Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

БЕЗВРЕМИЕТО НА УТАЙКАТА

Преходът бе дълъг.
Лошота е, че всъщност не само бе, а и е.
Както българският народ се е отказал да мисли за Бъдещето на страната ни, вероятно ще дойде време вече нашите внуци да кажат отново 45 години стигат!
През този Преход премина, отмина и замина кристално чистата струя. После бурната вълна. След това мътната вода. Сетне пяната. Настъпи ред на тинята. За да дойде сега утайката.
Утайката е най-безполезната и отвратителната.

В МАЙМУНСКИЯ КАПАН

Честно казано, бързото сгромолясване на РР (трудно е да си спомня толкова бездарно започващ премиер след 10 ноември), ми прилича на т.нар. "Класически капан за маймуни".

Този капан, метафорично казано, се състои в това, че в съсъд с тесен отвор има нещо особено привлекателно за маймуната.
Тя пъхва ръката си, сграбчва го, но вече не може да извади свития си юмрук през тесния отвор.

ВСЕ ОЩЕ ИМА ХЛЯБ :)

В науката (и като правило в живота) често предпочитах да съм приятел с някой по-компетентен от мен, защото съм можел да се уча от него.
И анализаторите, които слушам днес в подкастите, ме привличат ако мога да се уча от тях.
В същото време сравнявам и своето ниво с тях, сверявам си часовника един вид.
Много висока топка е рускоезичният антипутински професор, икономист, Игор Липсиц. Да той прави невероятно песимистични прогнози, затова му казват Апокалипсиц, но е от висока аналитична класа.

НАДЕЖДАТА КАТО ПЪРВА ГЛУПАЧКА

Да, мен също донякъде ме смути кризата по военните върхове на Украйна. Но оцених драматизацията в “моя” ФБ като буря в чаша вода.
Украйна е демокрация, а при демокрацията все пак е по-вероятно разумът да вземе връх. Докато при диктатурата всичко зависи от това, което е в главата на диктатора.
Впрочем, постепенното изпразването от същност, смисъл и съдържание на нашата демокрация вече води към подкопаване на нейните устои, към нарушаване на криво-лЯвия консенсус да живеем при демокрация.

С ГЛАВИ ОБЪРНАТИ НАЗАД

Някога мой приятел в Харков, руснак с гръцки корени, казваше, че има нещо в Православието, което кара православните вярващи (хората) да си задават не въпроса Защо става? , а въпроса Какво става.
Той делеше народите в Европа на народи “Защо” и народи “Какво”.
Народите “Защо” са преживяли съзнателно Ренесанса и Модерността, или са близнати от тези политически, социални, ценностни и ментални революции в съзнанието; те усвояват (опитомяват) чуждото Добро. Извършили са или извършват такъв своеобразен цивилизационен пробив (наричаше го прорыв).

Експорт на съдържанието