На Бойко Борисов му стиска! (За "Октопод", но също така за някои други, не по-малко по-важни неща)

  Многократно съм писал вече, че не съм фен на „ГЕРБ” – нито на неговия лидер, нито на злополучното му правителство.
  Ала моите критики не са по принцип, а принципни.
  Правят ли се грешки и дори безобразия – не мълча, колкото и приятелите да ме критикуват, че така само си отварям фронтове със злопаметни хора, с които често се пресича пътят ми.
  Има ли за какво да се каже добра дума – казвам я.
  На първо четене акцията на МВР „Октопод” заслужава адмирации. И Бойко Борисов ги получава от мен. Не мога да си изкривя душата. Факт.

  ”Октопод” и „Наглите” измиват очите на това правителство. Ако разсъдим трезво – те са единственото положително нещо, с което то може да се похвали. Без тях друга оценка освен управленска немощ не би могла да се даде – иначе виждаме предимно хаос, разногласие, ПиАР. И на моменти - някои лъжи и дори арогантност.
  Да не говорим за тълпите гербери, които нахлуват на всички етажи на властта и за абсурдните гербови кадровици (като правило – хора с комплекси и без биография), които редят съставите на министерства, агенции, общини!
  Бойко, иде ми да викна, ама откъде ги намираш тези хора – та те ще те съсипят, ще те компрометират!
  В началото на Прехода големият човек Дамян Бегунов (той беше наш, на СДС-Перник, кандидат за народен представител) написа нещо свръхактуално – и тогава, и сега: Всички партии да си вържат лумпените... Ах, колко пророчески бе това...

  Коментарите за „Октопод” бяха разнопосочни. С тях всеки казваше нещо, което най-точно характеризираше не акцията, а самия него – дали е лапацало, дали кречетало, дали слагач, дали наивник, дали глашатай, дали хвълипръцко, дали псалмописец, дали въздух под налягане.
  Аз нямам претенции, че ще кажа някаква истина от последна истанция. Но имам мнение, и искам да го споделя.
  Тази акция е удар в десятката. Това на правителството не може да се отрече. Такова нещо през 20-те години на Прехода не е имало – като демонстрация на воля, като основание, като планиране, като изпълнение, като като ПиАр, като напипване на слабо място!
  Всичко може да се твърди, може дори да се падне до махленско ниво („една мутра удря друга мутра”) - в края на краищата в публичното пространство не всеки звук е знак, не всяка метафора е символ, не всяка образност е образ. Особено когато кънти на кухо.
  Но не може да се отрече, че на Бойко Борисов му стиска. Да, говоря при тази акция за Бойко Борисов, макар, че после той леко пренасочи стрелите (ответния удар?!) към Цветан Цветанов.
  Това, че Бойко Борисов е бил охранител, че в миналото много често е стоял с единия си крак откъм светлата страна на закона, а с другия – откъм обратната страна; това, че както казват руснаците, е участвал в различни „разборки”, където се е разговаряло на по-висок тон и е имало не само со кротце и со благо; това, че жизненият му опит го е научил, че колкото и да е страшно, винаги идва моментът, когато за да не се страхуваш от самия страх, трябва да събереш момчетата и да нанесеш удар – всичкото това му помага, изключително му помага в тази война, както много точно той нарече ставащото.
  Онзи живот на Бойко Борисов, за който той деликатно мълчи, е изковал мъжкарския му характер, убеждението му, че има противници, при които действа железният принцип на каубоя: Най-добре се смее този, който стреля пръв. Събираш сили и смелост и удряш.
  Ама използвал бил срещу противника цялата сила на държавата! Е, та той е премиер! С „Ипон” ли да тръгне? Естествено, че ще тръгне с МВР, с БОП-а, с момчетата от Отряда за борба с тероризма във Враня.
  Впрочем, този път акцията му е много по-легитимна и по-порядъчна, отколкото някои очевидни негови съблазни, когато като главен секретар на МВР той удряше само и неизменно едни лоши хора, които винаги се оказваха неприятели на неговите приятели. А точно както приятелят на моя приятел е и мой приятел, така и неприятелят на моя приятел е и мой неприятел. Защо тогава да не им помогне на своите приятели в битката срещу техните неприятели, след като е цял целеничък главен секретар на МВР!
  Да го повторя – за да се схване по-добре какво искам да кажа: На Бойко Борисов му стиска!
  Да, той се бои, когато е страшно – защото е човек, при това човек, който има и много добри и подкупващи черти. Знам, че се бои, виждал съм го да се бои. Но му стиска. Стиска му! Бои се до един момент, после претръпва и бърза да удари, защото не може повече да понася, това, че се бои.
  До Бойко Борисов 20 години поред на никой не му стискаше! Кой от кой по-големи страхопъзльовци – едните, другите – продажници, третите – непукисти, четвъртите – отбиващи номера, петите – срещащи се с оперативно интересни индивиди, при които „нема лабаво”...
  От всички тези, изредили се в националната сигурност, бих простил евентуално само на страхливците. Защото да си страхливец си е от природата. Докато останалите паразитираха върху гърба на МВР и държавата съзнателно и като личен избор – от хитрост, от безнравственост, от предателство, от подкупност и т.н.
  Единственото, което не разбирам при страхливците е – след като се боиш и от собствената си сянка, защо въобще се хващаш с работа, за която се иска дупе, иска се да връзваш гащи?
  Затварям очи и започвам да си мисля с гняв за Михаил Миков. Не плачи МВР, не тъжи... Че той ти беше министър...

  Не, не идеализирам Бойко Борисов. Само малко му завиждам на смелостта. Завиждам му не с черна, а с мъжка завист.

  Но... И тук идва голямото Но.
  Най-голямата грешка, която оттук нататък Бойко Борисов може да направи, е - по стара памет и със стари инстинкти - всеки път, когато нанесе удар като премиер, да се изкушава да заеме със свои хора и със свои структури бизнесите, интересите и обръчите на свалените в нокаут довчерашни силни на деня.
  Давам си сметка, че е адски съблазнително. Защото след ударите се образуват полета на загубен контрол, на вакуум, на неустоима съблазън. Още повече, че „святото място празно не остава”.
  Ако постъпи така, Бойко Борисов не само ще проиграе един голям държавнически шанс, не само ще влезе в кухата, празнословна реторика на „една мутра удря друга мутра”, но и ще си навлече огромни рискове.
  Защото тогава другите врагове на законността, на правилата, на модернизацията на България и на европеизацията на политическия ни живот (и техните политически ментори и патрони), ще се почувстват застрашени не от държавата и държавността ни, а от общ противник, който ги мачка със силата на силовите държавни структури. А оттук до ответния удар е една ръка разстояние.
  Нека помним колосалната алчност, политическата глупост и пълното самозабравяне на тогавашния сръбски премиер Зоран Джинджич, който се заигра с един от местните престъпни кланове, за да смаже останалите.
  Е, какво от това, че на гроба на този „виден демократ” после се поклони цяла кохорта от европейски лидери, които отлично знаеха същността и "демократичността" на о бозе почившия...

  Ако обаче Бойко Борисов нанася ударите си чрез държавата и за доброто на държавата, същите тези горе изредени врагове на нормалността на страната ни (и техните политически ментори и патрони) ще разберат, че е настъпило ново време, че срещу си имат държава, която постепенно се превръща в Държава и малко или много ще се скатаят, някои от тях ще се изкушат да си откъснат донякъде гущерските си опашки, да излязат частично – с по едно краче на светло, и постепенно да започнат да спазват поне някои от правилата на демократичната игра.

  Разбира се, докато обществото ни остава готово да преглътне всичко, стига само някой да удря по масата, да натиква в ареста тези, които са за арест; докато има ширещ се страх от безчинстващата престъпност; докато няма възмездие за апаши от всякакъв калибър (и за техните политически ментори и патрони) – дотогава подобни акции „ще хващат дикиш”, защото за тях има колосален глад в обществото ни, сред обикновените хора. Същите тези хора, които вече са отписали своя нормален живот („каквото е занапред – все няма да е хубаво за нас”) и вместо да потърсят вината и в себе си за своето унизително мизерно дередже, предпочитат да видят поне възмездие за тези, които са се награбили и продължават да грабят.
  Подобни акции са необходими, но те не са достатъчни.
  Рано или късно трябва да се направи и още нещо.
  Трябва да се управляват процесите, трябва да се умножава (благото), вместо да се дели (пицата); трябва да се изгражда (здравеопазване, социални дейности, наука, образование), вместо да се руши (здравеопазване, социални дейности, наука, образование).

  И накрая, понеже Бойко Борисов ми е мил, но България ми е по-мила, ще си позволя да дам един съвет ЗА Бойко Борисов и един съвет СРЕЩУ Бойко Борисов.

  ► Съветът ЗА е следният:
  Бойко, стой по-далеч от Георги Първанов и Ахмед Доган, дистанцирай се отново от тях, скъсай пъпната връв на зависимостта си от тях (тя е повече в главата ти и по-малко е от мисълта за общите ви ментори и патрони)!
  Едно (по-маловажното), защото и двамата вече са на път да слязат от политическата сцена и нямат политическо бъдеще, те са в миналото на българския Преход и то откъм не най-приветливата му и демократична страна.
  И второ, защото това са двамата най-задкулисни, най-непрозрачни, най-потайни политици за 20-те години на Прехода. Те не уважават, не разбират и не осъзнават европейските демократични практики – на транспарентност, на прозрачност, на откритост, на отвореност.
  Те предпочитат скритото дърпане на конците, недостъпното, на 4 очи договаряне, заместването на публичната политика със скришни думи и дела, с разместване на свои хора в различните иниституции и етажи на властта.
  Техният стил на поведение е в противоположната за младото ни, за прекрасното наше младо поведение, посока, а бъдещето на България е натам, накъдето гледат младите хора на България.
  Пък и цялото случване на Бойко Борисов като политик е апотеоз на публичността, на откровения медиен образ, на системния ПиАр – то е на сцената, а не в задкулисието, то е пред очите на хората, а не от невидими резиденции, ресторанти, ловни излети, пещери и леговища. Би било ритуално самоубийство за Бойко Борисов да си помисли дори, че и той може да води този тип задкулисна политика.
  И нека никой не спори с мен, че именно подобен тип политика е поведението, което предписва великият флорентинец Николо – Николо Макиавели!
  Ако политиците на българското задкулисие си мислят, че правят политика а-ла Макиавели, те катастрофално се заблуждават, дори и да има някои формални признаци на сходство.
  Типът политика, която Макиавели проповядва е Средството за реализиране на Целта – защитаване на националните интереси.
  Докато за политиците от българското задкулисие техният тип политика е Целта, която оправдава Средствата.
  Макар че напразно слагаме точка, когато казваме: Целта оправдава Средствата. Защото трябва да поставим запетая и да продължим, т.е.:
  Целта отправдава Средствата, ако Средствата са достойни за Целта.

  ►Съветът СРЕЩУ е следният:
  Концентрацията на власт в ръцете на един човек не може да се остави сама на себе си, тя трябва да бъде балансирана така, както се балансира всяка власт – от другите власти, от медиите и от гражданското общество!
  Това балансиране е лекарството, което няма да позволи на която и да е еднолична власт да се изроди в тирания. Пък било то и тирания мека, опакована с формално демократични процедури.
  Нека не забравяме никога уроците на най-великия философ, творил някога - Аристотел!
  Та нима не видяхме, как точно по предписанията на Аристотел, управлението на една група хора по време на тройната коалиция накрая се изроди в безконтролна власт на олигархична клика, която вземаше решенията на тъмно, а публичната власт (правителството и парламентът) само оформяше нейните, на тази клика абсолютистки или поне абсолютни апетити и щения?

  Аз не искам да ме управлява – вече във второто десетилетие на 21 век! – една-единствена личност. При това личност, за която министрите са бутони, клавиши, лостове и педали, които трябва да бъдат натискани тогава, когато се налага; а ключови, жизнени сфери – като финансите например, са на „ръчно управление” – пак от същата тази личност!
  Хиляди пъти бих предпочел да живея при най-неперфектната демокрация, отколкото и при най-хуманната деспотия.

  Едноличната власт – каквато и да е тя и откогото и да се притежава, трябва да бъде своевременно възпирана.
  ♦ Възпирана от законодателната власт, като парламентът не е машинка за гласуване, т.е. за узаконяване на едноличната воля; и депутатите не са стадо, което го ръчкат с остен – да не мисли много-много, а да прави каквото му кажат и да върви накъдето му кажат.
  ♦ Възпирана от съдебната власт, която не трябва право да седи и криво да съди, не трябва да прави това, което й наредят и не трябва да се превръща в наказателна репресия по отношение на тези, които премиерът посочи с пръст и в безкрайна толерантност към тези, които премиерът не смее да посочи с пръст.
  ♦ Възпирана от медиите – които да информират честно и почтено и да казват истината на общество (нещо, в което става все по-рядко и малцина са тези като Велизар Енчев, които назовават нещата с истинските им имена).
  ♦ Възпирана от гражданското общество, което не трябва да жертва постоянно нови и нови порции, части и късове от своята свобода, в името на повече сигурност, защото така няма да засужава, както бе казал Бенджамин Франклин, нито свободата, нито сигурността.

  Николай Слатински
  20.02.2010 г.

Очевидно и вие г-н Слатински добре си вършите работата (за вас най-доброто, естествено). Започнахте "демократичния" си път със силните на деня (СДС), в последствие ги напуснахте и преминахте в редиците на другите силни на деня - БСП (естествено като съветник на същия Първанов, който така усърдно днес хулите ). Сега сте се наредили за купичка от ГЕРБ (новите силни на деня)!
Добре, че хората ви познават!

Абсурдно твърдение! Та вие изобщо не сте прочели нито този материал, нито останалите. Да поясня: "ГЕРБ" не е партията, която подкрепям, правителството на "ГЕРБ" не е правителството, което подкрепям. Нещо повече, 90% от това, което "ГЕРБ" прави като управляваща партия е погрешно, реакционно, не дясно, а бясно, понякога и опасно за България. Но за "Октопод" не мога да не кажа, че на Бойко Борисов му стиска! Дори и в това да проговаря онази негова същност, за чиито проявления в тъмния му период той не обича да говори.
И още нещо - никога не съм си и помислял да очаквам нещо от "ГЕРБ". Абсурдно е да ме видите в една редичка с Дянков и Божидар Димитров например! Не, с политиката ми се струва, че приключих.
Не, аз не запонах своя път в СДС със силните на деня, както нелепо, ама направо идиотски твърдите. Аз създавах СДС в Перник в опозиция, издавах нелегален вестник в опозиция, с мои приятели и с двете си ръце изградихме СДС във всички села и градчета на Пернишки окръг, бихме БСП така, както в Перник никой не я е бил. А СДС ме отлюспи именно когато посочвах неговите слабости и кинжалщини и корпущини, които убиха синята идея.
А за Първанов - да, бях негов секретар и смятам, че това позволи в неговата администрация да има алтернативно, загрижено за националната сигурност мнение, сега такова няма, сега администрацията му е червен до червен... За жалост, с дейността си Първанов ще докара нещата дотам, че работат ми като негов съветник (за която давам отчет с книгите си) да се превърне в петно в моята биография. Това го осъзнавам, не не мога да го променя. Всичко си има цена...

Г-н Слатински, моите уважения към Вас, но се казва КОМПРОМЕТИРАТ, а не компромеНтират..........

Абсолютно сте права, моите извинения!

Някой си свършил добре работата и ние сме на път да му издигнем приживе паметник. Визирам Цветан Цветанов. То не бяха венцехваления, дитирамби и оди!... А той, човекът, само си свършил работата...

Не смятах, че съм допуснал венцехваления, дитирамби и оди по адрес на Цветан Цветанов! Да, МВР си свърши най-сетне и най-после работата, нали затова данъкоплатците им поемат цялата издръжка от и до. Исках само да подчертая, че в МВР да си свършиш работата се иска и смелост, а досега такава липсваше, на поредица от премиери и вътрешни министри не им стискаше. Но съм сигурен, че направеното е само началото и ако не намери развитие, ще бъде като в приказката за напъналата се с все сили планина...