Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

ЧYДOВИЩA

Чета едни мемоари... Xuтлeр буквално праща на заколение крайцера "Бисмарк" Крайцерът прави максималното в тежки сражения за да не бъде потопен с 2300 души на борда.
Още преди да се разбере какво ще стане с него (ще потъне), Xuтлeр просто отива да си легне. Сънят преди всичко.

ТРАГИЧЕН И ПЪЛЕН КУТСУЗ

Само ще кажа тук (иначе ми се пише по-подробен текст за нещата, свързани с Войната), че от повече от година, вероятно вече две, имам натрапчиво вътрешно усещане (писал съм и тук, във ФБ някога и някъде, дори неведнъж), че Путин ще го сполети Черен лебед, който ще му предреши участта и ще го принуди да спре абсолютно безсмислената и ставаща все по-ужасна Война.

ОТНЕМАТ МИ БЪЛГАРИЯ....

Преди малко повече от седмица публикувах на сайта си малък опус "Алкивиадно ми е...".
Накратко - как Алкивиад имал чудесно куче, но взел, че му отрязал опашката! И направил това за да даде на атиняни храна за безкрайни разговори защо и как, вместо да говорят за важни неща и лоши работи за него, за Алкивиад...

От "висотата" на моите натрупали се несправедливо бързо години и вглеждайки се в света, който се тресе:
-- когато един псuxопat (в прекия и в преносния смисъл) в Кремъл дрънка ядрено оръжие от сутрин до вечер;
-- и когато друг uдuot (в прекия и в преносния смисъл) в Белия дом плещи всякакви откачалщини и върши всякакви безумия;
-- и когато един вреден и грозно безотговорен премиер ни закача като пето колело на каруцата на псuxопаtа в Кремъл;

ЖИВОТ С ДАМОКЛЕВА РАКЕТА НАД ГЛАВАТА

Вчера се чух с мой приятел в Харкив след жестоката рашистка атака.
Ние тук си нямаме и представа колко страшно е да си мислиш прекалено често, че може би днес е твоят ред.
Той ми каза две неща, които ме шокираха, макар че следя Войната (която прогнозирах и се чудя колко много умни украинци пишат сега, че не са вярвали, че ще има Война; то и българинът в много сценарии не вярва, защото е сляп и глух за това, което тътне на хоризонта).

И НЕ ДАЙ БОЖЕ…

Аз също чета обнадеждаващи новини, оцветявания на карти за деокупирани територии, успехи но украинските въоръжени сили, отстъпления на рашистите, преломи на фронта…
Но!
Първо, поклон за героизма при отчайващо иначе числено съотношение на личните състави. Но дори фантастичният героизъм има реални ограничения.
Второ, Войната 21 век е с пъти по-високо технологична от Войната 19 век, но в случая това са тактически позитиви, които не променят стратегическият застой, сходен с онзи на Западния фронт, на който няма нищо ново, освен броят на убитите и инвалидизираните (физически и психически).

Експорт на съдържанието