Стратегия Синергия Сигурност

За много от написаните неща сте прав, когато фактите говорят, дори нормалните и мислещи хора мълчат.
В известна степен не съм съгласен само в едно - то често се среща.
Вземат се крайните резултати от едно действие или една политика и знаейки ги вече, започва да се строи стройна система как всичко е направено абсолюно целенасочено. Сякаш някъде са седели мъдреци, влъхви и стратези и са решили преди 20-25-30 години - първо създаваме СДС, после му слагаме несъстоятелен човек за лидер и го прави премиер, после даваме властта на Виденов, после оставяме Костов да потъне до уши в корупция, после довеждме Царя и т.н.
Аз не мога да плащам такъв данък на План "Клин", сигурно ми липсват някои симптоми и синдроми, присъщи на един абсолютно почтен и свят човек, който поради или въпреки своята безкористност, реши, че може да си поживее на държавна сметка в Индия, маскирайки се като посланик.
Според мен много по-важно е, че бившата (бивша ли?) номенклатура имаше достатъчно властови, икономически, силови и умствени ресурси да тласка събитията в посока, отговаряща на нейните интереси. И понеже тези интереси бяха вредни за България, то се случиха много от тези неща - къде целенасочено, къде обаче като съпътстващи явления на порочния Преход.
Знам, че за мен сред част от т.нар. десни има много лошо мнение. Безсилен съм и не мога да го променя. Редица от тях по времето, когато аз правех СДС в Перник и ме заплашваха с физическа разправа, те се криеха като бълхи и въшки в потурите на БКП-БСП, а наизлязоха после, когато им поднесохме победата на тепсия.
Аз може би имам вини, но нямам вина, че в СДС имаше прекалено много изперкани на тема комплекси, лични житейски провали, аутсайдерска обреченост, хора, които използваха Промяната за да си изперат биографиите - те са били несъстоятелни заради себе си, но Промяната им дойде като оправдание - че са били несъстоятелни, защото Системата им пречила. И затова разбиването на илюзиите след Промяната, оставането им на дъното, те решиха да го обяснят с наличието на СДС на такива като мен - "предатели" или нещо от сорта.
Не визирам вас, просто искам да кажа, че за мен се е създала една безкрайно несправедлива оценка у част от хората и няма сила, която да я промени.
Да си правя самооценка ми е трудно от морални съображения.
Знам четири неща:
1. Не съм откраднал една стотинка и смея да твърдя, че съм един от малцината, от единиците хора у нас, които са били толкова високо и на са присвоили нищо.
Има такива, за които също се говори това, но някои от тях се возят в скъпи коли на солидни бизнесмени, други се хранят на вересия в скъпи ресторанти на бизнесмени, трети се водят на ведомост 10-15 години при скъпи бизнесмени.
2. Като депутат си скъсах задника за Перник, тичах като идиот за всеки един перничанин, на когото можех да помогна - с лекарства, за операции, с работа и т.н. Помогнах лично на поне 4 000 души, а когато ги призвах да гласуват за мен, от тях излязоха 400.
3. Като председател на Комисията по национална сигурност от самото начало до края се водех само и единствено от националните интереси и ме нападаха и БСП, и СДС, 23 пъти в парламента, в медиите и къде ли не се пускаха слухове, имаше искания и се правеха опити да бъда махнат. Но и досега си оставам единственият председател на тази комисия (Д.Йончев беше за много малко време във ВНС - за месец-два и не го броя), който си направи име на експерт именно като председател на Комисията и досега всички помнят, че съм бил такъв, докато всеки един друг председател е забравен - или че е бил такъв, или че е имал общо с националната сигурност.
4. Какво съм правил като секретар на президента може да се види от книгата ми "На вниманието на г-н президента", от предстоящата да излезе книга "Ирак. Така съветвах президента" и от рубриката в този сайт "Така съветвах президента".
В заключение, щом съм заемал такива постове, значи имам вина за провала на Прехода. Но, първо, моята вина е нищожна в сравнение с вината на огромна част от останалите пълчища политици, като скакалци опоскали страната и надеждите на хората. И, второ, със своя живот, включително с това зло и отмъстително преследване, на което съм подложен сега чрез уволненията, аз стократо съм изкупил тези свои вини. Или поне не садявам това да е така. Изкупил - в сравнение с онези, които съсипваха България, но и досега си живеят прекрасно.