Стратегия Синергия Сигурност

  Кризата с великото преселение е безпрецедентна. Тя затова е криза - заради извънредността на ситуацията и невъзможността традиционните закони, ресурси, институции и мислене да се справят в тази извънредна ситуация. Рискът бе зле управляван и сега имаме криза, ескалация на несигурността. Без да замъглявам съдържанието с трудни думи, само ще кажа, че проблемът с преселенците от проблем, засягащ сигурността (security problem) стана насъщен проблем на сигурността (securitized problem), т.е. секюритизира се.

  По-младите и особено най-младите в страната имат изкривена оптика за сегашните процеси, защото не знаят какво е еднопартийна система, не знаят какво е цялата власт да бъде в ръцете на няколко души, не знаят какво е тоталитаризъм, не знаят какво е държавата да служи за инструмент на малка върхушка.
   „Шум в системата“ днес създава и демократичната видимост, размива се картината и заради възможните дисциплиниращи мерки от ЕС, на които уповаваме и с които се самоутешаваме.

  Фирмите в един от нашите градове не се усетиха как докато воюват една с друга и с огромни усилия се опитват да правят бизнес, кога честно и почтено, кога не толкова, защото все пак оперират в нещо като джунгла, една „избрана” Фирма реши да не действа чрез пряката конкуренция с тях, ами да заложи на правилните хора в този град, които са хора на правилните хора в тази държава.

  Днес ми споделиха следното много интересно и вероятно донякъде, но само донякъде, спорно разсъждение (може да е странно, но го направи общински служител, на чието бюро има календарче-портрет на Човека-Власт – служителят ми кимна иронично, демек, трябва да храня децата си, та се правя на жив дявол и половина):
  
  Държавата вече принадлежи изцяло на едни много богати хора. Те са се разпрострели над нея и са навсякъде, във всяка дейност. Затова е абсолютно логично, че нямат нужда от партия с лява идеология като БСП, затова БСП агонизира и е въпрос на време, да отиде в небитието, да се върти около 5-6%, колкото за фон, за имитация на опозиция и многопартийност.

  Някога в 36-о Народно събрание имаше един почти светец – Васил Златаров от БДФ, виждам чрез Гугъл, че е починал през 1997 г., светла му памет!
  Той ми разказваше, че през времето, когато осъден на смърт е лежал съвсем сам в тясната килия за такива, които ще бъдат разстреляни, при всеки шум в коридора и отекващи стъпки е очаквал вратата на килията да се отвори и да го отведат за разстрел. Толкова пъти е умирал мислено, че накрая се е молил поредният шум и кънтящите в тишината стъпки да са за него, да го извеждат най-сетне, че не може да издържа. В един момент смъртта е станала по-малко страшна от страха от смъртта.
  
  Не е никак адекватно точно такъв пример да давам, но какво да се прави.
  Футболът е отражение на политиката у нас, в него се намесват низки и ниски страсти и пристрастия.