Днешният ден ме потресе геополитически, стори ми се, че напук на всички теории на международните отношения и външната политика, пред невярващите ми очи се разиграва театър на абсурда, по хлапашки наивна импровизация, трогателна до безхарактерност амбиция да навлечеш дипломатически фрак върху шоплушкото сетре и да сложиш рицарски шпори върху поизхабените навуща - с други думи: пародия на всичко, което проповядва школата на политическия реализъм. А това е школа, която всъщност казва, че на преден план трябва да бъдат националните интереси и националната сигурност. И е много сериозна, макар и не винаги безгрешна и безпогрешна школа. Но когато се прави със стратегическа визия и дълбока аналитична преценка на възможността да се защитят националните интереси и националната сигурност по най-добрия от възможните начини или по най-възможния от добрите начини...
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Антиевропейска реторика, управленски хленч и театрални превивания на политическия терен
Не зная, може би не съм прав, но аз постоянно оставам с крайно тревожното впечатление за две ключови и силно деструктивни явления в поведението на най-високо правителствено равнище у нас:
Първо, нашият премиер системно, все по-категорично, грубо и злостно напада, обвинява и окарикатурява ЕС. Не знам изобщо каква е ползата от подобно поведение. Той настройва общественото мнение срещу ЕС, изкарва го виновен за всичко, вече е намерил кого ние трябва да ругаем и на кого да прехвърляме отговорността за въпиющата ни неподготвеност за реагиране в сложни, кризисни, извънредни ситуации, за проспаното време миналата и в първата половина на тази година, да си преподредим къщичката, да запретнем ръкави и да си свършим нашата част от работата. Питам се - а да не би да не сме разбрали, че нашият премиер вече е излязъл от ЕС? Защото така може да говори само не лидер на европейска държава-член на ЕС, а някакъв дълбоко чужд на ЕС и даже откровенно понамразващ ЕС главатар на евразийски бантустан...
След прочитането на книга с интервюта с видни български творци
Ровейки се из пост-десетоноемврийските събития, се налага да чета и книги, които иначе трудно бих се насилил да чета - но те са снимка, спомен от това време и без тях и самото време трудно може да бъде напълно осмислено.
Една такава книга е обемист сборник от интервюта с видни български творци.
Има и добри попадения с качествени събеседници.
Но без да коментирам цялата книга тук, ето четири неща, които ми хрумнаха.
Теория на хаоса в Държава на хаоса
В Теорията на хаоса има явление, известно като Ефект на пеперудата – светът е толкова силно обвързан, взаимно зависим, свръхдинамичен и слабо предсказуем, че по израза на един от основоположниците на тази Теория, американският математик и метеоролог Едуард Лоренц (1917–2008), махането с крила на пеперудата в Бразилия може да предизвика торнадо в щата Тексас.
Споменавам това, не само защото в момента чета една удивително интересна книга за Теорията на хаоса, а защото при хаоса, който цари в нашата държава, ние непрекъснато се сблъскваме челно с Ефекта на пеперудата – и най-малкото бездействие и безхаберие на зарязалата всякакво по-стратегическо мислене и каквото и да е що-годе нормално управление, власт в София, произвеждаща само думи, хвалби, ПиАр и Булгар! Булга-ар!, нямаше как да не предизвика пожар в Пловдив.
Пожар, който изпепели самото ни усещане, че в края на краищата не всичко в страната ни е толкова зле. Не е толкова зле. Още по-зле е…
25.08.2016 г.
Що е то разузнавателна общност и има ли тя почва у нас
Има стара такава шега, че две неща никой по света не знае точно какво представляват и те си остават до ден днешен неизвестни.
Първото неизвестно е колко са структурите от Разузнавателната общност на САЩ. Привеждат се различни списъци с различен брой ведомства – от 11 до 33, някои от тях не са чисто разузнавателни, а има разузнавателни структури, които в някои от списъците не присъстват.
Второто неизвестно е колко са отделните субекти, т.е. административно-териториални образувания (аналози на щатите в САЩ), влизащи в Руската Федерация – сега не съм проверявал, но двете камари на Руския парламент даваха доскоро различни списъци, защото някои субекти се обединяват, други разделят, трети присъединяват към четвърти, пети се присвояват от други държави и т.н., така че те постоянно варират – от 86 до 94...
