Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)

  Аз съм обект на произвол. Нарушават се гарантираните ми от закона човешки права – както граждански, така и професионални.
  Нарушителите на моите права са двама души, облечени с власт, при това с власт лично над мен – министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР (и в същото време секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков.
  С отказа си досега да защити законността в моя казус, на път да стане техен съучастник или най-малкото – техен гръб и опора, е и премиерът Сергей Станишев.
  Това означава, че давайки гласност на този случай, аз се изправям фактически срещу система, която има административната сила да пожелае не само да продължи да ме мачка, а и да ме смачка.
  Само че веднъж една уж всесилна система бе победена чрез гласност. Гласността бе първият пирон в нейния ковчег.
  Ето че и при демокрацията се налага да се даде гласност, за да се спре нечий произвол. Защото гласността е единственият начин да кажеш на системата, че ти не се страхуваш от нея. Гласността си остава единственият начин да обясниш на обществото как работят интитуциите, които са създадени да защитават законността и неговата сигурност и които то издържа чрез своите данъци.
  Аз съм на 52 години. Да бъда вече друг е късно, както се пееше в песента. Затова оставам готов да се боря за всяка справедлива кауза, та дори и за кауза, която е моя лична, стига в нея да се отразяват по някакъв откровен и перфиден начин сериозни обществени проблеми.

  А отношението към мен в случая е само поредна и отлична илюстрация на процесите в МВР и в Академията на МВР. Именно защото през призмата на моя личен казус може донякъде да се „разчете”, да се „дешифрира” ставащото в МВР и АМВР, аз се чувствам двойно по-мотивиран да апелирам гласно към истината и законността.
  ● Това, което се случва с мен очевидно може да ни подпомогне в търсенето на обяснения за безпрецедентната управленска криза в МВР, довела до събития, нямащи аналог през цялата 130-годишна демократична история на МВР - протести на полицаи от цялата страна.
  ● Това, което се случва с мен очевидно може да ни подпомогне и в търсенето на обяснения за безпрецедентната управленска криза в Академията на МВР, довела до събития, нямащи аналог през цялата 13-годишна демократична история на АМВР – през 2008 година за първи път в АМВР нямаше прием на бакалаври за факултет „Сигурност” и също така за първи път нито един завършил факултет „Сигурност” бакалавър не беше приет на работа там, където той трябваше да бъде приет според самия замисъл; според поетите ангажименти към студентите, заради които те са предпочели да се обучават в АМВР; според целите на обучението и съдържанието на учебния процес; според нормите и правилата в АМВР: конкретно за тази година - в ДАНС.

  Сега – за моя случай.
  Аз спечелих конкурс за доцент-държавен служител в АМВР. И вече близо 9 месеца министърът на вътрешните работи Михаил Миков отказва да подпише заповедта за назначаването ми – въпреки всички законови разпоредби.
  Ректорът на АМВР (и секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков е съучастник в този произвол над мен. Както ще се види от приложените писма, в един момент той е изтеглил моите документи, които са били за подпис на бюрото на министъра.
  Защо внезапно е направил това? Тъй като не съм уведомен за датата, на която тези документи са били изтеглени от ректора-президентски секретар, аз мога само да гадая, че това е станало след излизането на книгата ми „На вниманието на г-н президента”.
  Предполагам, че това е така, защото веднага след като тази книга се появи на книжния пазар, започнаха странни проблеми с моята работа практически във всички университети, в които преподавам. А апотеоз на ходенето по мъките стана уволнението ми (за което съм разказал на своя сайт) от най-обичания от президента и най-посещаван от него провинциален ВУЗ – Варненския свободен университет.
  Да напомня в тази връзка, че точно както Румен Марков е секретар на президента, така и Михаил Миков е изключително приближен и приятел на президента.

  Не съм от хората, които са готови да клекнат, да си затраят, да се примирят и да си оставят каручката и магарето в калта, само защото си имат работа с мноооооого гоооолеми началници!
  Но не съм и привърженик на битките по принцип, а само на принципните битки.
  Затова се наложих търпението да извървя всички възможни стъпки и стъпчици, преди да дам гласност на личния си проблем и на нарушаването на моите законни права:
  -- Разговарях на няколко пъти за моя случай с ректора на АМВР (и секретар на президента по националната сигурност) Румен Марков.
  -- Обърнах се с молба да се запознае с моя случай към един от заместник-министрите в МВР. Обеща, а после се „покри”, отказвайки да си вдига GSM-а.
  -- Тъй като министърът на вътрешните работи Михаил Миков няма приемен ден и час, на няколко пъти разговарях с неговите секретарки да му предадат моята молба за среща или поне – молбата ми да разпише моята заповед.
  -- Написах писмо до министъра на вътрешните работи Михаил Миков. Както пее Висоцки – „А в ответ – тишина...”.
  -- На няколко пъти поставях своя въпрос пред декана на факултет "Сигурност" - предишния и настоящия.
  -- Безнадеждни се оказаха опитите ми да стигна до завеждащия „Човешки ресурси” в МВР.
  -- Безнадеждни се оказаха опитите ми, въпреки поетите от тях ангажименти, чрез общи наши познати публични личности, да бъде убеден министърът на вътрешните работи да финализира моя случай.
  -- Написах две писма до премиера Сергей Станишев. На първото ми отговори началникът на отдел „Приемна” г-жа Соня Божикова, но на второто отговор няма, въпреки че се обадих с настоятелна и засега безответна молба за отговор към секретарката на премиера.

  Ето списък на приложените тук писма:
  ● Писмо до министъра на вътрешните работи Михаил Миков от 1 юли 2008 година.
  ● Писмо до министър-председателя Сергей Станишев от 27 октомври 2008 година.
  ● Писмо от началник отдел „Приемна” към Министерски съвет Соня Божикова от 16 ноември 2008 година.
  ● Писмо до министър-председателя Сергей Станишев от 17 ноември 2008 година.

  Ето какво реших да предприема, за да защитя гарантираните ми от закона мои човешки права – както граждански, така и професионални:
  ● Да се обърна към българския парламент.
  ● Да се обърна към българския съд.
  ● Да се обърна към българските медии.
  ● Да се обърна към европейските политически и правозащитни институции.

  В заключение, отново искам да подчертая, че давам гласност на този на пръв поглед личен случай, защото съм убеден, че неговото развитие и отношението към мен биха могли да помогнат на обществото да намери отговори на някои от въпросите, които то си задава – в частност, за причините в България нещата да не се случват или да се случват по начин, който ни отрежда последното място сред европейските държави по всички значими критерии за демократичност и жизнен стандарт, за качество на живота и качество на управлението.
  Специално искам да акцентирам на въпроса за качеството на управлението.
  Големият руски защитник на човешките права Сергей Корольов бе казал, че качеството на демокрацията е пряко свързано с качеството на демократите.
  Ще си позволя да го перифразирам и да кажа, че качеството на управлението е пряко свързано с качеството на управляващите.

  Николай Слатински
  28.12.2008 год.

  Приложения:

  ► Писмо до министъра на вътрешните работи Михаил Миков – от 1 юли 2008 година.

  ДО Г-Н МИХАИЛ МИКОВ
  МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

  МОЛБА
  от доц. д-р Николай Слатински,
  преподавател във факултет “Сигурност”,
  Академия на МВР

  ОТНОСНО: Назначаването ми на длъжност „доцент”, заемана от държавен служител, въз основа на проведен конкурс

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
  Обръщам се към Вас по личен въпрос, но го правя преди всичко защото съм убеден, че става дума за нещо повече от личен въпрос, а за проблем който засяга дейността на Министерството на вътрешните работи и отношението към хората, работещи в това министерство.
  С края на първия мандат на президента приключи и моето сътрудничество с него в качеството ми на негов секретар по националната сигурност.
  От 01. 02. 2007 г. започна продължаващият вече 17 месеца период на преминаване от изпълняваната от мен в президентството длъжност „секретар” към новата ми работа като преподавател в Академията на МВР - в съгласие с очертаната тогава пред мен от страна на ръководството на Академията на МВР перспектива за назначаването ми като доцент на държавна служба на длъжност от категория “В”.
  Аз се отнасям с огромно уважение към Академията на МВР и в не малка степен това повлия на моя избор - къде да бъда на основен трудов договор. Длъжен съм да подчертая, че част от мотивацията ми бе свързана именно с възможността да работя тук като държавен служител - хабилитиран доцент.
  Именно поради тази причина акцентирам на факта, че изминаха 17 месеца и аз все още не съм назначен на тази длъжност.
  ● Тези 17 месеца са първият срок, на който искам да Ви обърна внимание.
  След това, както може да бъде показано при справка от направление “Човешки ресурси” на МВР, трябваше да изтекат 5 месеца след решението на Академичния съвет на Академията на МВР да бъде обявен конкурс за заемането на тази длъжност и до подписването на съответната заповед от министъра на вътрешните работи (и Ваш предшественик на този пост).
  ● Тези 5 месеца са вторият срок, на който искам да Ви обърна внимание.
  (Тук изобщо не изтъквам забавянето с още 2 месеца от излизането на съобщението за конкурса в “Държавен вестник”, което обаче също е някаква индикация за заинтересоваността на МВР по отношение на своите кадри и техните проблеми).
  След като конкурсът беше проведен (в законоустановения срок от 3 месеца плюс още 1 месец) и аз бях избран от Академичния съвет на Академията на МВР на указаната длъжност, вече изминаха нови 3 месеца, през които аз все още не съм назначен, оставайки в очакване на Вашия подпис.
  ● Тези 3 месеца са третият срок, на който искам да Ви обърна внимание.
  Равносметката показва, че аз съм на работа в Академията на МВР 17 месеца. От тях изваждаме 6 месеца, т.е. 4 месеца (3 плюс 1) като технологичен срок за самия конкурс и още 2 месеца за забавяне на излизането на съобщението за конкурса в “Държавен вестник”.
  С други думи, остават 11 месеца, които могат да бъдат определени като загубени за мен в тежката бюрократична система на МВР.
  Аз не мога да се чувствам другояче освен като безсилен да пробия през препятствията и преградите, свързани с начина на работа и с отношението към кадрите в МВР, които в края на краищата ме карат да разглеждам тези вече много месеци, като излишно размотаване и като период от време, който ми носи сериозни морални щети.
  За материалните щети (които могат условно да бъдат изчислени като получаване на средно по 500 лева на месец по-малко) не искам да говоря, за да не бъда обвинен в корист и сребролюбие.
  Искам да бъда правилно разбран и да не бъда обвиняван във високомерие, когато се опитвам да изтъкна, че подобен неимоверно бавен ход на моята процедура се случва с човек като мен, който има своето обществено име и не малък авторитет, заедно с:
  ●● Десетки научни публикации по проблеми на националната сигурност;
  ●● 3 книги в сферата на националната сигурност;
  ●● Повече от 10 години преподавателска дейност в наши висши училища, при това знам, че лекциите ми неизменно са били харесвани от моите студенти;
  ●● Множество участия в наши и международни конференции;
  ●● 5 години като народен представител и член на парламентарната Комисия за национална сигурност (1990-1994 г.);
  ●● 3 години като председател на парламентарната Комисия за национална сигурност (1992-1994 г.);
  ●● 5 години секретар на президента по националната сигурност (2002-2006 г.).
  Не мога да не се запитам, какво в такъв случай правят онези честни и почтени хора, които работят и дават най-доброто от себе си за системата на МВР, но нямат съответната биография и постижения и затова би им било далеч по-трудно от мен да отстояват своите права, да ангажират вниманието на министъра със своя проблем, разчитайки, че той познава техните качества?
  Още повече, че аз опитах практически всичко, което можах чрез своето име и добри контакти в МВР - за да разбера как вървят и докъде са стигнали моите документи и се натъкнах на една стена от мълчание, бягство от отговори, криене от страна на хора, които биха могли да ме информират и свиване на рамене с очи, сочещи нагоре – т.е. ами министъра не подписва заповедта...
  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР,
  Позволих си да смятам, че моят случай нагледно и в особено остър вид илюстрира че:
  ●● В работата с хората в системата на МВР има много проблеми;
  ●● Отделният служител от тази система все още не е получил нужното уважение, полагащо се на всяка една човешка личност;
  ●● Все още на хората в МВР се случва да се гледа като на винтчета и болтчета от някакъв сложен механизъм и единственото, което те трябва да правят е да чакат, да само да чакат и дълго да чакат, защото са безгласна функция на начина, по който функционират съответните служби в МВР и могат единствено да разчитат, че в даден момент зъбните колела на тази система ще се завъртят и ще решат техния проблем така, както би трябвало по закон.
  И това става в 21 век, когато са измислени и внедрени съвременни комуникационни и управленски технологии, които да превърнат изключително бавната и необяснимо тромава процедура като моята – в абсолютен и недопустим анахронизъм!
  ГОСПОДИН МИТИСТЪР,
  Моля не просто да решите моя случай в разумни и приемливи за нормалното човешко отношение срок, но и да направите всичко възможно МВР да се промени така, че да мотивира по европейски своите служители и да гледа на тях не като на анонимни бурмички и винтчета, а като на най-ценния свой капитал, без който то не би работило съвременно и демократично.

  С уважение:
  Николай Слатински
  01.07.2008 год.

  ► Писмо до министър-председателя Сергей Станишев – от 27 октомври 2008 година.

  До: г-н Сергей Станишев
  Министър-председател
  на Република България

  МОЛБА
  от доц. д-р Николай Слатински,
  преподавател във факултет “Сигурност”,
  Академия на МВР

  ОТНОСНО: Назначаването ми на длъжност „доцент”, заемана от държавен служител, въз основа на проведен конкурс

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
  Обръщам се към Вас по личен въпрос, но го правя преди всичко защото съм убеден, че става дума за нещо повече от личен въпрос, а за проблем който засяга дейността на Министерството на вътрешните работи и отношението към хората, работещи в това министерство.
  С края на първия мандат на президента приключи и моето сътрудничество с него в качеството ми на негов секретар по националната сигурност.
  ● От 1 февруари 2007 година съм на работа като преподавател в Академията на МВР - в съгласие с очертаната тогава пред мен от страна на ръководството на Академията на МВР перспектива за назначаването ми като доцент на държавна служба на длъжност от категория “В”.
  ● На 19 април 2007 година Академичният съвет към Академията на МВР взе решение да бъде открита процедура за избор на доцент-държавен служител към факултет „Сигурност” на АМВР.
  ● На 15 септември 2007 година министърът на вътрешните работи г-н Румен Петков подписа заповед Рег. No. К-5247 за обявяване на този конкурс.
  Веднага се вижда, че по напълно бюрократични причини, свързани с лоша организация на работата, излизането на тази заповед безпричинно се забавя с цели 5 месеца.
  ● На 16 ноември 2007 година обявата за конкурса излиза в брой 94 на „Държавен вестник”.
  ● На 3 април 2008 година Академичният съвет към Академията на МВР ме избира за доцент-държавен служител в съответствие с обявения и спечелен от мен конкурс.
  Ще посоча, че поради съответно тълкуване на закона, аз трябваше да премина фактически не през един, а през два конкурса – единият за да ми се даде възможност да бъда назначен за държавен служител, а вторият – вече по Закона за научните степени и звания.
  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
  След като бях избран от Академичния съвет на АМВР на указаната длъжност, изминаха 6 месеца, през които аз все още не съм назначен, оставайки в напразно и с нищо необяснимо очакване на подписа на министъра на вътрешните работи г-н Михаил Миков.
  На 1 юли 2008 година изпратих молба до г-н министъра да разгледа моя случай, защото неговият подпис е една бюрократична формалност в изчистената напълно процедура. Отговор на молбата нямам. Не ми се отговаря и на молбите за среща с г-н министъра.
  Аз опитах всичко, което можах, за да разбера докъде са стигнали моите документи и се натъкнах на една стена от мълчание, бягство от отговори, криене от страна на хора, които биха могли да ме информират и свиване на рамене с очи, сочещи нагоре – т.е. ами министърът не подписва заповедта...
  Равносметката показва, че аз съм на работа в Академията на МВР 20 месеца. От тях 14 месеца могат да бъдат определени като среща с тежката бюрократична система на МВР. А последните 6 месеца са свързани и със сериозни материални загуби, получаващи се от разликата (минимум 500 лева) между възнаграждението за сегашния ми статут (т.нар. ЛРТП) и този, който ми се полага след спечеления конкурс (на държавен служител - хабилитиран доцент).
  Аз съм безсилен да пробия през препятствията и преградите, свързани с начина на работа и с отношението към кадрите в МВР, които ме карат да разглеждам тези вече много месеци като период от време, който ми носи и сериозни морални щети.
  Искам да бъда правилно разбран, когато изтъквам, че подобен неимоверно бавен ход на моята процедура се случва с човек като мен, който все пак има своето обществено име и научен авторитет.
  Не мога да не се запитам, какво в такъв случай правят онези честни и почтени хора, които работят и дават най-доброто от себе си за системата на МВР, но нямат съответната биография и постижения и затова би им било далеч по-трудно от мен да отстояват своите права, да ангажират вниманието на министъра със своя проблем, разчитайки, че той познава техните качества?
  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
  Моят случай нагледно и в особено остър вид илюстрира че:
  ● В работата с хората в системата на МВР има много проблеми;
  ● Отделният служител от тази система все още не е получил нужното уважение, полагащо се на всяка една човешка личност;
  ● Все още на хората в МВР се случва да се гледа като на винтчета и болтчета от някакъв сложен механизъм и единственото, което те трябва да правят е да чакат, само да чакат, дълго да чакат, защото са безгласна функция на начина, по който функционират съответните служби в МВР и могат единствено да разчитат, че в даден момент зъбните колела на тази система ще се завъртят и ще решат техния проблем така, както би трябвало по закон.
  И това става в 21 век, когато са измислени и внедрени съвременни комуникационни и управленски технологии, които да превърнат изключително бавната и необяснимо тромава процедура като моята – в абсолютен и недопустим анахронизъм!
  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
  Моля не просто да ми съдействате - в рамките на Вашите правомощия - моят случай да бъде най-сетне разрешен в разумни и приемливи за нормалното човешко отношение срок, но и да упражните своя безспорен авторитет на ръководител на българското правителство да се промени МВР така, че да мотивира по европейски своите служители и да гледа на тях не като на анонимни бурмички и винтчета, а като на най-ценния свой капитал, без който то не би работило съвременно и демократично.
  С уважение:
  Николай Слатински
  Доцент в Академията на Министерството на вътрешните работи
  Народен представител (1990-1994), Председател на парламентарната комисия по национална сигурност (1992-1994), Секретар по националната сигурност на президента на Република България (2002-2006)
  София, 27.10.2008 год.

  ► Писмо от началник отдел „Приемна” към Министерски съвет Соня Божикова - от 16 ноември 2008 година.

  До: Доцент д-р Николай Слатински
  Академия на МВР
  Факултет „Сигурност”

  Уважаеми доц. Слатински,
  В отдел „Приемна” на Министерски съвет по електронната поща постъпи Вашето заявление, отнасящо се до твърдението, че нямате отговор от имащата отношение институция във връзка с отправени писма, касаещи проведен конкурс за назначаване на длъжност доцент към Академията на Министерството на вътрешните работи (АМВР). Получихме идентично Ваше изложение и по пощата.
  Бъдете сигурни, че отговорно и задълбочено разглеждаме постъпилите материали.
  Водени от желанието да изясним случая, извършихме проверка чрез компетентната администрация.
  Началникът на отдел „Жалби, предложения и сигнали”-МВР ни информира, че във връзка със спечелен от Вас конкурс, от ректора на АМВР е изготвено предложение за присъждане на категория „В” и назначаването Ви на длъжност във факултет „Сигурност”. На 25.04.2008 г. от дирекция „Човешки ресурси” е изготвен проект на заповед, предложен за доклад.
  Уведомени сме, че по искане на ректора на Академията, предложението е върнато на последната.
  Впоследствие, на 26.09.2008 г. в цитираната дирекция е получено друго такова предложение. В резултат на 07.10.2008 г. в дирекция „Човешки ресурси” е изготвен проект на заповед за присъждане на категория „В” и назначаването на дръжност доцент във факултет „Сигурност” при АМВР, която е депозирана за доклад на министъра на вътрешните работи.
  Надяваме се, че сме внесли яснота по въпроса. Готови сме и в бъдеще да разискваме други поставени от Вас теми.
  Благодарим Ви, че се обърнахте към министър-председателя.
  С уважение,
  Началник на отдел „Приемна”
  Соня Божикова

  ► Писмо до министър-председателя Сергей Станишев – от 17 ноември 2008 година.

  До: г-н Сергей Станишев,
  Министър-председател
  на Република България

  МОЛБА No. 2
  от доц. д-р Николай Слатински,
  преподавател във факултет “Сигурност”,
  Академия на МВР

  ОТНОСНО: Назначаването ми на длъжност „доцент”, заемана от държавен служител, въз основа на проведен конкурс

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
  Обръщам се отново към Вас, защото отговорът, който получих от г-жа Соня Божикова, началник на отдел „Приемна”, не ме удовлетворява напълно. Всъщност, от него става ясно, че предположенията ми за проява на крайно несправедливо и тенденциозно отношение към мен от страна на отговорни длъжностни лица в МВР са били основателни.
  Преди да изложа мотивите си за това твърдение, искам да благодаря на г-жа Соня Божикова, защото от нея получих първи отговор на моите опити да поставя своя проблем пред отговорни фактори в държавата. Най-сетне имам писмено свидетелство, че в администрацията на правителството и на отделните министерства има хора, които се опитват да си вършат работата и не остават глухи към отправените до тях писма, молби и жалби.
  Отговорът на г-жа Соня Божикова обаче е непълен и поражда у мен следните въпроси и разсъждения:
  ● Не става по никакъв начин ясно кога (на коя дата) и защо (с какви мотиви) ректорът на Академията на МВР е поискал да се върнат обратно в АМВР моите документи, въпреки че дирекция „Човешки ресурси” на МВР своевременно е изготвила проект на заповед за назначаването ми на спечелената от мен чрез конкурс длъжност доцент-държавен служител и с доклад го е предложила на министъра на вътрешните работи за подпис.
  ● Не става по никакъв начин ясно защо чак на 26.09.2008 год. отново документите ми са върнати в дирекция „Човешки ресурси” на МВР и дали това са същите документи или в тях са извършени промени (макар че няма никакви нови или променени обстоятелства).
  ● Не става по никакъв начин ясно защо г-жа Соня Божикова ми праща отговор на 14.11.2008 год. без да е направена справка - каква е съдбата на изготвения повече от месец преди това – на 7.10.2008 г. - от дирекция „Човешки ресурси” на МВР нов доклад за подпис от министъра на вътрешните работи. Министърът не подписва заповедта за назначаването ми, макар че 40 дни тя е на неговото бюро и цялата процедура е кристално ясна, изчистена и напълно в съответствие със законите на страната ни.
  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
  И от писмото на г-жа Соня Божикова става ясно, че спрямо мен - от лица, облечени с власт и правомощия - са извършени съзнателни нарушения.
  Това са действия, които:
  ● Нарушават моите граждански права.
  ● Нарушават българските закони.
  ● Водят до материални щети за мен с конкретно финансово измерение.
  ● Водят до морални щети за мен и моето достойнство и авторитет.
  Всичкото това, съвсем логично, не може да ме остави мълчалив и безразличен. Предполагам, че сте убеден, доколкото поне относително ме познавате, че аз не съм човек, който се страхува да води битки за каузи и срещу неправди, ако е убеден, че са извършени умишлено и със зла воля.
  Ето защо още веднъж Ви моля настоятелно да се намесите лично и да сложите край на извършваните спрямо мен нарушения. Като човек, който декларира, че уважава законите ни и добрите демократични практики, Вие не бихте могли да имате капка съмнение, че аз ще използвам някои или всичките от останалите възможности да защитя правата си и своето име:
  -- Ще откликна на предложението на мой съмишленик, депутат - да отправи питане до Вас в Народното събрание относно моя казус.
  -- Ще дам гласност в медиите на безобразието, от което съм потърпевш.
  -- Ще се обърна към българския съд с искането да защити моите права.
  -- Ще сезирам европейските политически и правозащитни институции - да видят какъв произвол се върши спрямо мен. А аз не се съмнявам, че те няма да се отнесат равнодушно нито към нарушаването на гражданските и професионалните ми права, нито към фактите от моята биография – в т.ч. като бивш председател на парламентарната комисия по национална сигурност и като бивш секретар на президента по националната сигурност.
  Вярвам, г-н министър-председател, че като политик, съзнаващ своите отговорности, можете да оцените вярно моето положение (вече 2 години) и бихте ме разбрали защо съм силно мотивиран, казано по-образно, да не си оставя в никакъв случай каруцата в калта. Вие сте ми последната надежда, че няма да се наложи да действам на принципа – „На война като на война”.
  С уважение:
  Николай Слатински
  Доцент в Академията на Министерството на вътрешните работи
  Народен представител (1990-1994), Председател на парламентарната комисия по национална сигурност (1992-1994), Секретар по националната сигурност на президента на Република България (2002-2006)
  София, 17.11.2008 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __     _   ____    _____         
/ /_ (_) | _ \ | ____| __ _
| '_ \ | | | |_) | | _| / _` |
| (_) | | | | _ < | |___ | (_| |
\___/ |_| |_| \_\ |_____| \__, |
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.