват – още по-често) и се ползват в образователния процес в редица наши университети.
Ала всички те включват, естествено, не само това, което съм постигнал (измислил, сътворил, аргументирал, доказал), а и чужди знания. Но моето желание е да публикувам книги, съдържащи преди всичко и най-вече моите научни приноси. „Артилерийската подготовка“ или по-точно „разузнаването с бой“ извърших като на моя сайт www.nslatinski.org, в рубриката „Научни публикации“ качих на български, английски и руски език 30 Етюда за Сигурността, съдържащи научните ми приноси.
Настоящата книга е първата в моите финални научни творения. Колко ще бъдат книгите, не се наемам да твърдя – възрастта не е порок, но тя не се отразява позитивно на творческите планове. Както се вижда от названието – „За Сигурността“ – книгата обхваща онези мои научни приноси, които са свързани с дълбоката същност, широкото съдържание и високия смисъл на научната категория „Сигурност“. Пак да кажа изрично – всичко в тази книга е направено от мен, то е резултат от моите творчески усилия и търсения. Всяка идея и теза, всеки модел и подход, всяко определение или твърдение, всяка класификация или схема – са наистина лично мои, единствено и само мои.
Ще ми се да имам време, воля, енергия и шанс да продължа с написването на следващата книга, с работно название „За Риска“ – с научните ми приноси в рискологията; ако е речено, след нея да подготвя книга с мои резултати в теорията и практиката на прогнозирането; и дай Боже! – книга, свързана с това, което се опитах да постигна с участието си в системата за национална сигурност (много събития и много хора минаха пред очите и през нервите ми – да кажа например, че аз съм главният вносител и с основна заслуга за приемането през 1993 г. от 36-то Обикновено Народно събрание на Тригодишния мораториум върху приватизацията на
предприятията от ВПК, – а беше свирепо време, когато и червени, и сини хищни апетити искаха да разръфат и да си присвоят заводите от ВПК за жълти стотинки; пак по онова време сам внесох и сам се борих за приемането на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност – който в самия край на гласуването бе свирепо орязан от партийните върхушки – отново с трогателно единодушие, – от червени и сини „кинжали“; орязан така, че до ден днешен КСНС си остава напълно безполезен и тотално нефелен орган).
Надявам се, че както предишните ми книги, тази също ще намери своите читатели –
студенти и докторанти; политици и управници; преподаватели и експерти; изкушени от сигурността и рисковете граждани и просто любознателни и мислещи читатели.
Сигурността е вълнуващ, прекрасен, удивителен и уникален социален феномен и аз съм благодарен на Съдбата, че демократичните промени ми дадоха шанс да се занимавам с нея, да ѝ посветя 35 години досега от моя живот. В Науката за сигурността намерих себе си, тя осмисли и битието, и съзнанието ми. Тази потресаваща и жизненоважна Наука ми даде изключително много, а аз ѝ дадох на нея почти всичко, което можех, което бе по моите сили. Съвестта ми е чиста – опитах се да направя в нея онова, на което се смятах способен. И тая надеждата, че
успях.
Признателен съм за професионалната им работа – коректорска, редакторска, техническа, компютърна – на екипа по подготовката на книгата за печат: Лора Султанова, Надежда Тошева, Дамян Дамянов, Борислав Мънзов и разбира се, на издателство „Сиела“ за това, че превърнаха моя текст в книга, за каквато само съм можел да мечтая.
Неизмеримо съм благодарен на г-жа Цветелина Хаджийска, която с рядко срещана
човещина се грижеше през последните години за болната ми майка и в същото време се стараеше да създава край мен благодатна за творчество атмосфера – без нейната всеотдайност написването на тази книга вероятно нямаше да бъде възможно.

14.08.2024 г.