Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

В КАКВО ЩЕ СЕ ПРЕВЪРНЕМ?

В нормална ситуация индивидът има много ценности, лица, модели на поведение, приоритети, цели, нагласи… Той е спокоен, не се чувства в опасност, не е дезориентиран в неопределеност, несигурност, неизвестност, неясност. И може с минимален риск да дава шанс в себе си и на себе си на различни черти, специфики, свойства, стремления. Той може да взема съзнателни - със съзнание - решения и да прави обмислени - с мисъл - избори.

ПОЛИТИЧЕСКИ СПИН

По повод на това, което имаме като министър на външните работи си мисля в момента две нещица:

1. Преди храбро елементарния журналистически въпрос
Кой започна тази Война?
можеше простичко тази сякаш паднала от небето върху главите ни дама да бъде попитана
Чий е Крим?
Пояснение: Именно от отговора на този въпрос започна националното предателство на РР, а не от онзи ден (14 юли), когато продемократите се превъзбудиха сякаш са очаквали нещо друго (ах, да, мнозина от тях очакваха нещо друго и дори ме атакуваха, когато отпреди месеци пишех да не го очакват и че позоРРът за България тепърва започва.

РУСИЯ (ТОЗИ ПЪТ) НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ СПАСЯВАНА

Бункерната пeпeлянka е удивително слаб стратег, все по-първосигнален и по-първичен, озлобен злoдeй, дяволcko uзчадue, някакъв обречен остатък - отломка от отречено минало, безполезно диктаторско изкопаемо.
И късогледо геостратегическо и геополитическо същество.

Отрепka с ядрени ракети. И с нищо друго. Отнемаща ежедневно стотици и хиляди животи на украинци и руснаци.
А ядрените му ракети са по-голяма опасност за него - за това запътило се към ада нuщожecтвo.

УКРАЙНА Е НАШИЯТ ШАНС!

И аз съм малко по-спокоен след самита на НАТО; НАТО, която е все по-малко Н, все по-съмнително А, все по-рядко Т и все по-относително О.
Зеленски бе главното действащо лице и в общи линии получи още от същото, необходимото, но не достатъчното.
До каквото се е докоснал сенилният черен лебед с риж перчем, то се е развалило или дискредитирало.
Поне не изпадна в старчески маразъм.

МИЗЕРИЯ - ТВОЕТО ИМЕ ЩЕ БЪДЕ РУСИЯ

РРашистите, копейките и вся остальная … са глухи, неми, слепи, невежи за реалността. Те също като бункерната пепелянka повтарят мантрата за победа във Войната и точка.
Но дори като по чудо да стане така, че да могат някак да кажат, че са победили, завземайки нещо възжелано от рода на разрушено до основи, важно някога градче в Донбас, точка няма да има, а двоеточие. И след него ще се изписват трагични за Раша слова - колапс, хаос, анархия, разпад. И най-страшната дума - мизерия.

Експорт на съдържанието