Брутално срамният казус с уволнението на Иван Гарелов е по-сериозен, отколкото си мислим. А първо да кажа, че не влагам никакви пристрастия и самият уволнен ми е безразличен.
Няма да споменавам аргументирано в този контекст и забележителната книга за двете тела на краля.
Няма и много да се спирам на моя личен проблем, който с все по-голяма сила като черна котка пресича професионалния ми път.
Факт е, всяка следваща власт става все по-нетърпима към мнението, което не й харесва, към критиката, към правото на хората да казват какво мислят и към свободата на човека да бъде личност. И няма значение дали тази власт е чела Карл Май, Карл Маркс или Карл Юнг. Тя е все по-зла и по-прибягваща към дисциплинарни репресии.
Човекът в професионално отношение има две тела, две роли, две проявления, две същности. Едната е извоюването със знания и експертност, с гражданска позиция и характер значимост. И неговите разбирания, капацитет, талант, интелект, подготвеност, визия и познание са форма на обществен капитал! Той не само има правото, но ако е личност има и задължението, дори моралния и граждански дълг пред обществото да говори, да дава гласност на своите оцени и възгледи, на своята експертиза! Това е също патриотизъм! Та нали за да стане Личност и Обществото е допринесло с нещо и то не малко.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
За двете тела на професионалиста
Дъното на дъното, което предстои
1.
Казвам на приятел:
- Тези предизборни листи удариха дъното и се превърнаха в пародия. Набутват в тях всеки, който може да подлъже, надлъже, залъже или излъже избирателя. И всеки, дето му се влиза в парламента, търси някъде кандидат-депутатско място, без значение на каква партия. Това наистина е дъното, то е пародия на парламентаризма!
А моят приятел ме потупва съчувствено по рамото:
- Ти, стари мой приятелю, не мисли за тези предизборни листи, мисли за следващите избори. Ако тези удариха дъното и се превърнаха в пародия, следващите ще бъдат на дъното на дъното и ще се превърнат в трагедия. А не забравяй - парламентът, който сега ще изберем ще има кратък живот. Но този след него не само ще изкара мандата си, но и ще се възпроизведе - и пак, и пак, и пак..
21.03.2017 г.
Отрицателният кадрови подбор в системата за сигурност
Преди малко при мен дойде сравнително млад колега от една от подсистемите на системата за национална сигурност. Интелигентен, знаещ, можещ, стойностен – такъв го видях и разбрах от разговора ни.
И отново се замислих над едно от много съществените измерения на погрома, нанесен над системата за национална сигурност, превърнал я в огромна степен в механичен сбор от изпаднали в криза структури – при това сбор, който като способности и възможности е по-малък от аритметичния сбор на способностите и възможностите на отделните структури.
Т.е. имаме антисинергетичен, антисинергиен ефект – вместо
1 + 1 + 1 = (най-малко на) 4 и дори 5, а защо не дори 6, както е при синергетичния, синергийния ефект,
се получава
1 + 1 + 1 = (най-много на) 2 и дори 1, а защо не дори 0, както е при антисинергетичния, антисинергийния ефект.
По електоратите ще ги познаете
1.
ГЕРБ, а по-точно неговият лидер манипулира и ухажва електората си безпроблемно, защото те са си сродни душички, достойни един за друг, изповядват простички истини - нещо от рода на:
мисленето е вредно;
"сила есть, ума не надо",
всички намазват от властта, ние да не сме по-глупави;
бий, за да те уважават, бягай, за да не те бият;
книгите са за очилатковците и отличниците, ние нямаме време за губене... и т.н.
В този смисъл ББ отлично комуникира с електората си, иска го точно такъв, какъвто е, защото само така привличането е взаимно.
Ето защо единственото, което може да свали ББ от власт не е намаляването на неговия електорат, той дори расте и се възпроизвежда, а една друга част от народа ни, която някога го припозна като единствения, за който има смисъл да гласува, нищо, че е наясно с качествата и нивото на интелекта му.
И тази част от народа ни окончателно осъзна, макар и с пет години закъснение, че човекът не става, че при първата възможност дезертира от властта, когато е напечено и няма нито един завършен мандат. И няма и да има.
Съвсем друг е проблемът при БСП и нейния електорат.
Безполезният идиот
Преди 2-3 дни добър познат със системно мислене ми описа безумните ядове и тревоги, които им създава техният шеф – направи го в отговор на мой статус за нахлуващите на всички нива ръководители, съчетаващи задължително въпиюща до потрес некомпетентност с агресивен до мизантропия манталитет, а нерядко и с очевидни психологически комплекси, ако не и очевадни психически деформации:
- С всяко ново назначение става от лошо – по-лошо.
--- Първо ни ръководеше
„ПОЛЕЗНИЯТ НОРМАЛЕН”
Той познаваше организацията, която управлява, милееше за нея и гледаше да я подобри, да я оптимизира и издигне на ново равнище.
--- После ни назначиха и започна да ни ръководи
„БЕЗПОЛЕЗНИЯТ НОРМАЛЕН”
Той бе от нашата организация и бе достатъчно разумен да на прави нищо, защото знаеше, че пипне ли нещо, пипа всичко и понеже нищо не разбира от управление на организацията, не желаеше да й навреди по какъвто и да било начин. Нещата се движеха от само себе си и не по най-добрия начин, защото бяха оставени фактически на самотек.
--- След това лансиран от властта като ръководител дойде
„ПОЛЕЗНИЯТ ИДИОТ”
