Стратегия Синергия Сигурност

Който се връзва на Тръмп винаги ще е като на бясно Виенско колело - ту на дъното от разочарование, ту на върха със надежди.
Тръмп е това, за което (и) аз от година пиша - сенилен идиот и патологичен нарцис, нямащ връзка със свиващия му се от възрастта главен мозък.
Ако направи нещо, което да се окаже добро за Украйна, чудесно! Случва се понякога, защото той се юрва в много посоки едновременно като всеки хахо и затова може да нацели случайно и някоя вярна посока.
Но един луд за връзване от това не става по-малко луд за връзване!
Затова не му се връзвайте!

Така по-малко ще ви боли като стори за пореден път нещо гадно. Много гадно…
А един по природа и нрав гадняр никога няма да пропусне възможността да направи поредната си гадост.
В това би трябвало вече да сте се убедили многократно!

16.10.2025 г.

Вчера ми звънна мой приятел от повече от 50 години в Харкив. Помоли ме да помогна по един здравословен проблем на негов племенник, който ще мине през България за 2-3 дни.
Разбира се, казах му и го попитах как са там.
- Все по-трудно ни е. Когато беше страшно, някак ни бе сякаш по-леко. Сега постоянно ни тресе това, което прави този Тръмп. Понякога е такова отчаяние, че ти се вие като вълк към Луната. Понякога е такъв оптимизъм, че те е страх някоя бомба или дрон да не те убият и да не доживееш до мира. Този не-човек ни съсипва по-болезнено и от обстрелите! Дали си дава сметка какво ни причинява? Не, не си дава сметка. Честно казано, проклет да е този Тръмп!

Аз попаднах в Сигурността донякъде случайно през 1990 г. във Великото Народно събрание (друг път ще разкажа как).
Никога не съм имал нищо общо с ДС - вероятно ДС не ме е брояла за евентуален контингент като внук и правнук на врагове на народа и син на човек, комуто комунистическите вампири докато е бил млад са изпили добрите перспективи в живота и са се опитали да му го съсипят максимално.

Публикувах в статус във Фейсбук изследване, съгласно което България е на 85-о място в света по показателя "Щастие".
На 85-о място!

Изненадаха ме реакциите най-вече на "лични".
Не, огледалото не е криво, криво е онова, което се взира в него.
Помислете само - ние сме на дъното сред що-годе нормалните държави. Ние излъчваме нещастие, фрустрация, стрес, обреченост!

Прочетох, че днес се навършват 100 години от рождението на великата Маргарет Тачър.

Аз имах възможността веднъж да поговоря с нея.
Тя беше главният участник в една конференция в Лондон в началото на този объркан и все повече побъркан наш век. Бях си взел предвидливо от България една нейна книга.

Когато тя се приближи към нас с румънския представител, аз се представих. Тя: Ах, България, Желю Желев!
Споделих ѝ колко уважавана е сред демократите в България като голяма личност с историческо значение. Стараех се думите ми да бъдат не надути и подмазвачески, а и човешки, и обективни.
Тя се замисли. И неочаквано подхвана разговор с мен (иначе минаваше да се ръкува с участниците и не се задържаше никъде повече от 30 секунди).