Много разсъждавах над вашия коментар и се колебаех дали да не го изтрия, защото рискувам да бъда обвинен, че на моя сайт се пишат такива неща срещу ректора на Академията на МВР.
Защото натискът срещу мен продължава, под мен се рие, рови се. На всяко тяхно скрито действие аз мога да отговарям както досега - само открито.
Само светлината няма да позволи на тези, които искат да властват скрито и тоталитарно над нас - да го правят скрито и тоталитарно.
Аз съм свободен човек, защото съм си казал, че ми е късно да се страхувам от хора, които не уважавам. Но не мога да приема вашата молба да ви стана знаме, да ви поведа в битката за вашата, на вашите деца справедлива кауза...
Причините за това са много.
И първата от тях е, че в случая аз водя моя персонална битка срещу беззаконието и срещу прояви, които са като сянка, хвърляна от миналото.
Вие сте две - ако тръгнете само две, ще бъдат смачкани вашите деца и ще им разбият бъдещето. Ако сте 20 - шансовете ви нарастват. Но ако сте 200 - вече сте сила.
Ако си останете 2, или 4, или 6 - значи битката не си струва. Значи огромното мнозинство от тези, които страдат по същия начин като вас не са свободни хора.
Но аз не мога да съдя хората, за това, че не са свободни. Страхът за хляба, страхът за работата, страхът за бъдещето са изключително силни. И тук човек прави своя личен избор.
Аз не искам да бъда гладиатор, който се бие сам на сцената - не, че не съм го правил. Ако се реша отново да бъда гладиатор, то само при въстание - заедно с много други такива като мен, които не искат да бъдат повече роби.
В демократичното общество държавата дава право на всеки да се бори за своето щастие, успех, просперитет, свобода. Но тя, държавата защитава правата на всички. Ако дори само на един правата са нарушени, това вече не е демократична държава. В момента министър Миков и ректор Марков нарушават - чрез властта, която притежават - моите права. Значи има един човек с нарушени права и аз трябва да се боря срещу това нарушаване и за този човек - без особено значение, че този човек съм аз.
Докато в тоталитарните държави се правят, че се грижат за щастието, успеха, просперитета, свободата на всички, но не им пука за правата на никой отделен човек.
Аз не искам моята държава да допуска хора с тоталитарно мислене да решават хорски съдби и с това тя, моята държава да се връща към времето, когато беше тоталитарна.
Но си давам сметка, че в днешните тежки условия всеки е угрижен за своя хляб, работа, бъдеще и моята битка няма шанс да бъде подкрепена от тези, които лесно могат да се окажат утре на моето място и да станат същата жертва на произвол.
Ето защо не си правя илюзия и не искам никого да ангажирам с моята кауза. А ако стана ваше знаме, ако ви поведа, мога да бъда обвинен, че ви използвам, че ви употребявам.
Но си признавам - потресен съм как младите хора в АМВР, курсантите, които толкова обичам, в общи линии се държат като на заколение, мълчат, спотайват се. Не ви обвинявам вас, техните майки, че сте ги възпитали така. Давам си сметка колко рискове иначе те биха поели. Но мълчаливите агнета си остават агнета и рано или късно ги заколват. Прецакват ги. Разбиват им бъдещето. А най-голямата заблуда е, че всеки може да се спаси сам. Така всеки ще бъде прецакан още по-лесно - един по един.
Иначе и аз виждам как се влошава с всеки изминат ден управляемостта в АМВР. Но не искам да излезе, че водя лична битка с ректора на АМВР. Той сам има право да реши в колко ВУЗ-а д преподава и дали е редно ректор на един ВУЗ да преподава в конкурентен ВУЗ.
Аз не се изживявам като морален съдник.
Само мога да подхождам професионално и да се чудя как се справя като секретар на президента и ректор едновременно, след като аз - за да бъда полезен на президента - работех в президентството по 16 часа на ден. А в областта на националната сигурност във всичките й аспекти, все пак той, ректорът на АМВР е с доста по-ограничени знания от мен - не поради друго, а защото е юрист, специалист по наказателно право.
Но в края на краищата - президентът решава кой да го съветва и дали е удовлетворен от съветите му...
Накрая, съжалявам, че сигурно сте очаквали от мен друг отговор. Затова бях по-многословен, за да ме разберете, че отговарям отрицателно на вашия призив не защото ме е страх, не защото нямате основания за тревогите, но защото тук е въпрос на личен избор на вас - майките и бащите на курсантите и на самите курсанти - искате ли да бъдете свободни хора и колко свобода можете да понесете, а най-вече - от колко свобода не се страхувате...

Искам да приведа и 2-3 цитата от една невероятна жена-мислител - Айн Ранд:

Към тези, които издевателстват над мен в момента:
-- "Вашият кодекс провъзгласява, че разумният човек трябва да се пренесе в жертва в името на неразумните, независимият - в името на паразитите, почтеният - на безчестните, справедливият - на несправедливите, труженика - на крадливите мародери, целенасоченият - на нагаждачите, човекът с чувство на самоуважение - на хленчещите неврастеници. Учудва ли ви духовната нищета на околните? Човек, който е постигнал тези добродетели, няма да приеме вашия морален кодекс; а човекът, който приема вашия морал, няма да достигне тези добродетели."

-- "Разбрах, че при поражението на всеки достоен човек се стига до една точка, когато само собственото му съгласие може да позволи да злото да го победи; че другите по никакъв начин няма да успеят да му навредят, ако той им откаже съгласието си. Разбрах, че мога да сложа край на безчинствата ви като само произнеса наум една-единствена дума. И аз я произнесох. Думата беше "Не".

-- "Вие заявявате, че сте неспособни да обуздаете силите на неодушевената природа, обаче предлагате да впрегнете в хомот разума на хора, с чиито постижения и способности не можете да се мерите. Заявявате, че не можете да оцелеете без нас, но въпреки това предлагате вие да диктувате условията на нашето оцеляване. Заявявате, че се нуждаете от нас, а пък си позволявате наглостта да отстоявате правото си да ни управлявате от позицията на сила¬та и очаквате, че ние, които не се боим от изпълващата ви със страх физическа природа, ще се разтреперим пред някакъв мерзавец, който е успял да ви уговори да му гласувате възможността да ни командва."

Към вас и-или вашите деца:
-- "Станете безмълвния неподкупен враг, от когото се боят. Когато ви принуждават, подчинявайте се, но не доброволно. Никога не се нагърбвайте доброволно с изпълнението на тяхно желание, молба или намерение. Не съдействайте на разбойника да се изкарва ваш приятел или благодетел. Не помагайте на тъмничарите да ви заблуждават, че техният затвор е вашата естествена житейска среда. Не им помагайте да изкривяват действителността. Тази измама е единствената стена, която удържа приливните вълни на скрития им страх, страха от осъзнаването, че са нежизнеспособни; разрушете стената и ги оставете да се издавят; вашето одобрение е единственият им спасителен пояс."

-- "В името на най-доброто у вас, не пренасяйте този свят в жертва на най-лошите в него. В името на ценностите, благодарение на които сте живи, не позволявайте представата ви за човека да бъде изкривена от грозното, долното и глупавото у онези, които никога не са заслужавали да се наричат хора. Никога не забравяйте ис¬тинския образ на човека - гордо вдигнато чело, непримирим разум и уверена крачка, която го води към необятни възможности. Не позволявайте вашият огън да изтлее искрица по искрица в безнадеждното тресавище на приблизителното, на разните му там "несъвсем", "не още" и "въобще не". Не позволявайте героят във вашата душа да загине в безнадежден копнеж по живота, който сте заслужавали, но никога не сте успели да постигнете. Проверете кой е пътят, по който вървите и каква е битката, която водите. Желаният от вас свят може да бъде спечелен, той съществува, той е реален, той е възможен, той е ваш."

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         _____   _____    __   _____ 
__ __ |_ _| |___ | / _| | ___|
\ \/ / | | / / | |_ | |_
> < | | / / | _| | _|
/_/\_\ |_| /_/ |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.