Стратегия Синергия Сигурност

  Тук съм привел някои мои коментари във Фейсбук, посветени на един процес, наблюдаван съвсем близо от мен – процес на разрушаване на една полезна и работеща институция.
  По принцип въпросът не е само и единствено за конкретната институция – там рушенето е набрало ход и навлиза в стадия на необратимост.
  Въпросът е по-общ и принципен. Само отговорът на този въпрос може да ни даде поне бегла представа какво се случва в момента в България и защо то се случва....

  Не точно днес, а постепенно, разбира се, съвсем бавно и полека, стигнах до извода, че битката е загубена окончателно и безвъзвратно.
  България капитулира. Или поне моята България, тази, заради която някога се включих в политиката и хвърлих много години и нерви, направих немалко грешки и изводи – капитулира.
  Не звучи оптимистично, но такава е истината за мен и според мен.
  Когато ни спуснаха по радиото и възвестиха по телевизията свободата да започнем преход към демокрация, в държавата бяха плъзнали, бяха я опаковали и впримчили две Мрежи. Едната Мрежа бе на БКП, другата – на ДС.

  Фейсбук-залп: Момчето си отива!
  А може би отново желаното се приема за действително.
  Нали Талмудът казва – ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние…
  Има няколко Но, поне както си мисля аз.

  Властта, особено тази власт, управлява без каквато и да било стратегия. Тя действа ситуативно, „отиграва“ проблемите, имитира управление, симулира наличието на някакви идеи и се опитва да внушава чрез пропаганда, че нещо прави. Всъщност, тя се опитва да обясни, че макар и да не прави нищо, го прави добре.
  Подобно „управление“ като номер минава у нас. Малко харизма, малко медийно промиване на общественото съзнание, малко еврофондове и много взети назаем милиарди, срещу ипотекиране на бъдещето на държавата, а вече и на нейното настояще.
  Но това е така не от вчера, камо ли от днес.
  Днес обаче има повод за замисляне и тревога.

  "Почетният председател на ДПС Ахмед Доган бе удостоен със знак за лидерство "Стефан Стамболов" на Института за изследване и развитие на лидерството в информационна среда към Университета по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ)."
  
  Днес добър познат ме попита защо толкова мразя т.нар Библиотекарски университет?
  Веднага му казах, че като човек, който си вади хляба с преподаване, аз не мразя нито един университет, защото там преподават мои колеги, там се обучават млади хора, а и едното, и другото е по принцип доста разумно занимание и далеч по-добро от ред други занимания.