Стратегия Синергия Сигурност

ИИ на телефона ми така отговори на моя въпрос за продължителността на Първата световна война и Войната на чyдовuщeтo Русия на Путин срещу Украйна:

Ако сравняваме пълномащабната руска инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г., с продължителността на Първата световна война, тя вече е достигнала и надминала този период през 2026 г.
За сравнението приемаме, че Първата световна война е продължила от 28 юли 1914 г. до 11 ноември 1918 г. — приблизително 1567 дни.
Точната дата е 10 юни 2026 г. На този ден пълномащабната война в Украйна достига 1568-ия си ден — колкото е посочената продължителност на Първата световна война.
Към днешна дата, 9 октомври 2026 г., пълномащабната война в Украйна продължава вече 1688 дни — приблизително 120 дни повече от Първата световна война.
Уточнение: това сравнение започва от 24 февруари 2022 г. Ако броим руско-украинския конфликт още от 2014 г., продължителността му е значително по-голяма.

09.10.2026 г.

Веднага след като последните избори приключиха с абсурден и печален изход за България, писах, че глупостта превзе властта в страната ни.
Нямаше как глупавите първични инстинкти на народа ни в електоралните процеси да не въдворят на власт Политическата глупост.

Аз явно имам някъде в себе си специфичен сензор – улавям глупостта при най-малкото ѝ излъчване!

Миналото е едно – независимо как го разказваме.
Настоящето е едно – независимо как го възприемаме.
Но Бъдещето не е едно - има много Бъдеща.

Съществуват различни сценарии и всеки от тях може да доведе до „свое“ Бъдеще.
Важна част от прогнозирането е сценарийното анализиране и планиране.

Според глупостта, станала начин на (зло)употреба с власт,
в две ситуации - сравнително безобидна и твърде сериозна -
се реагира точно по противоположния начин.
При сравнително безобидната ситуация ругаеш посланика на съответната държава, а при твърде сериозната - дори не назовеш държавата злосторник.
Отвpатuтелнo е, когато дори по жизнените въпроси на национална сигурност един пишман властник не може да излезе от първобитните и първосигналните си политически фанатизми.
А не може защото има инсталирана матрица в главата си още от фелдфебелски години - да обича Русия повече от България.
Като автентичен български pашuстофuл.

06.10.2026 г.

Книгите за Народния съд (дело на колектив с ръководител моят някогашен съпартиец в РДП и много талантлив изследовател проф. Мартин Иванов) са изключително важни - като спомен от Миналото.

Но може би и от Бъдещето...
Както казваше осъденият от Народния съд мой прадядо - в Блъгария всичко се мени много бързо - сутринта е още 8 септември, а на обяд е вече 10 септември.

Но научавам, че тези книги не се продават в книжарниците, а се раздават на мероприятия по представянето им.
И това обяснява защо не съм се сдобил досега с Том 1.
А вече върви кампания по информиране за излизането на Том 2.

Ако наистина е така с разпространението, то това е абсурдно решение, което не отчита възможностите (географски или физически - например) на огромен брой хора да се запознаят с тях (с книгите).

Като пряк наследник на жертва на Народния съд, подобна практика буди у мен недоумение.
И съжаление - в личен план.

06.10.2026 г.