Днес не е време за експерти! (И още: Президентът атакува системата като извънсистемен фактор?)

  И в коментари на материали в този сайт, и във Фейсбук, и по време на лекции, и когато ме срещнат из улиците, различни познати и приятели, колеги и читатели ми напомнят да не забравям, че все пак съм експерт в сигурността и ме подканят да напиша нещо по една или друга актуална тема, вместо да се занимавам постоянно с проблемите на властта, правителството, премиера и президента.
  Аз самият отлично съзнавам, че експертният поглед е и относително по-стойностен, и сравнително по-безопасен. Защото иначе – каквото и да кажа за управлението като гражданин със собствена позиция, само си създавам лични тревоги и професионални проблеми.
  И все пак... За експертността си имам книгите и статиите, над които работя, имам си лекциите, семинарите и конференциите. Но от друга страна – нека си сложим ръка на сърцето – та кому са нужни сега знаещите и можещите, умните и разумните, разбиращите и компетентните?
  Днес не е времето на експертите, днес не е време за експерти.
  Дори напротив – колкото по-малко знаеш, колкото по-брутално демонстрираш свещената си простота, колкото повече от душата (бездушието) на войнстващата посредственост лъха на вкиснала манджа и прокиснало вино, толкова повече шансове имаш да постигаш нискостеблените си цели и да пъчиш нискочелата си и малко челата своя същност...
  Признавам, ние, експертите също сме виновни за това, че сега управлението няма нужда от нас.
  -- Виновни сме, първо, защото позволихме на т.нар. „експерти” на Прехода, да подменят острата необходимост от експертиза с папагалското възпроизвеждане на чужди внушения.
  Мануел Кастелс бе казал (сякаш за страни като България), че политическата класа се превръща в паразитна прослойка, която печели комисионни от предоставянето на достъп на външни интереси до вътрешните ресурси на управляваната от нея държава. Точно така „експертите” на Прехода се превърнаха в паразитна прослойка, която печели комисионни от репродуцирането на външни (ултралиберални, ненавиждащи държавата и издигащи в култ стихията на пазара, конкуренцията и преследването на материален интерес на всяка цена и с цената на всичко) модели върху вътрешния ни политически, икономически, социален и културен живот.
  -- Виновни сме и защото ние, експертите, се държим атомизирано, асоциално, алиенативно – всеки се спасява сам. Не общуваме помежду си, не изграждаме мрежи от компетенност, коалиции от идеи, общности от интереси. И който се „закачи” на щат някъде, горе-долу свързва двата края, а останалите се поболяват, или се маргинализират, или се радикализират, или се озлобяват срещу всеки и срещу всичко.

  Но за ненужността и непотърсеността на експертната общонст по-важното е, че управлението у нас с много бързи темпове, особено през последните година-две, изпростя, отвори се шоково за неграмотни и некомпетентни партийни, баджаначески, местни, корупционни, любовнически протежета. И поведе арогантен кръстоносен поход срещу интелекта на българския народ - срещу учителите, университетските преподаватели, научните работници, лекарите; срещу БАН, ВАК, СУ; срещу държавното висше образование и подпомаганите от държавните изследвания.
  Това не само сваля интелектуалното ниво на властовото поведение, но и представлява пряк риск за материалното оцеляване на всеки експерт, който дръзне да си каже мнението по един или друг въпрос.
  Как въпреки това да се мълчи – ако ти стиска, разбира се, да говориш. Роднини и съмишленици ми казват – махни ги тия във властта, пиши си експертно – въпреки всичко! Написаното остава. По него ще бъдеш истински оценен! То е все едно аз да съм треньор на деца по скокове във вода и да бъда съветван – тренирай си децата, остави ги началствата и големците да правят каквото щат, няма ти да оправиш света! Да де, но ако началствата и големците източват водата от басейна, ако хвърлят мръсотии в този басейн, ако „шитват” трамплините за жълти стотинки, ако правят непоносимо високи таксите за тренировки, ако подхвърлят на децата трева за пушене и спирт за смучене? Звачи аз да тренирам децата да скачат от кулата, без да се интересувам има ли вода в басейна, чиста ли е водата, колко трамплина са останали, могат ли родителите им да плащат за школата, не се ли дрогират и алкохилизират тези деца?
  
   ...
  
  Нещата с експертната общност имат и други измерения, някои от които са много по-дълбоки.
  Експертите могат да се изявяват основно в четири посоки.
  
  ► Първата посока е те да казват от какво управлението има необходимост, какво то трябва да направи.
  Но колкото и пъти експертите да са правили това досега (особено напоследък), толкова пъти те са оставали нечути. Най-много властта чрез тяхното участие в някой и друг форум или чрез тяхното привличане в някоя и друга задача, да се легитимира, че ето, виждате ли, опряхме се на българския експертен потенциал.
  Експертите отдавна говорят, например, за Закон за националната сигурност, за Закон за разузнавателната общност, за Стратегия за българската отбранителна индустрия, за преосмисляне на институционалния хаос, който цари в областта на гражданската сигурност, за анализ и одит на огромните средства, които държавата харчи, а понякога просто „профуква” за сигурност, специални служби, отбрана и външна политика.
  Списъкът може да бъде продължен. В отговор – нула емоции.
  Вместо това властта импровизира с удивителна безотговорност и липса на стратегическо мислене, с което само прави поразии – ту по станишевски, като създава по един тотално сбъркан начин ДАНС, ту по борисовски, като без никакви контракции, ражда едно недоносче-петаче БОРКОР.
  Каквото си баба знае, това си бае и за последствията изобщо нехае, а експертната общност най-добре да си трае, че не се знае... какво може да й се случи...
  
  ► Втората посока за изява на експертите е като съветват как да се направи това, което трябва да се прави и като подпомагат това да стане по максимално добър, съобразен с европейските практики и българските традиции начин.
  Вместо тях, обаче, някакво борчè прави закон за БАН, а друго, далеч по-невинно създание нагазва внезапно в дълбоките води на средното образование и се плацика в тях, наивно вярвайки, че морето е до колене.
  
  ► Третата посока за полезност на експертите е те да се явяват като коректив на властта по време на осъществяването на дадена идея и реализирането на практика на дадено решение на властта.
  Експертите могат да наблюдават процеса, да действат като система за ранно сигнализиране – къде нещата се правят погрешно, къде се създават слабости и концентратори на напрежение, къде се залагат мини и вълчи ями.
  Само че властта сега като си науми нещо и започва да действа с „щурм унд дранг”, с навиване на гайките, с набиване на канчетата, с натискане на педали и бутони. Върви тя напред и мачка всичко пред себе си, държи в ръката голям чук и гледа на де що има проблеми като на гвоздеи. Праааас и евалаааа!
  Властта у нас днес е странна смесица от блажено незнание и стихийна мания за всеможене! Лошият пример на премиера наистина става заразителен – да се смята, че незнанието е сила, науката – бреме, прочетените книги – излишен лукс, а здравият юмрук – най-здравият аргумент за собствената ти свещена правотата.
  
  Не Граждани за европейско развитие на България, а Импотентна полицейщина за оглупяване на народа!
  
   Ето с какво се сблъскват експертите при допира си с властта. Те са като стомната, а властта е като камъка в притчата на Санчо Панса:
  „Ако камък удари стомната – лошо за стомната; ако стомната удари в камък – пак лошо за стомната”.
  
  ► И четвъртата посока за възможна полезност на експертите е те да направят одит и преценка как работи това, което властта е направила, създала, постигнала.
  Но пък тук властта реагира свръхболезнено, защото всяка, дори най-малката критична бележка тя приема като политическа оценка за нейното управление.
  Понеже 20 години така или иначе си вадя хляба с наука и преподаване, а в същото време не спирам да си казвам мнението за властта и управлението, мога да правя сравнения – и в това отношение ние имаме най-недемократичната и най-болезнено реагиращата, влюбена в собствената си единственост и неповторимост, управляваща партия!
  
  Замислям се, защо това е така? И стигам до извода, че в самия подход, чрез който търся обяснение за наблюдаваната картина, съм допуснал ключова грешка.
  Аз досега, анализирайки поведението на водещите лица във властта в Центъра и по места, съм изхождал от разбирането, че на тях съм гледал като на ментално здрави хора с еднозначна личностна идентификация и с несъмнено осъзнаване (рационалност) на това, което те говоря и правят.
  А това все по-очевидно не е така.
  Да, убеден съм, че не е така.
  Ние имаме работа с хора, които развиват симптоми и синдроми на болната в социално-политически и културно-антрополигически смисъл персона(лност).
  Това са болезнени, болестни състояния.
  Подобни случаи науката отдавна ги описва, анализира и систематизира! Дори е предлагано понятие за подобни клинично-политически случаи - "политикопатии".
  Натъкваме се, с други думи, на патологии, проявяващи се чрез силна форма на ментална деструкция по отношение на ролите, които човекът играе в обществото, съчетана с шизоидно раздвоение на политическата личност и постоянно изострящи се социопатични аномалии, обусловени от тежък личностен комплекс; в случая този комплекс най-често е Наполеонов и-или свързан със осъзнаването на собственото Аз като ниско качествено (необразовано, неинтелигентно, недовъзпитавано).
  
  -- Ето защо някои от водещите хора във властта постоянно изглеждат като обзети от грандомания и лесно диагностицируеми прояви на натрапчивости от различен тип.
  -- Ето защо тези хора с лекота се отказват от казаното преди малко или вчера, дават взаимно изключващи се оценки за едно и също събитие.
  -- Ето защо те с такава лекота лъжат преспокойно и като излъжат, веднага започват да си вярват.
  -- Ето защо те са едновременно леви и десни, проамерикански и проруски, „за” и „против” АЕЦ "Белене", „против” и „за” удари срещу изверга Кадафи.
  -- Ето защо те така простодушно и с разчувстваща простота лансират елементарни обяснения за сложни проблеми (за дюнерния антитероризъм, за картофосаденето като панацея от всички инфлации и деформации на пазара).
  -- Ето защо те неустоимо желаят да сложат ръка върху рамото, да прегърнат политици с висок в техните очи авторитет - ами това го има в книгите, това е страдащия от остра идентичностна недостатъчност обществен плебей, който иска "да се зарази" със значимост (да я прихване) - чрез допира до такива хора!
  
  Единственото ми обяснение как така толкова "политикопати", такива болни хора в социално-политическо отношение могат да ни управляват е, че обществото ни е болно в социално-политическо отношение. Само болна общност от хора може да има болни лидери.
  
  Същевременно, давам си сметка, че в условията на глобализацията, при тази свръхдинамика на процесите, при толкова хаос и анархия в международната система за сигурност, при загубата на стратегическа визия от страна на Запада - и политическото пространство и политическото време са силно изкривени, деформирани, с накъсана и нагъната структура, затова явно става все по-възможно на преден план да излизат политици с различни форми на ненормалност и болестност. В някаква своя форма политикопат са Берлускони (очевадно) и Саркози ( очевидно).
  
  Но да се върнем към ненужността на експертите днес. Тази ненужност, мисля, че стана ясно, се определя преди всичко от факта, че политиката на това правителство (в най-силна степен) е лишена от стратегия, от последователност и компетентност, от разбиране какво се прави и какво трябва да се прави.
  Когато се управлява стихийно, първосигнално, пиар-но, когато, както беше при т.нар. „драма със заложниците” в Сливен, самият премиер се прави на невъображаемия Рамбо и на неподражаемия Тошко Козарев (водещ клоун по времето на социализма) едновременно; когато един земеделски клоун изтезава селскостопанските производители; когато един културен клоун налага върху високата потребност от култура своите ширпотребни качества и вкусове; когато един финансов клоун си играе с тласкането на народа в хиперинфлация; когато един един исторически клоун разнася мощи на светии и интелектуална немощ - то за каква потребност от експерти, за каква интелектуална експертиза, за какви пет лева става дума...
  
  Експертизата всъщност е добавяне на професионална, компетенна, научна и сиво-веществена стойност към продукт, в който вече е внесено и вложено сиво вещество! Експертизата не може да помогне по никакъв начин на управленска сивота, на мениджърска неграмотност, на сратегическа кокоша слепота и на властови напъни на принципа „проба-грешка”.
  
  Бързам да уточня, че дори в това най-некомпетентно от всички досегашни управления има интелигентни хора, има министри, които могат и знаят, но те са миманс, те са безплатно приложение, в Русия му казваха „нагрузка”. Там за да си купиш желаната книга, ти даваха в „нагрузка” непродаваема макулатура от типа „Малая земля”. Тук за да търпиш мачовци и импровизатори във властта, ти дават в „нагрузка” няколко стойностни личности...
  
  И още по-бързам да уточня, че сред стойностните личности не слагам в никакъв случай една нарцистична снаха на бившата по-по-най-висша номенклатура, която занимава ежедневно и еженощно целокупния български народ с болезнената си свръхамбиция да ни ощастливи като президент!
  
  И накрая на тази разстройваща (ме) изповед...
  Някой би казал, че най-сетне и експертите получиха възможност да коментират един претенциозен продукт, имащ амбициите да казва истини от последна инстанция.
  Става дума за статията на президента Първанов „Алтернативи в развитието на отбранителната политика” (http://georgiparvanov.bg/moyata-poziciya/10).
  
  Изпитвам, обаче, нека да се изразя досущ като политически коректен израело-россиянин от Одеса, две големи съмнения - дали изобщо е нужно да коментирам този типично по първановски разфокусиран и разбалансиран опус, в който един държавен глава за пореден път се опитва да говори като експерт от отдел в Министерството на отбраната.
  
  • От една страна, след като съм бил цели 5 години секретар на Първанов по националната сигурност, аз съм в безкрайно деликатна ситуация.
  Даже имам отлична позната, безспорен приятел, първокласен журналист, която категорично ме критикува, че критикувам категорично Първанов, защото смята, че нямам моралното право на това.
  По принцип сигурно е права, но все пак – аз не съм говорил едно, докато съм бил при Първанов, а друго – след това!
  Както може да се види и на този сайт, и от двете ми книги с материали, писани до Първанов, аз съм отстоявал неизменно едни и същи позиции и това донякъде ми дава някакво морално право да отстоявам същите позиции и сега.
  Но осъзнавам, че след като не сме продължили (макар и по остро изразено взаимно съгласие) да работим заедно, сега каквото и да кажа, каквото и да напиша за Първанов, веднага ще бъда заподозрян, че го правя тенденциозно, обидено, отмъстителски и все подобни неща от този сорт.
  
  • От друга страна, този текст на Първанов наистина не заслужава да бъде коментиран, защото е абсурден!
  Според мен е меко казано нахално действащият вече десета (!!!!) година президент и върховен главнокомандващ, да атакува от извънсистемни позиции една политика, която властва безкомпромисно в страната ни също близо десетилетие – при това политика, на която Първанов е конструктор, проводник, крепител и активен ПиАр!
  Абсолютно всичко, което се случва в националната сигурност от 2002 г. насам, се случва с дейното участие и безучастие на Първанов. И затова тази статия шокира с откровената си безпардонност. Ако не ставаше дума за държавния ни (ми) глава, ако не идеше реч за човека, за когото съм работил цели 5 години, бих употребил и по-остра дума, която започва с наг и завършва с лост!
  
  Тук изобщо не ми се иска да се спирам на дребния факт, че президентът Първанов смесва Фейсбук (където човек е индивидуалност, личност, персона, играе себе си - като една частица от социалната мрежа) с Пресцентъра на Президентството (което е структура, работеща за Държавния глава). Не ми се и повдига въпросът дали данъкоплатецът трябва да плаща високи възнаграждения на държавни служители, които да пишат текстове за страницата във Фейсбук и за личния блог на Първанов. А че цялото секретарско войнство се е впрегнало да му поддържа тези две страници е повече от ясно.
  
  Но това е типично за Първанов, то е част от всичко, което той прави през втория мандат.
  Първанов е превърнал президентството в партийна централа на АБВ, използва бюджета на президентството, сякаш е държавна субсидия за тази партия (която не се е явявала на избори, за да може да получава такава субсидия). Всъщност Първанов действа не като държавен глава и част от политическата система и системата за управление и за национална сигурност, а като извънсистемен играч, като лидер на малка извънпарламентарна партийка. Той атакува системата отвън, като откровено се дистанцира от нея и се обявява за нейна алтернатива!!
  Само в това му фалшиво второ политическо Аз може да бъде вместена въпросната статия. И по никакъв друг начин.
  Прав е министърът на отбраната Ангелов – нека се надяваме, че в ЕС и НАТО, та даже и в институциите ни от националната сигурност, не четат блога и страницата във Фейсбук на Първанов като официални позиции, а ги възприемат като закъснял вопъл за модерност и като качване на влака на високите технологии на един слизащ от политическата сцена президент!
  
  Така че в колосално огромна степен статията не си струва коментара.
  Защото в тази статия има остри логически противоречия, с невъоръжено око се вижда как отделни хора са написали отделните пасажи и после всичко е съшито с червени конци.
  Едно твърдят, например, за армията и отбраната военните (вижда се ръката и командирският замах на ген. Никола Колев), съвсем друго твърдят крехките му като професионализъм външнополитически експерти (след като ги няма вече почти перфектните Златин Тръпков и Никола Карадимов).
  Като че се говори за две армии, с два несъвместими приоритета, с две противоречащи си структури. И се говори на принципа: Много е добре да си здрав и богат, а е много зле да си болен и беден.
  
  √ Представяте ли си – президентът пише критично за мисиите на българската армия в чужбина, а от лятото на 2003-а година насам е първият защитник на все по-силното въвличане на армията ни в Ирак и Афганистан!
  В същото време той така и не пожела да приеме нито един войник от Първия контингент в Ирак, дал свидни жертви от убити и ранени, не прие нито един роднина на войник от този контингент и така допринесе за скриването на истината за бедствията на контингента и за неразкриването на някои пропуски, а защо не и престъпления на определени висши военни (вижте за трагедията на Първия контингент в този сайт, като използвате търсачката, изписвайки „Първи контингент”).
  Справчица: За Ирак, за участието на армията ни в мисии зад граница, за проблемите във въоръжените сили съм написал за президента Първанов 21 материала.

  √ Президентът критикува състоянието на гражданския контрол над въоръжените сили, а в същото време в продължение на 4 години заиграваше с началника на ГЩ и толерираше влизащото в разрез с този контрол поведение на този началник, който публично даваше оценки за политическата компетентост и моралния облик на министъра на отбраната! И нима именно президентът не заемаше най-демодирани, бих казал ретроградни позиции по отношение на т.нар. интегриран модел на Министерството на отбраната, така че после цивилното ръководство на МО трябваше да се поти и челви пред НАТО и да замазва президентските „изцепки”.
  Справчица: За Ирак, за състоянието и проблемите пред гражданския контрол над въоръжените сили съм написал за президента Първанов 12 материала.

  √ Президентът иска още средства за отбрана, но никога и по никакъв начин не прие предложението ми да проведе заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) за приоритетите и размерите на средствата за отбрана и сигурност. Всъщност, България е сред държавите, които заделят най-много средства като процент от БВП за тези сфери!
  Прав е министърът - въпросът не е само колко средства се дават, а и как те се изразходват и дали се изразходват по необходимите приоритети.
  Президентът продължава да разпространява слуха, че като държава сме били поели ангажимент пред НАТО да даваме 2.6% от БВП за отбрана. Аз поне не видях нито един документ, с който да сме поели подобен ангажимент! Вероятно някой си Паси или Свинаров е казал, бъхтайки се гърдите: Булгар, Булгар! И е се е опитал да „натресе” на държавата ни подобна персонална клетва за вярност.
  2.6% от БВП звучи като разсипия на фона на Румъния – 1.8%, Словения – 1.5%, Унгария – 1.4%, Испания – 1.2%, Финландия – 1.2%, Австрия – 0.8%, Ирландия – 0.7%.
  Президентът може да иска още и още пари за отбрана и сигурност, но в същото време да мълчи за огромните комисионни в МО и за ненужните платформи-бижута, които и негови приятели (търговци с оръжие) натрапиха на армията ни по безумни програми за разпиляване на грешна държавна пара:
   Ето за какви сериозни сделки при този върховен главнокомандващ става дума:
  ● Доставка на вертолети „Кугър” (Cougar) и „Пантер” (Panter) и резервни части за тях от „Юрокоптер Груп” (Eurocopter Group) — Франция за 749.237 млн.лв.
  ● Доставка на транспортни самолети „Спартан” (Spartan) от „Аления Аеронаутика“ (Alenia Aeronautica S.p.A.) — Италия за 179.534 млн. лв.
  ● Автомобилна техника от „Даймлер Крайслер” (Daimler Chrysler AG) — Германия за 35.030 млн. лв.
  ● Кораби second hand от Кралство Белгия за 105.615 млн. лв.
  
  Президентът може да иска още и още пари за отбрана и сигурност, но когато депутатът Николай Младенов (тогава, ако добре си спомням, от СДС) внесе в президентството документи, че за ремонта на българските вертолети могат да отидат на вятъра 50 милиона, президентът свенливо сведе очи и не се разтревожи в нужната степен, макар че 50 милиона, това ако са в левове са 25 Български Коледи, а ако са в евро, са 50 Български Коледи – т.е. пари за лечение на болни дечица...
  За мен намирисва на цинизъм години наред да мълчиш оглушително за безоразията на НДСВ и на Тройната коалиция в МО, а сега месеци наред да нападаш ГЕРБ за направеното в МО и то по нищожни, в сравнение с техните предходници, поводи.
  Справчица: За финансирането на въоръжените сили, отбраната и сигурността, за сделките с оръжия (приоритети, злоупотреби) съм написал за президента Първанов 10 материала.

  √ Президентът настоява армията много по-активно да бъде ангажирана при бедствия, аварии и катастрофи.
  Това е старо негово убеждение.
  Докато вицепремиерката г-жа Природно бедствие от любимото му ДПС съзерцаваше пасивно проблемите на страната при кризисни ситуации, Първанов и личният му началник ГЩ ген. Никола Колев устройваха за армията гонки по хоризонтала и вертикала – да запушва всички пробойни в системата за гражданска сигурност, да измива очите на държавата, да служи de facto като прикритие за всички злоупотреби в тази система. Като че ли армията им беше тяхна частна собственост, а не ключова институция, създавана за малко по-различни цели.
  Президентът не разбира, че армията не е спасителен отряд от подводничари, алпинисти и гребци на дървени салове, плюс рота вестовои, плюс експедиционен корпус, плюс шепа паркетни генерали, а нещо много по-важно и много по-нужно. Не, той е персонално преданият му Наалник на ГЩ я юркаха, командореха и употребяваха за лични (политически и кариеристични) цели при природни бедствия.
  Справчица: За системата за управление при кризи и за участието на армията при кризисни ситуации съм написал за президента Първанов 19 материала.

  √ Президентът говори, че правителството подценява проблемите на националната сигурност, но въпреки данните за контрабанда, за нелегални трафици, за организирана престъпност, за битова престъпност, с които президенството бе заливано, той истински се разтревожи и събра Съвета за координация на борбата с престъпността и свика собствениците на българските медии, сред които имаше главни редактори (днес в оставка), любители на екскурзии с президентския самолет и голфър-социолози, само когато бе убит Емил Кюлев. Да не говорим, че на някои до болка известни (защото ние не научаваме за тях едва сега от доклада на посланик Пардю до State Department) и до гуша съмнителни откъм незаконни способи за натрупване на имането им, личности, той връчи най-високи държавни отличия...
  Справчица: За проблемите с корупцията, борбата с престъпността и съдебната система съм написал за президента Първанов 23 материала.

  √ Президентът говори, Стратегия за развитие на българската военна индустрия, но нито веднъж не се съгласи КСНС да обсъди състоянието и перспективите пред нашия ВПК. Той бягаше от тези проблеми като дявол от тамян.
  Можеше да бъде в Казанлък, но не за да посети „Арсенал”, а за да го накичат с розов венец.
  Когато в Пловдив имаше международно изложение на въоръжение и техника „Хемус”, на което гости бяха редица водещи американски, европейски и руски компании и се обсъждаха проблемите пред ВПК, Първанов отказа да удостои с вниманието си това изложение, а предпочете по същото време да връчва кортици на футболисти-ветерани от „Левски”.
  Справчица: За състоянието на ВПК, за необходимостта от държавна стратегия и политика за спасяването и възраждането на българската отбранителна политика съм написал за президента Първанов 22 материала.

  Няма смисъл да продължавам. С тази своя статия президентът Първанов всъщност е поставил оценка „среден 3” за своята дейност в системата за национална сигурност.
  Цялата статия на Георги Първанов може да бъде разгледана като набор от изводи: Какво можех да отстоявам, какво можех да направя, за какво можех до подпомогна, ако в националната сигурност бях президентът, от който България имаше остра, жизнена необходимост?!
  
  Но както казва Петко Бочаров – да, ама не!
  
  След като самият Първанов е теглил такава крещящо изобличаваща го черта под своята дейност в системата за национална сигурност, експертите няма какво да добавят.
  Остава им само да вярват, че тяхната съвест поне частично е чиста, защото за каквото трябваше и както трябваше, те съветваха президента, съветват и премиера.
  За жалост обаче в политиката, а в не по-малка степен и в политиката за сигурност, експертите предполагат, но политиците разполагат.

  Николай Слатински
  31.03.2011 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____     ___    _            ___  
| ___| / _ \ | |_ ____ ( _ )
|___ \ | (_) | | __| |_ / / _ \
___) | \__, | | |_ / / | (_) |
|____/ /_/ \__| /___| \___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.