ДАНС: Земетресение от 10-та степен по скалата на ГЕРБ (МВР отвръща на удара?!?)

  Бях решил да не коментирам ставащото в ДАНС.
  Първо - защото аз много отдавна съм направил своите изводи и предупреждения (вж. на този сайт чрез търсене по думата „ДАНС”), които сега могат да се прочетат като внезапно осенение в повечето избълвани напоследък анализи, констатации и вердикти.
  Второ - защото в първите седмици на новото правителство не ми се конфронтира с него, още повече, че като всеки нормален българин аз му стискам палци.
  И го правя искрено, въпреки очевидните поводи за душевни терзания засега – и по икономическата политика, и по енергийната стратегия, и относно 2-3 потресаващи водевилни фигури сред заместник-министрите.
  Има и трето – на не малко хора с разум и ум край мен им се струва, че по върховете на ГЕРБ се забелязва с невъоръжено око щателно водена злопаметна статистика на принципа: „Който не е с нас, е против нас”, съгласно която всеки, недосетил се навреме да възхвали задължителните за възхваляване сакрални личности из тези върхове, бива зачисляван в стана на неблагонадеждните или поне в графата „Не става!!”.
  Същевременно пък всеки, който вече съобразително е изтичал и ударил метан, темане и поклон в единствено вярната посока, влиза в графата „Става!!”. Как иначе да си обясним някои, „станали” за депутати, министри и напоследък – за лично-персонални съветници на най-личната персона в държавата.
  Та понеже нямам никакви управленски амбиции и на нищо не се надявам, което да ме кара да ловя розата на ветровете над Банкя, честно и почтено ще си призная, че засега съм искрен поддръжник на новото правителство и не искам то да се провали.
  Да се върнем към ДАНС. Казах вече, че нямам намерение да се повтарям. Отдавна съм си споделил мнението, че Сергей Станишев извърши огромна глупост с начина, по който измисли (с почесване по главата и чудене - какво да хвърлим на кучетата, т.е. на журналистите, и на тълпата, т.е. на обществото - за да се замажат едни неприятни вицепремиерски скандали), наложи и употреби ДАНС.
  Беше ясно, че: (1) колосалните привилегии, които бяха изсипани като рог на изобилието върху ДАНС за сметка на МВР; (2) безпардонното назначаване за шеф на ДАНС на съветник на премиера (сякаш това е някаква придворна службичка); (3) механичното сливане на три структури – НСС, ВКР, АФР; (4) убийството на Службата за борба с организираната престъпност; и (5) политическите показухи чрез ДАНС, дело на един премиер-недорасляк и неговите анонимни, но алчни съветници, ще се върнат като бумеранг и ще ударят страшно болезнено именно ДАНС по челото, а по-скоро по слабините.
  Казвахме непрекъснато на радващите се на големите си пари приятели и колеги в ДАНС: Всичкото това ще ви излезе през носа! Е, излезе им!!! И има тепърва да им излиза, да им влиза и пак да им излиза.
  ► Би могло спокойно да се каже, че ДАНС бе недоносче, което не можа да произведе стойност, което не увеличи конкурентното предимство на държавата в борбата с рисковете и предизвикателствата за националната ни сигурност.
  ► Би могло спокойно да се каже, че ДАНС нанесе само вреди, щети и ущърби на системата за сигурност и разнебити почти окончателно МВР.
  ► Би могло спокойно да се каже, че ДАНС няма бъдеще.
  ► Би могло спокойно да се каже, че новото правителство няма концепция за ДАНС и постъпва като Русия на мракобеса Александър III преди 123 години: „Да махнем княз Александър Батенберг!”... О кей, махнаха го... И какво... Никаква представа какво следва на другия ден... Настъпва Безкняжие. За да дойде по-късно Голямото проклятие на България – Фердинанд.
  Да се чуди човек как така, след като те знаеха, че ДАНС е проблем, който трябва да бъде решаван приоритетно, ББ-ЦЦ и множество техни съпартийци от ГЕРБ, чиито пагони напъпват изпод реверите на специално ушитите за часа на победата костюми, допуснаха обществото да остане с впечатлението, че относно ДАНС те може и да имат мнение, но очевидно не са съгласни с него.
  Няма смисъл да продължавам в този дух, защото още много неща от този род могат да се кажат под етикета и обвинението „Би могло спокойно да се каже”...
  По-важното е, че след поразиите, които политическото дилетантство на Станишев и Cо. нанесе върху системата за сигурност, нещо трябва да се прави. И то базирайки се на реалностите. В края на краищата ДАНС вече съществува, като при това за нея в близките месеци няма път назад към МВР (няма ли? – вж. за меверейските ми страхове малко по-долу и помни, че отново могат да превърнат това министерство в мега-структура - нали вече му придадоха по абсурден начин "Гражданаска защита"...).
  Ако искат да бъдат по-различни от предшествениците си, новите управляващи не трябва да допускат същите методологически и организационни грешки. Което означава, че:
  -- Те са длъжни да престанат да дават разнопосочни сигнали каква ще бъде ДАНС – премиер, вътрешен министър и шеф на ключовата парламентарна комисия, при това и тримата от ГЕРБ, говорят като любимия каубой на Димитър Йончев, който (каубоят) така се ядосал, че хукнал едновременно във всички посоки.
  -- Те са принудени да броят до десет, вместо да действат като брилянтния някогашен шахматен гений Михаил Таль, който попитал свой млад колега какво толкова мисли и когато онзи му отговорил, че мисли дали да жертва, Таль изригнал: „Жертвай, пък после мисли!”
  -- Те са призвани да се опрат относно трансформацията на ДАНС на експертното сиво вещество, а не да импровизират, да произвеждат хаос и шум в системата и да се почесват като шопа, дето казал: „И аз не знам как е, ама и така не е!”
  Всъщност – в исто(е)рията около ДАНС, има и позитивни моменти, при това два и аз не искам да ги изпусна. Първо римско – волята за промяна в ДАНС (макар че ако аз бях Петко Сертов нямаше да се ослушвам толкова време, а още в изборната нощ щях да изпия горчивата чаша докрай и да си подам оставката – веднага, незабавно и немедленно). И Второ римско – назначаването на вътрешен (макар и формално „внесен” отвън) човек за нов шеф на ДАНС. Мисля, че не познавам лично Цветелин Йовчев, но знам, че той не е парашутист. Най-омерзителното в „пипането”, а по-скоро в газенето с ботуши из оголените нерви на службите е налагането в тях на политически парашутисти, пратени да изпълняват високопоставени поръчки.
  Накрая - за моите лични тревоги около ДАНС, заради които не можах да си наложа, както се бях зарекъл, запазване на мълчание относно ставащото там.
  Най-напред да припомня (а който се интересува, може да се убеди от този сайт), че и като секретар на президента, и след това, аз съм защитавал МВР от некомпетентната политическа намеса на Петканов-Петков-Миков в частност и на БСП-НДСВ-ДПС като цяло. Писал съм и съм говорил и за ниското заплащане в МВР, и за понижения социален, професионален и емоционален статус на българския полицай, и за неговия недооценен и обругаван тежък труд. Така че в мен няма анти-меверейски настроения и недоверия.
  Ако това се схване, то тогава не се опасявам от превратно тълкуване на следващите по-долу мои опасения относно процесите, протичащи в сигурността и вътрешния ред след идването на власт на ГЕРБ.
  Притеснен съм от преиграването, от пресоляването на манджата, от пренавиването на пружината и от преекспонирането на полицейските подходи, личности, амбиции и нагласи през последния месец.
  Твърде много полицейскост, полицействане и полицейственост наблюдавам като манталитет, култура, думи и дела в държавническите (дано са такива) решения на новото правителство.
  Толкова много се преекспонира полицейското в начина на говорене, начина на планиране и начина на действие, че като че ли намирисва на милиционерскост, милиционерстване и милиционерственост...
  Надявам се, че съм ясен.
  Управлението на националната сигурност е невъзможно без качествена полиция, без вземане присърце на проблемите на полицията, без събиране на развинтеното и разпарчетосано МВР, без подпомагане на полицаите – да си възвърнат самочувствието и да престанат да стоят обезверени и с овесен нос.
  Но управлението на националната сигурност е нещо много по-сложно от размаха, наскока, марша, юруша по полицейски, от избутване на преден план на образованост, приключила развитието си до полицейската наука. В националната сигурност и нейния мениджмънт има и други науки освен полицейската, нужни са и други качества, освен тези на добрия, съвестен полицай, съществуват и други подходи, освен тези на (дори и прекрасно) вършещите си работа полицаи.
  И тези други науки, качества и подходи са не по-малко важни от полицейските. Те са още едно, неизменно и неизбежно условие, за да стане управлението на националната сигурност приличащо на висша, прецизна и силно интелектуална дейност, по-сложна и от висшата математика, и от висшия пилотаж.
  Ако това не се разбира от новите властимащи, то подредбата в тяхното управление на познатия принцип „гербер-полицай-гербер-полицай” няма да даде необходимия ефект. Поне аз така си мисля и най-малкото поне аз от това се опасявам.
  Да приключа, за да не обърквам пристрастния към ГЕРБ читател още повече: Аз съм категорично „ЗА” промените в ДАНС, но не бих искал един ден те да бъдат определени като „Полицията отвръща на удара”. И да се изчерпят само с това.
  Николай Слатински
  06.08.2009 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _   _   _____   ____     ___  
| | | \ | | |___ | | _ \ / _ \
| | | \| | / / | | | | | (_) |
| | | |\ | / / | |_| | \__, |
|_| |_| \_| /_/ |____/ /_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.