С приятели на кафе подхващаме пак темата за по-дълбоките процеси у нас и за нашествието на мракобесите (виж текста от вчера на моя сайт). И те са на мнение, че в нашето общество набират сила трайни и опасни патологии.
Един от приятелите прави исторически аналогии. Казва, че циклите се повтарят и той може да обоснове, при цялата специфика на политическите режими, тези аналогии: 1944-1989, 1956-2001 (идването на Царя и убиването на политическите сблъсъци на идеологии) и 1968-2013 (краят на илюзията за пълноценна демокрация и преминаването към фасадна, контролирана от олигархията псевдодемокрация като формални и лишени от дух и душа процедури). Ние сега, както тогава в лицемерния и разяждан от политически и нравствен цинизъм псевдосоц, сме в лицемерната и разяждана от нравствен цинизъм псевдодемокрация. Никой не вярва в нея и егоистите, тарикатите, корумпираните и връзкарите печелят от нея. И никой пет пари не дава за демократичните ценности, камо ли да вярва поне малко в тях...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
В нашето общество набират сила трайни и опасни патологии
Дон Поразяващата уста
1.
Това, че аз нещо не разбирам как ще се случи, не означава, че то няма как да се случи.
И все пак недоумявам за някои вероятно на пръв поглед дребни неща.
Най-напред едно общество се разделя като жизнен стандарт в съотношение 10%:90%. И горните 10% изземват държавата от долните 90%.
След това горните 10% в това общество се разделят като материален статус в съотношение 1%:9%. И горният 1% изземва държавата от долните 9%.
Накрая горният 1% в това общество се разделя като съвкупно богатство в съотношение 0.1%:0.9%. И горният 0.1% изземва държавата от долните 0.9%.
За обявения екип на президента Радев
Обявеният екип на президента Радев ми се струва по-компактен и по-разумен, отколкото екипа от първия мандат на Първанов, когато се прескачахме две дузини секретари и съветници...
Да напомня, че през онзи първи мандат социалният президент имаше трима секретари по външната политика, един по националната сигурност, един по националната отбрана и един по военната сигурност (сиреч 6) и нито един по образованието и по здравеопазването...
За Първото слово
Понеже съм участвал в писането на Първо слово и съм се ядосвал, че някои мои (преценявам ги - дори и да звучи нескромно - като силни) идеи отстъпиха пред обтекаемостта и правилността, за сметка на държавничеството и точността,
мога да кажа чисто субективно,
че убиването на политическото и визионерството, изхвърлянето на принципите и лидерството за сметка на баналността и произнасянето на общоизвестни скучнотии,
засилват тенденцията всяко следващо Първо слово да е по-слабо от предходното...
Но Първото слово не бива да се надценява. То е резултат
от липсата на ясна представа какво предстои на държавния глава,
от слабостите на поведението преди изборите, където се говори, за да се съблазни избирателят,
от кризата на политическото ораторство у нас
и от несработеността на екипа на президента.
Днес беше ден на защити на дипломни работи
Днес беше ден на защити на дипломни работи. И отново в неговия край се чувствам обнадежден. Не, че всичко бе перфектно, но заради гората аз не искам да спирам погледа си върху някои не съвсем изправили се към високото дървета.
Знам, че не всички са доволни от получените оценки. Изпитната комисия, в края на краищата, се състои от живи хора. Понякога всичко е и до късмет, признавам. Има случаи, когато „продавачът“ не намира правилния начин да покаже „стоката“ си или си мисли, че неговите разбирания за главното в направеното са единствено възможните. Но има и случаи, когато „купувачът“ се подвежда от „опаковката“ или от предположенията си какво има „вътре“ в нея. При все това, като цяло неудовлетворените би трябвало да се сърдят поне мъничко и на себе си. Едно от петте златни правила при пробив на сигурността или в управлението на рисковете е т.нар. Закон „5%”: „Допусни, че поне 5% вината е твоя. Няма глобален заговор срещу теб. Отказът да се види личната вина, означава, че човек не може да си разработи вярна стратегия, която да оптимизира силните му страни и да минимизира слабостите му.“
