Бивш студент ме пита защо не коментирам безумния закон за българския език или как там "този закон" се нарича.
Защо ли?
Защото в деня на парламентарните избори предрекох, че на власт в България идва глупостта, че управлението попада в ръцете на известен брой глупаци и те ще правят глупост след глупост. А всяка следваща глупост ще е по-глупава от предишната.
Линията на деградация на управлението у нас извървя своята нарастваща линия: непрофесионализъм - некомпетентност - некадърност - негодност.
След тези четири "НЕ" идва глупостта.
Властници, които правят глупост след глупост са глупави хора, сиреч глупаци.
Нямам нито време, нито мотивация, нито нерви, нито хъс да коментирам глупостта на властта и властта на глупостта.
За глупостта "възхвала" е писал още Еразъм Ротердамски преди повече от 5 века.
Както се знае от мъдри хора, глупостта е безгранична.
Още по-безгранична е тя, когато е на власт.
Можеш да коментираш неправилни, необмислени, недоразработени, неадекватни действия. Но какво да ѝ коментираш на глупостта?
Да коментираш глупостта е все едно да се бориш с прасе - сам можеш да станеш като прасе, да заприличаш на прасе.
Ще чакаме пак, явно,но този път с надежда, поне Нашествието на дилетантите, с което ни налази някога Герб.
Защото сега дойде второто Нашествие - на глупаците.
Дилетантът се понаучава на това-онова.
Глупакът - не.
Не само не, но и никога.
05..11.2026 г.
