Стратегия Синергия Сигурност

  Мой колега, преподаващ социология и за разлика от мен работещ с реални, а не с нагласени или пропагандно тълкувани данни, на обяд ми каза, че в момента се забелязва обръщане на тенденцията БСП да увеличава преднината си пред ГЕРБ, дори напротив - преднината се топи буквално с всеки изминат ден.
  За мен причините се очевидни (с някои от тях той е съгласен):

  1.
  Явно има две Българии:
  В едната:
  -- двойният (поне) агент Доган, тласкал пътя на страната ни през Босфора е патриот...
  -- богаташката (благодарение на политиката) Нинова е защитник на социално най-бедните и слабите...
  -- командващият тоталитарно, болшевишки и силово своята партия, своите депутати, министри и кметове ББ е проевропейски либерален демократ...
  -- погерберилите се заради облагите на властта остатъци, крилца и перца от РБ са десни реформатори...

  Моите опасения през последните 3-4 месеца наистина ме изпълват с тревога за участта на България. Пробивът на антиевропейското мислене и прокремълските настроения в една от институциите на властта може да продължи чрез обикновено (а в следващ скоро след това нов парламент и квалифицирано) мнозинство в Народното събрание и съответно превземане на правителството. А като отчетем и марионетката с ключова позиция в съдебната власт, ще извървим пълен цикъл и то адски, шоково бързо на цялостна институционална база за външнополитическа преориентация на държавата!
  Това ще ни тласне от другата страна на европейската граница, ще ни превърне в санитарен кордон, в който ще си изтриват краката всички геополитически маниаци, мегаломани, циклофреници и шовинистични разбойници. Ние ще увиснем като употребено бельо в сивата зона между Европа и Азия (Мала Азия) и така ще останем заклещени в собствената си глупост.
  Мислите си, че това са само мои силно преувеличени страхове?
  А защо не допуснете, че пред очите ни са вече започнали процеси с непредсказуеми тежки последици?
  Знаете ли какво се е случило с Троянския кон? И каква е била неизменно съдбата на най-слабото звено във веригата? А ние днес сме точно такова звено в Европейската Интеграция...
  
21.03.2017 г.

  Късно е вече, утрото е по-мъдро от сутринта. Затова ще се въздържа да коментирам посланието на Ахмед Доган.
  Само ще споделя първата си мисъл, която последва прочитането на текста:
  Защо, наистина защо Ахмед Доган не говореше тези правилни и на моменти силно вълнуващи неща в началото на 90-те, когато пътят на България според него минаваше през Босфора!?

  Преди няколко дни писах за това, че в Европа вървят драматични, но според мен съдържащи и надежда дебати за Европа. И че нас в тези дебати ни няма. Разочароващо слабо там се представи нашият президент, очевидно той така и не разбра къде се намира и страда от дефицит на лично доверие към него сред европейските лидери.
  Писах, че се видя - той не може да запълни вакуума, образуван поради политическата криза у нас. Даже не знам защо му трябваше на президента още повече да замъгли и изпразни от съдържание нещата със своето участие на въпросния форум, започвайки да казва, че това, което не е посмял да направи го е направил, а онова, което поради слабост е направил, не го е направил. Но както и да е. Липсва му все още политически опит, а пък и бере горчивите плодове от крайните си и непремерени прокремълски позиции в предизборната кампания. Може пък да центрира възгледите си, да избяга от левичарството и прокремълството в разбиранията си и да се еманципира от Позитания... Макар че точно както някога прикрепиха вицепрезидента Семерджиев, да бди президента Желев да не мърда и шава много, така сега прикрепиха вицепрезидентката Йотова, да бди за същото спрямо президента Радев. Ще ми се той да покаже характер и да надскочи с пъти сегашния си ръст на неопитен и не изработил ценностна държавническа система политик...