Стратегия Синергия Сигурност

В блока отсреща има един изглеждащ интелигентен съсед. Той от години като ме види, казва – Чета ви! Защо не минете някой път към мен да си поговорим...
Вчера ме заклещи в "тунела" под неговия блок...Попита ме, за да захване разговор:
- Как е?
- Като при Ийори, отговарям му, не много как...

И трябваше да чуя неговия монолог (предавам почти точно казаното от него):
- Оставете хората на мира! Махнете им се от главите, от живота им се махнете!
Хората са просто устроени, те живеят един животец и втори нямат.
Те искат елементарни човещинки – хапване, пийване, жената, децата. Освен това (къде без него) Кой с коя да кръшне, кой коя да тръшне.

Едва ли има смисъл да се дълбае с длетото тънко...

Но нещо стана във втората половина на деня!
Един опит да се разбере какво се случи всъщност...

Ние се скъсахме да призоваваме нашите диванни и вкиснати демократи да гласуват. Бяхме обнадеждени от топящата се преднина. Вярвахме, че ще има обръщалка, макар за 35 години президентски избори обръщалки е нямало и който печели първия тур, печели и втория.

Но нашите призиви за мобилизация бяха глас на въпиющия в пустинята на обидите, егото, комплексите и съмненията...

В същото време противните ни противници проведоха почти блестяща масова мобилизация именно в последите 3-4 часа на гласуването - с идеологизирания, "класовия", купения и подкупения вот.
И ни отнесоха болезно...

02.11.2026 г.

Някога,
когато смятах, че натрупаните ми знания, книги, контакти, умения в националната сигурност ще бъдат полезни на един млад (по-млад от мен) историк като държавен глава (как го съветвах - всуе! - може да се види от две книги на моя сайт, те се изтеглят безплатно целите),
в президентската администрация имаше трима съветници по външната политика, един по националната отбрана, един по военната сигурност, един по националната сигурност (мойта нелюбима грешка!), но нито един по здравеопазване и по образование. Като за истински социален президент, of course.

Има едно правило, което някои приятели шеговито наричат "Правилото на Слатински":
Един път е случайност.
Два пъти е тенденция.
Три пъти е закономерност.
Четири пъти е закон.

Страната ни през 2026 г. изпълни половината от опасния и можещ да се окаже катастрофичен план за раздемократизиране и деевропеизиране.

Вечерта и нощта на 1 срещу 2 ноември 2026 г. са ми досущ като вечерта и нощта на 10 срещу 11 юни 1990 г.
Който помни, ще ме разбере.

България се завъртя на 360 градуса, върна се там, откъдето тръгна, и на принципа
Напред! Кръгом! И пак напред!
започва да върви назад и надолу.

Хората с продемократични и проевропейски нагласи от две поколения направиха каквото можаха за демокрацията и завръщането в Европа.
Сега най-вече младите, тези от третото поколение продемократи, трябва да направят и онова, което изглежда невъзможно - за да спасят демокрацията и предотвратят напускането на Европа.

Залогът е много голям. А фантазията на българския народ му е бедна за това, което - не дай Боже - може да ни очаква.

01.11.2026 г.