Ще напиша тук нЕкои съображения по повод на предния мой статус за скандинавския натиск върху Украйна...

За мен - на първо мислене и по инерцията на досегашните ни представи - също бе нелогична тази нова подробност от европейския пейзаж.
Каааак? Скандинавците? Новите умиротворители.... Не може да бъде!

Ние си имаме едни устойчиви схващания, които ни карат да виждаме нещата според тях, а не според това, което се променя.
Но след 5 години Война изглежда, че дори и совите не са това, което бяха...

Фактите говорят за промяна.
(Да не дълбая, обаче, в посоката на своите лични опасения, че финландският президент Стуб по принцип е с нещо като с двойно дъно. И с Тръмп любовно играе до преумора голф, като пада съвсем съзнателно, за да не го дразни. И все надскача собствения си политически ръст. Тук, признавам, съм не убеден, а пред-убеден...)

Въпросът не е за Украйна дори, а за това, че скандинавците си имат свой геополитически манталитет и свои си геостратегически приоритети. И заради това именно позицията на Украйна за безкомпромисно отстояване на цялата себе си не ги устройва. Изглежда вече и все повече не ги устройва.
Скандинавците, сигурен съм, се водят от добри намерения.
С които, знаем от горчив опит, е асфалтирана магистралата към ада.

Скандинавците (броим Финландия за скандинавска, за пояснение) винаги са ми били симпатични. Но те неизменно са били готови да дадат част от себе си, за да запазят себе си. Вижте ги през Втората Световна война. Вижте ги през Първата Студена война.
И вероятно за себе си са прави.

Трагедията на Украйна е, че ако като скандинавците, по скандинавски, за да си измъкне от капана си прегризе едната лапа, тя, Украйна няма да се измъкне от капана!
Путин не иска лапа или дори две от Украйна. Той иска смъртта на Украйна.

Методът на скандинавците - На ти Карелия, но ни остави на мира! - тук не работи!
Тук стратегията на Скандинавците - Европа като Финландия през Първата Студена война, да е с нещо като двойно дъно - не е никаква стратегия вече (ако изобщо е било нещо като Стратегия).

Не е...
Защото вече няма Запад.
Няма НАТО.
Няма Желязна завеса.
Няма подялба на сфери на влияние, които казват Рашизмът е дотук! И точка.
Няма Политици, които имат за главен приоритет Възпирането на Раша.
А има илюзия, че в края на краищата някак с Раша може да се разберем. Да се върнем някак 20 години назад и да си правим все някак бизнеса с нея.

А Украйна днес и от близо пет години на тази илюзия пречи. Ох, как пречи!
На мнозина им е носталгично - за онази Украйна от 2014 година. Когато ѝ отнеха част от територията, но животът си продължи, и като някога в Берлин и Спортът си продължи. И бизнесът - и той.

Това е “грехът” на Украйна - че вече пет години е като кост в гърлото на Илюзиите в Европа и на Илюзията “Европа”…

Трагедията на Украйна е именно в това.

А трагедията на Европа е, че Украйна не е сама за себе си и сама по себе си.

Украйна е спомен от Бъдещето за Европа, която (Европа) си живее в Настоящето.
И иска да продължи да си живее в него - в едно сегашно продължително време.
Като една нова Финландия през Първата Студена война.

Е, затова, опасявам се, скандинавците толкова напират вече да се води диалог с Путин и неговите 40 разбойници.
Затова и водят разговори с призраци.
Разговори с върколаци.

28.10.2026 г.