Стратегия Синергия Сигурност

Едва ли има смисъл да се дълбае с длетото тънко...

Но нещо стана във втората половина на деня!
Един опит да се разбере какво се случи всъщност...

Ние се скъсахме да призоваваме нашите диванни и вкиснати демократи да гласуват. Бяхме обнадеждени от топящата се преднина. Вярвахме, че ще има обръщалка, макар за 35 години президентски избори обръщалки е нямало и който печели първия тур, печели и втория.

Но нашите призиви за мобилизация бяха глас на въпиющия в пустинята на обидите, егото, комплексите и съмненията...

В същото време противните ни противници проведоха почти блестяща масова мобилизация именно в последите 3-4 часа на гласуването - с идеологизирания, "класовия", купения и подкупения вот.
И ни отнесоха болезно...

02.11.2026 г.

Някога,
когато смятах, че натрупаните ми знания, книги, контакти, умения в националната сигурност ще бъдат полезни на един млад (по-млад от мен) историк като държавен глава (как го съветвах - всуе! - може да се види от две книги на моя сайт, те се изтеглят безплатно целите),
в президентската администрация имаше трима съветници по външната политика, един по националната отбрана, един по военната сигурност, един по националната сигурност (мойта нелюбима грешка!), но нито един по здравеопазване и по образование. Като за истински социален президент, of course.

Има едно правило, което някои приятели шеговито наричат "Правилото на Слатински":
Един път е случайност.
Два пъти е тенденция.
Три пъти е закономерност.
Четири пъти е закон.

Страната ни през 2026 г. изпълни половината от опасния и можещ да се окаже катастрофичен план за раздемократизиране и деевропеизиране.

Вечерта и нощта на 1 срещу 2 ноември 2026 г. са ми досущ като вечерта и нощта на 10 срещу 11 юни 1990 г.
Който помни, ще ме разбере.

България се завъртя на 360 градуса, върна се там, откъдето тръгна, и на принципа
Напред! Кръгом! И пак напред!
започва да върви назад и надолу.

Хората с продемократични и проевропейски нагласи от две поколения направиха каквото можаха за демокрацията и завръщането в Европа.
Сега най-вече младите, тези от третото поколение продемократи, трябва да направят и онова, което изглежда невъзможно - за да спасят демокрацията и предотвратят напускането на Европа.

Залогът е много голям. А фантазията на българския народ му е бедна за това, което - не дай Боже - може да ни очаква.

01.11.2026 г.

Скъсахме се да им се молим, да ги агитираме, увещаваме, призоваваме, убеждаваме, подканяме, уговаряме....

Нямало връщане назад във Времето ли? Има! Така беше още на 10 и 17 юни 1990 г. И тогава се започна това, което няма свършване...

Има връщане назад във Времето!
Портали на безразличието, входове на глупостта, врати на кокошата политическа слепота, цели огромни порти на егото, личните неудовлетворености, комплексите, безсилията и преклонените главици.

Бих предпочел тежка загуба - за да е като електрошок, който връща към живот. Но как да не боли, ако стане дума за десетина-двадесет хиляди гласа? По 5-10 на нормално населено място... По 5-10 такива едни пишман-демократи...

Хора, още веднъж - заради моите внуци ви моля - наметнете якетата и шлиферите, вземете по един чадър и помогнете на България!

01.11.2026 г., 18:34 ч.